Решение № 2836 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2836 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330115767 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. К. срещу Общинско предприятие „Общинска охрана“ Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, т. 1, т. 2, и т. 3 КТ, с които се иска да бъде отменена като незаконна Заповед № ***** г.,, с която е ***** ищеца, да бъде възстановен на работа и да му бъде изплатено обезщетение по смисъла чл. 225 КТ в размер на 7005.48 лева за периода от 25.09.2023 до 25.03.2024 г.

В исковата молба се излагат подробни съображения, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради което моли да бъдат уважени предявените искове искова. Ангажират се доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, в който се излагат подробно аргументи, че заповедта е законосъобразна, поради кото моли искът да бъде отхвърлен по основание и размер. Ангажира доказателства, Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в 1 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 от Кодекса на труда. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на наложеното наказание, а същата се определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед.

Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността *****, както и че със Заповед № ***** г. на ***** на Общинско предприятие „Общинска охрана“ за налагане на дисциплинарно наказание "*****", на ищеца К. К. са вменени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал.

1, т. 8 и т. 10 КТ.

От свидетелските показания на г-н Д. Н. се установява, че ищецът К. многократно се е държал обидно по адрес на свидетеля Н., включително и по отношение на семейството му.

От свидетелските показания на г-н К. Ч. /***** на ищеца/ се установява, че К. К. не изпълнява нарежданията на своя *****, както и че посещава обектите в извънработно време, което е забранено по устав на предприятието. Освен това свидетелят разказва, че ищецът е бил в конфликтни отношения с част от своите колеги, които в определени ситуации са стигали до физически сблъсъци, както и че ищецът не винаги идва в приличен външен вид и не носи отличителния знак на институцията, която представлява.

В конкретния случай, при налагане на дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е на първо място да установи удовлетворяване от негова страна на онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ.

Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед 2 да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание. От представените писма и обяснения безспорно се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание от ищеца са поискани обяснения за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, като такива обяснения са дадени в писмен вид. Тук за пълнота следва да бъде отбелязано, че е ирелевантно за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание обстоятелството, дали обясненията са изискани лично от дисциплинарнонаказващия орган и дали са дадени лично пред него. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и от друго лице а не непременно от работодателя, като за това действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване. В случай, че обясненията са изискани от друго лице, което не е носител на дисциплинарната власт, от значение е достигането им до работодателя, респективно до носителя на дисциплинарната власт, за да може да ги съобрази при вземането на решение за налагане на наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването. Така установените срокове са преклузивни – с изтичането им се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя. Принципът на закона е адекватност на дисциплинарното наказание спрямо дисциплинарното нарушение и това включва изискването за своевременно налагане на санкцията. В този смисъл е и практиката на ВКС – с решение №852 от 01,09,1999 г. по гр.дело №1030/1998 г., ВКС, ІІІ г.о., се приема, че неспазването на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ опорочава извършеното дисциплинарно уволнение и се явява основание за неговата отмяна от категорията на абсолютните. По въпросите за съотношението между двата срока и съдържанието на понятието „откриване на нарушението” е налице произнасяне с решение №231 от 13,06,2011 г. по гр. дело №858/2010 г., ВКС, І V г.о., в което е изложено следното: „Правото на дисциплинарно 3 наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт. При констатиране на нарушение на трудовата дисциплина той има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат.”. Тук следва да се отбележи, че по правило дисциплинарно-наказващият орган е именно работодателят, доколкото от личната преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи кое дисциплинарно наказание да наложи за извършено от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина. В това отношение той не е ограничен от закона /чл.190, ал.2 от КТ/ и може да наложи по-леко дисциплинарно наказание, дори и при извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина. Процесната заповед отговаря на императивните изисквания на Кодекса на труда, като същата съдържа всички законоустановени в чл.195, ал. 1 от КТ реквизити - нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

От събраните доказтелства се установява, че процесната заповед е издадена от компетентен орган в законоустановния срок.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Писмената форма е такава за действителността на волеизявлението на работодателя. Установените с чл.195, ал.1 от КТ изисквания са предвидени с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника или служителя и на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е 4 текстовото индивидуализиране на нарушението /т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника или служителя действия /бездействия/ в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. Целите на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ се считат за постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарно наказание и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е дисциплинарно наказан, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали наказанието е законосъобразно.

При преценката относно законосъобразността на наказанието е длъжен и без наведени доводи на страните в тази насока да вземе отношение по въпросите по чл.189, ал. 1 от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършените нарушения, за които са поискани обяснения, като вземе предвид и обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и поведението на работника или служителя във връзка с тях. Така следва да процедира съдът във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. Анализът на всеки от тези критерии има важно практическо значение с оглед законността на наложеното наказние. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение №163 от 13,06,2012 г. по гр.д. №564/2011 г. на І V г. о. и решение №227 от 29,06,2012 г. по гр.д. №1417/2011 г. на ІІІ г. о., тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата.

Съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание се явява съразмерно на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. В хода на производството се установиха безспорно вменените на ищеца нарушения, а критериите на работодателя, по които е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „*****“ са ясни и се съдържат в **** заповед 5 системно уронване престижа на предприятието, системно влизане в пререкание с колегите и използване на арогантно и нецензурно поведение и установени множество нарушения на трудовата дисциплина от ищеца от различно естество, за част от които е наложено наказание, което не е заличено. В конкретиката на случая е налице трайно отрицателно поведение на ищеца към работния процес, изразяващо се в небрежно отношения към трудовите задължения, демонстративни прояви н а нетолерантно, обидно и унизително отношение към своите колеги. Тази системност на нарушенията е взета предвид от работодателя и обосновава налагането на дисциплинарното наказание " ***** *****".

С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъде отхвърлени.

При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за юрк. възнаграждение в размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. З. К., ЕГН:********** срещу ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОБЩИНСКА ОХРАНА“ - ПЛОВДИВ, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.