Определение № 1495 от 14.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. Стара Загора, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500810 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. против разпореждане № 6691 от 08.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4467/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. А. Р. за сумата от 177,74 лв. неустойка по фактура № 7331442024/05.02.2022 г. за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и допълнително споразумение към него от 21.05.2020 г., от която 115,10 лв., представляващи три месечни абонаментни такси след прекратяването и 62,64 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща негова лизингова цена по договора за лизинг; за сумата от 57,22 лв. неустойка по фактура № 7331442024/05.02.2022 г. за предсрочно прекратяване по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** от 11.11.2020 г., представляваща три месечни абонаментни такси след прекратяването му; за сумата от 325,16 лв. неустойка по фактура № 7331442024/05.02.2022 г. за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** и допълнително споразумение към него от 04.03.2021 г., от която 121,87 лв., представляващи три месечни абонаментни такси след прекратяването му и 203,29 лв., представляващи разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща негова лизингова цена по договора за лизинг и за сумата от 57 лв. неустойка по фактура № 7331442024/05.02.2022 г. за предсрочно прекратяване по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** от 04.03.2021 г., представляваща три месечни абонаментни такси след прекратяването му.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и 1 незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. срещу К. А. Р. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение за суми за неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за неплатени лизингови вноски; за разликата между цената на устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена; за пакет базови аксесоари и лизингови вноски.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Й.Б.“ ЕАД гр.С. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 115,10 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора и за 62,64 лв. за разликата между цената на устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; за 57,22 лв. за неустойка по договор за предпочетен номер +359***; за 121,87 лв. за неустойка по договор за предпочетен номер +359*** и 203,29 лв. за разликата между цената на устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена, както и за 57 лв. за неустойка по договор с предпочетен номер +359***. За да постанови този акт, съдът е приел, че едностранното и автоматично прекратяване от заявителя на действието на тези договори и допълнителни споразумения към тях поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите договори и споразумения към тях. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя и за периодично изпълнение на длъжника то има действие само занапред. Приел е, че е допустимо да се уговаря неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Иначе същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното му неизпълнение и/или размера на уговорената, претендирана и/или начислена неустойка. Приел е, че уговорката за неустойка при предсрочно разваляне на договора по вина на абоната в размер на всички или на някои неплатени по него месечни абонаментни такси след развалянето му - до края на срока му или за няколко месеца след развалянето му, плюс възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпки и разлики между стандартната цена на устройството без абонамент и заплатената при сключването на договора/предоставянето му, съответстваща на оставащия му срок излиза извън посочените функции на неустойката. В този случай мобилният оператор по вече разваленият договор 2 получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя мобилни услуги и ползване на устройство, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която урежда отговорност за нарушен негативен интерес, при която обезщетението няма компенсаторен. При разваляне на договора, кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, а не от развалянето му. А в случая били уговорени неустойки за вредите от развалянето. Приел е, че този извод не търпи промяна от обстоятелството, че част от тях са уговорени и начислени в размер на три стандартни месечни абонаменти такси след развалянето, защото в самата неустоечна клауза е уговорено, че същите такси са само част от една и съща неустойка за разваляне, а останалите уговорени в същата клауза възстановявания на част от стойност на отстъпки и разлики между цени са останалите части от същата тази една и съща неустойка, уговорени в клаузата й като кумулативно дължими.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

В случая заявителят претендира неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент пз четири договора и споразумения към тях, като в заявлението е посочил, че конкретните размери не надвишават 3-месечни абонаментни такси. С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договора и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси за мобилни услуги и вноски за устройството), развалянето има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС.

Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по характер не е компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за 3 пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди. В случая е уговорена неустойка за разваляне и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Само че нейният размер надхвърля размера на 3-месечни абонаментни такси и това е видно не само при простото пресмятане на сумата, но и от уговореното в договорите и допълнителните споразумения към тях, а именно, че се дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, като в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти и в допълнение на същата неустойка - част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. С други думи неустойката не включва само 3-месечни абонаментни вноски, както се твърди, а и допълнение. В този случай, упражнявайки своето потеснативно право да развали договора поради неизпълнение от страна на абоната, мобилният оператор се освобождава от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това претендира заплащане на сума под формата на неустойка в размер на повече от 3 абонаментни такси.

По този начин необосновано се достига до неоснователното му обогатяване.

Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции и цели компенсация за всички неполучени вноски до края на срока на договора. Такава уговорка противоречи на добрите нрави,, поради което се явява нищожна.

По въпроса за търсената разлика между цената на предоставеното по договора за лизинг устройство без абонамент и преференциална обща лизингова цена. Сумите са недължими. Цената на устройството е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й функции. Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане за неоснователни. Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

4

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6691 от 08.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4467/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5