Решение № 402 от 03.09.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Ловеч, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20244310100587 по описа за 2024 година

Трудов спор за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от П. К. Т. от гр.Ловеч против „Виваком България“ЕАД, ЕИК : ***, със седаще и адрес на управление : ***, представлявано от Изпълнителния директор Н.С.А., в която твърди, че със Заповед №173/*** год. на „Виваком България“ЕАД е прекратено трудовото й правоотношение с дружеството, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение", на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ.

Счита, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което предявява настоящата искова молба в определения в чл.358, ал.1, т.2 от КТ срок.

Пояснява от фактическа страна, че имала сключен трудов договор №297/*** год. с БТК КОМЕРС да изпълнява длъжността „Управител" в търговски обект в ***. Впоследствие това дружество е придобито от „Виваком България“ЕАД и тя продължила да изпълнява тази длъжност без прекъсване до *** год. когато с посочената по-горе заповед е прекратено трудовото й правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение". В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3 от КТ във връзка с чл.186, чл.189 и чл.192 от КТ, както и при спазване на процедурата по чл.193 и чл.194 от КТ. Като мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание са посочени : 1.Неосъществяване от нейна страна на контрол върху работата на служителите и допускане между тях да се правят уговорки за използване на чужди лични кодове за достъп до 1 системите на работодателя и впоследствие да използват чужди лични кодове. Конкретно се посочва за случаи на 27 и 28.11.2023 год., при които са извършени поръчки на услуги в работните системи със служителския код на А.Ю.Д., извършване смяна на собственост от нейно име, също чрез използване на нейния код, като в тези дни тя е била в отпуск по болест. 2.Допускане служители в обекта да правят неправомерна смяна на тарифни планове на клиенти. Конкретно се посочват установени смени на собственост на фирма ***. И за двете нарушения се твърди, че представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ.

Заявява, че дала обяснения на работодателя и за двете посочени нарушения и е категорична, че при тези случаи няма никаква вина. За първия случай пояснява, че когато разбрала, направила проверка и разпитала служителите. От Х. Ч. разбрала, че с А. са имали лична уговорка през периода на болничния на същата, Х. да извърши поръчки на активация /преподписване/ през нейния юзер с уговорени от нея клиенти от предходни дни и понеже Х. скоро се завърнала от майчинство й е влязла в положение, като на служител, който му е трудно след завръщане от дълго отсъствие /работили са преди майчинството си заедно като колежки във фирмата/ и е поела ангажимент за изписване на продажби с нейните юзери, с цел да помогне за А. за достигане и повишаване на индивидуално комплексно изпълнение.

За тази услуга съответно А. се е опитала да даде на Х. пари, които тя е отказала. Ситуацията се е разиграла в присъствието на две служителки, които потвърдили казаното от Х. Ч. и в нейно отсъствие, което предполага е било умишлено, за да не разбере за уговорката помежду им.

Относно втория случай е категорична, че тарифни планове на лица с увреждания се продават само след предоставен ТЕЛК, който по Закона за защита на личните данни, те са длъжни само да проверят, но не го прилагат в системата под клиента. Смяна на собственост на услуги от фирма *** е извършвано не само с нейно участие като упълномощено от фирмата лице, но и от други упълномощени от управителя на дружеството лица. Освен това управителят на фирмата е с ТЕЛК от раждането си - 64% степен на увреждане с диагноза :

„Травма на нервите и гръбначния мозък на ниво шия, състояние след родова травма на десния брахиален плексус - пареза на дясната ръка - средна степен с контрактури“.

Вследствие на това заболяване, поради силна болка и затруднено движение на дясната ръка е възможно да има различие в писането и подписването на различните документи.

От правна страна счита, че исковата молба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща интерес от оспорване, в предвидения от закона срок.

По основателността на исковата молба изтъква, че при издаване на процесната Заповед са допуснати груби нарушения на КТ.

1.В заповедта липсват реквизити, които са задължително условие за нейната законосъобразност. В съдебната практика и теорията се приема за безспорно, че заповедта на уволнение е индивидуален административен акт, с оглед на което е необходимо при издаването й да се спазят задължителните реквизити по формата за издаване и да се знаят основанията за оспорване. Макар да не е изрично посочено в КТ задължително е в заповедта 2 да се съдържат данни за работодателя, който я издава. Става въпрос за : наименование, седалище и адрес на управление на юридическото лице, ЕИК, имената на представляващия и на лицето издало и подписало заповедта. В обжалваната заповед е посочено единствено наименованието на фирмата. Липсват каквито и да било други от изброените реквизити.

Особено важно е в случая непосочването на лицето, издало заповедта. На практика не може да се разбере кое лице е издало тази заповед, защото името липсва както в заглавната част, така и в заключителната част под подписа. Това е особено важно в конкретният случай, тъй като по същия начин е процедирано и с искането, отправено до нея да даде обяснения по случая. То е изготвено и подписано неизвестно от кого, като подписа в това искане явно се различава от подписа, положен за работодател в заповедта за уволнение.

2.Задължителен елемент от заповедта за уволнение е въпросът за дължимите обезщетения - тези, които работодателят следва да заплати на работника, съответно това, което работника следва да заплати на работодателя. Тези обезщетения е задължително да бъдат посочени в заповедта конкретно, с точна сума, а не както е процедирано в конкретният случай - да се посочат текстовете от КТ на основание, на които следва да се изплащат съответните обезщетения и размера на сроковете, за които се дължат.

Процедирайки по този начин работодателят препраща изчисляването на сумите да стане в един по-късен момент, от лица, нямащи представителна власт и в производство, което работника не може да оспорва, което безспорно нарушава правата му.

3.Работодателят е длъжен да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл.194 КТ и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ако изложените в заповедта мотиви не са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, то е нарушен чл.195, ал.1 КТ и издадената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В случая изтъква, че въпреки изричното посочване в процесната заповед, че наказанието е наложено при спазване изискванията на чл.189 от КТ, това обстоятелство не отговаря на обективната истина. Твърди, че при определяне на наказанието не е било взето предвид обстоятелството, че тя няма възможност да следи постоянно кой служител какви операции извършва; това, че служителите постоянно сменят работните си места, тъй като те са повече от обособените места за работа; това, че първото нарушение е извършено след уговорка насаме на две служителки, за която никой в обекта не е знаел. Работодателят не е взел под внимание обстоятелството, че от постъпването й на работа до настоящият момент тя не е наказвана, има награди за постигнати резултати в работата, а при определяне на наказанието тези факти и обстоятелства изобщо не са обсъждани и не са взети под внимание.

С оглед на изложените съображения счита, че трудовото й правоотношение е неправилно прекратено.

Моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като се увери в основателността на изложеното по-горе да постанови решение, с което да :

3

1.ПРИЗНАЕ ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО И ДА ОТМЕНИ Заповед №173/*** год. на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с която, на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с П. К. Т., ЕГН-**********, работеща като Управител, 5229 магазин, зона Северозапад - Велико Търново, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение", като неправилна и незаконосъобразна.

2.ВЪЗСТАНОВИ П. К. Т., ЕГН-**********, с адрес : ***, на заеманата длъжност преди уволнението - Управител, 5229 магазин в ***, зона Северозапад - Велико Търново, Продажби магазинна мрежа, Търговска дирекция.

3.ОСЪДИ „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ"ЕАД да й заплати направените по делото разноски.

В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника „Виваком България“ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт Х. К., в който от името на доверителя си оспорва предявените искове по основание. Намира за безпорно по делото наличието на валидно трудово правоотношение между страните в периода 01.08.2009 год.- 08.03.2024 год., при което ищцата първоначално е работила в БТК Комерс, БУЛСТАТ ******, поделение със статут на работодател, което се е вляло във „Виваком България“ЕАД, ЕИК : *** /в качеството на работодател/ и е заемала длъжност „Управител“, код по НКПД 13143008, с място на работа гр.Ловеч, както и е безпорно, че работодателят е издал Заповед №173/*** год., връчена на същата дата, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, поради което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба, излагайки следните мотиви : През м.декември 2023 год. получили жалба от служителка в магазина А. Д., че по време на отсъствие на ищцата по болест, в качеството й на Управител на магазин „Виваком“, други служители в магазина са сключили договори от нейния служебен профил.

Това е извършено в нарушение на политиката за поверителност и защита на личните данни, обработвани във Виваком, при и по повод предоставянето на електронни съобщителни услуги, публикувана на електронната страница на Виваком и представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че ищцата е била длъжна, в съответствие със заеманата от нея позиция, да упражни контрол и да предотврати подобни действия сред своите подчинени служители. С предявената искова молба П. Т. не отрича и не оспорва извършените действия от други служители в магазина от името на А. Д.. Напротив и в исковата молба и в обясненията, изискани от работодателя, на основание чл.193 от КТ, потвърждава извършването на действията от служители в поверения й магазин, като казва, че не е знаела за тези нарушения. Счита, че като Управител на магазина, в който са извършени посочените действия, ищцата е нарушила задължението си да упражнява контрол върху изпълнението на трудовите задължения от служителите в поверения й магазин, което е самостоятелно и достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Освен това посочва, че П. Т. е допуснала нейни подчинени служители да правят неправомерна смяна на тарифни планове на клиенти. Установените смени на собственост на *** се извършват в 4 следващия месец след активиране на първоначалната услуга, прехвърлят се от план за бизнес клиенти към план за лица със специални слухови или зрителни увреждания. В системите за продажба не е въведен идентификационен номер на ТЕЛК, доказващ наличието на такива увреждания, но е въведено пълномощно в полза на П. Т. от дружеството ***. Ищцата не дава основателни обяснения за причините, наложили промени по собствеността на услугите на упълномощителя. Подчертава, че извършените действия са в нарушение на правилата на представляваното от нея дружество, че трябва да се въвежда номер на ТЕЛК към документите, обосноваващи продажба на план на лица с увреждания.