Решение № 32 от 03.02.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ихтиман, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840101351 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от С.

П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ж.к. *****, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. ** и с настоящ адрес: гр. **********, ул. ************* № ****, чрез адвокат А. Д., против ответника „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от изпълнителния директор С. Т..

Първоначално делото е било образувано като гр.д. № 42515 от 2025 г. по описа на Районен съд – София, но същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Ихтиман, където на 12.09.2025 г. е образувано настоящото производство.

В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № *********** от ********* г., във връзка с който бил отпуснат кредит на физическото лице в размер на 600 лева, с годишен лихвен процент от 36%, с годишен процент на разходите от 42.58% и обща сума дължима от потребителя към момента на сключване на договора от 950.48 лева, със срок за погасяване от 24 месеца. Твърди се и че по силата на чл. 19, ал. 1 от договора физическото лице потребител трябвало да осигури предоставянето на обезпечение по договора в тридневен срок от сключването му, изразяващо се в поръчителство на трето лице или осигуряване на банкова гаранция. Наведени са доводи и за това, че при непредставяне на някое от обезпеченията се предвижда в чл. 29, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за времето на непредставяне на обезпечението, която неустойка е била предвидена с погасителния план. Според активно легитимираната страна общо дължимата сума по договора е 940.48 лева, от който главницата е 600 лева, а общият размер на неустойката възлиза на 1701.20 лева. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и се иска обявяването му за такъв. В тази връзка се излагат доводи, според които прочитът на чл. 19 от процесното съглашение според ищеца налага разбиране, че по своето естество тази норма 1 представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение. Твърди се и че възнаграждението /неустойката/ за предоставяне на поръчител не е включена като част от ГПР, както и че потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция. Излагат се мотиви, според които тази неустойка е следвало да бъде елемент от годишния процент на разходите. Също така в исковата молба са посочени и доводи за това, че по мнение на ищцовата страна не е било посочено кои точно разходи формират годишния процент на разходите и че посочването само с цифри изражението на ГПР не е достатъчно за изпълнение на законовите изисквания. В условията на евентуалност, в случай че не се уважи искът за прогласяване на договора за недействителен, е предявен иск за прогласяване, на основание чл. 26, ал. 1, във вр. ал. 4 от ЗЗД, на чл. 29, ал. 1 от договора за нищожен, тъй като според ищеца с тази норма се нарушава принципа на справедливост и не се държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. Сочи се, че подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнени на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, като води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С исковата молла се настоява ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 610.77 лева, за която се посочва, че е разликата между до момента платените от ищцовата страна 1210.77 лева и чистата стойност на кредита.

Претендира се и законна лихва върху сумата от 610.77 лева от подававане на иска до погасяването на вземането. Отправена е претенция и за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество, което е подало отговор чрез адвокат Х. М., с който отговор се оспорват претенциите като неоснователни. Твърди се, че нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, като според ответника неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора. Ответникът заявява, че с договора за кредит се „покрити“ всички изисквания на ЗПК и на ЗПФУР. Уточнява се, че договорът е сключен при насрещни изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние и според ответника потребителят е дал изрично съгласие за сключването му съгласно ЗПФУР. Сочи се, че при сключване но подобен договор от разстояние преди потребителят да натисне бутон „подпис“, същият има възможност да се запознае с договора. Навеждат се доводи, че според пасивно легитимираната страна потребителят се е запознал с всички условия на договора предварително и след това го е подписал чрез съответните опции в системата на кредитодателя. Според ответното дружество в договора са спазени и всички условия на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Отразено е и че към датата на сключване на договора нормативно определеният лимит на ГПР е бил 68.90%, а уговореният ГПР е 42.58%. Сочат се съображения, според които уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР.

Според ответника неустойката е проявление на свободата на договаряне и допълва, че според него в настоящия случай тя е уговорена като плащане, което е дължимо, ако кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане след сключване на договора. Излагат се съображения и за това, че оспорената неустойка е действителна.

Ответникът твърди, че дори и потребителят да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажиментите, които поема, то той е разполагал с 14-дневен срок да се откаже от договора.

Също така се допълва, че неустойката е дължима само след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение и за времето, през което кредитът не е обезпечен. Според ответника неустойката не противоречи и на добрите нрави. Излагат се съображения и за липса на неравноправност по смисъла на ЗЗП. По мнение на ответното дружество осъдителният иск също е неоснователен, като в тази връзка се заявява, че не се оспорва, а се признава получаването на процесната сума, но се твърди, че договорът и клаузите му са действителни. В края на отговора изрично се заявява, че не се оспорва сумата от 610.77 лева да е получена от ответника, а така също не се оспорва и че неустойката не е част от ГПР.

2

В проведеното последно открито съдебно заседание ищецът и неговият процесуален представител не се явяват, като преди заседанието е постъпила молба от адвокат А. Д., посредством която се поддържа иска. В последното заседание не се явява и законен или процесуален представител на ответника, като от неговия процесуален представител адвокат Х. М. също е постъпила молла преди заседанията, с която се поддържа отговорът и се оспорват исковите претенции.

Депозираната искова молба е допустима – налице са процесуални предпоставки за разглеждането на същата по същество.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

Предявеният иск за прогласяване недействителност на процесния договора за потребителски кредит е с правна квалификация чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е предвидени специални хипотези за недействителност на потребителски договори.

Предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване недействителност /нищожност/ на чл. 29, ал. 1 от процесния договора за потребителски кредит е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, във вр. ал. 4 от ЗЗД.

Осъдителният иск за заплащане на сумата от 610.77 лева е с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а искът за законната лихва върху главницата от 610.77 лева, считано от предявяване на иска, е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

По делото страните не спорят, а и от приложените писмени доказателства /преписи от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********** от ********** г., Погасителен план, Общи услови, преводни нареждания за кредитен превод, / се установява, че между ищцата С. П. Н. и ответника „Стик – Кредит“ АД е възникнало материално облигационно отношение, по повод на което юридическото лице е предоставило на физическото лице кредит в размер на 600 лева. В договора е предвидено, че лихвеният процент е 36%, годишният процент на разходите е определен в размер на 42.58%, отразено е, че общата сума, дължима от потребителя, възлиза на 940.48 лева, а срокът за погасяване е 24 месеца.

Съгласно нормата на параграф 13, т. 1 ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от писмените доказателства по делото се налага извод, че ищецът физическо лице има качеството на потребител в договорното правоотношение, в което е встъпил с ответника юридическо лице.

В началото на договора за кредит е отразено, че във връзка с него се предоставя обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В чл. 19 от договора е разписано, че ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да осигури едно от двете обезпечения: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или потребителят следва да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Допълнено е, че срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Също така в чл. 19 от договора е уредено, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на 3 изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно правилото на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор, ако потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.19, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като е допълнено, че страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

От съдържанието па Погасителния план е видно, че още към момента на сключване на договора е посочен и размерът на дължимата неустойка всеки месец, като общият размер на неустойката възлиза на 1701.20 лева.

В Общите условия към договора са въведени и конкретни изисквания към поръчителя и банковата гаранция. Така например в чл. 20 е предвидено, че поръчител може да е дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявлението за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит. Уточнено е, че конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител, като е допълнено, че кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. След това е допълнено, че поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен брутен доход – 1500 лв., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е настоящ потребител на кредитора, да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Според нормата на общите условия третото лице – поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на кредитора с оглед спазване на изискванията на разпоредбата и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане, а накрая е отразено, че одобрението се извършва по преценка на кредитора. В чл. 22 от Общите условия е разписано, че банковата гаранция следва да съдържа безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като е допълнено, че рокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.