Решение № 11285 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11285 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110113788 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „С. П. И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С....., представлявано от управителя И. С. Й. чрез адв. Т. срещу Р. Б., представлявана М. Т., чрез Е. К. – ст. експерт с юридическо образование, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 6 797,50 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, представляваща обезщетение за настъпили вреди от концесионен договор от 03.07.2019г. изразяващи се в неправомерно начислена и усвоена неустойка в условията на евентуалност в случай че първият иск не бъде уважен е предявен втори с който се претендира сумата 6 797,50 лева заплатена на без основание, а именно недействителност на клаузата за неустойка в концесионния договор в условията на евентуалност претендира трети иск като иска съдът да намали начислената и усвоена от ответника неустойка в размер на 5 % от определеното концесионно плащане за съответната година в размер на 6 797.50 лв. (шест хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) до размера от 1 (един) лв. или да освободи изцяло „С. П. И.“ ЕООД от дължимостта , както и да осъди ответника Д., представлявана от М. Т., да заплати па „С. П.

И.“ ЕООД удържаната сума от неустойката.

Ищецът твърди, че е концесионер на морски плаж „Приморско -централен“ по силата на договор за концесия за услуга за морски плаж „Приморско -Централен“ от 03.07.2019г., сключен с М. С. на Р. Б., представляван от М. Т. (Доказателство Ns 1 - Договор за концесия на услуга за морски плаж „ Приморско - централен “) Концесионният договор бил допълван с няколко допълнителни споразумения. От сключването на Концесионния договор до настоящия момент „С. П. И.“ ЕООД, изпълнявало задълженията си по него пълно, точно и своевременно, в това число като е представило и подържало издадена от „У. Б.“ АД безусловна и неотменяема банкова гаранция за добро изпълнение на задълженията си по концесионния договор - банкова гаранция за изпълнение на договор. С писмо изх. № Т-26-С298/27.07.2023 М. Т. е уведомил „С. П. И.“ ЕООД, че на 21.06.2023г. е извършено геодезическо измерване от лицензирани геодезисти, при което било установено, че площта 1 на допълнителната търговска площ, извън площта на преместваеми обекти и съоръжения за спортно развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, е 3.71 %, което е с 1.71 % повече от нормативно определената площ за допълнителните търговски площи съгласно чл.

10, ал. 8 от ЗУЧК. Тези констатации били отразени в документи към техническия доклад на дружеството, осъществило мониторинг на морски плаж „Приморско - централен“ на основание сключен договор за мониторинг. Съгласно писмото на М. Т., установеното представлявало неизпълнение на задължението на концесионера „С. П. И.“ ЕООД, произтичащо от чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, а именно че ползваната допълнителна търговска площ, извън площта по ал. 7, не може да бъде повече от площта по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. На основание чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 42 и чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор е определен 3-дневен срок, в който „С. П. И.“ ЕООД да отстрани установеното неизпълнение на договорни задължения, като е посочено, че в противен случай на дружеството ще бъде наложена неустойка в размер на 5 % от концесионното възнаграждение за съответната година. Към писмото не били представени описаните в него документи, а именно: технически доклади и документи към него. С писмо вх. № Т-26-С-298/14.08.2023г. „С. П. И.“ ЕООД уведомило М. Т., че е отстранило всички принадлежности, съоръжения и др. (в т.ч. пейки, столове, маси, барбарони), разположени извън разрешените търговска и допълнителна търговска площи, както и че е възложило извършването на геодезическо заснемане от независими геодезисти на изградени обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, б. „б“ от ЗУЧК и допълнителни търговски площи по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК на територията на морски плаж „Приморско - централен“. Заснемането, възложено от концесионера, е установило Доказателство № 21 - Геодезическа снимка, резултат от геодезическо заснемане, извършено от „ Т. П. “ ООД), че общата заета от заведенията площ, в т.ч. допълнителната търговска площ, е 459 кв.м., което е с 5 кв.м. по-малко от общата търговска площ и изцяло е в съответствие с одобрената от М. Т. „Схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК за морски плаж „Приморско - Централен“. Въпреки предприетите от страна на концесионера действия и констатираната посредством извършеното от „Т. П.“ ООД геодезическо заснемане липса на нарушение, с писмо изх. N° Т-26-С-298/29.08.2023г.

(Доказателство № 22 - писмо на М. Т. с изх. № Т-26-С-298/29.08.2023г.), М. Т. е уведомил „С.

П. И.“ ЕООД, че на 02.08.2023г. е извършено ново геодезическо измерване от лицензирани геодезисти, при което било установено, че площта на допълнителната търговска площ, извън площта на преместваеми обекти и съоръжения за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, е 2.95 %, което е с 0.95 % повече от нормативно определената площ за допълнителните търговски площи съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Тези констатации били отразени в документи към техническия доклад на дружеството, осъществило мониторинг на морски плаж „Приморско - централен“ на основание сключен договор за мониторинг. Съгласно писмото на М. Т., установеното от доклада представлявало неизпълнение на задължението на концесионера „С. П. И.“ ЕООД, произтичащо от чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, а именно че ползваната допълнителна търговска площ, извън площта по ал. 7, не може да бъде повече от площта по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Към това писмо отново не са приложени нито техническият доклад от новото геодезическо измерване, нито приложените към него документи, на чиито констатации министърът се позовава в писмото. Независимо от това, тъй като според твърденията в писмото на М. Т. изх. № Т-26-С-298/29.08.2023г. било налице повторно нарушение на чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 42 и чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор, на „С.

П. И.“ ЕООД е наложена неустойка в размер на 5 % от концесионното възнаграждение за съответната година в размер на 6 797,50 лв., която следва да бъде платена по посочена в писмото сметка на М. Т. в срок до 3 (три) дни, считано от получаването му от „С. П. И.“ ЕООД. В случай на неплащане сумата ще бъде усвоена на основание чл. 41, ал. 1 от Концесионния договор от предоставената банкова гаранция. Посочено е, че в този случай 2 дружеството следва да възстанови пълния размер на гаранцията в срок до 10 (десет) дни от намаляването на размера й. Писмото е получено от доверителя ми на 29.08.2023г. Въпреки липсата на нарушение по Концесионния договор, с писмо изх. № Т-17-00-114/23.11.2023г. М.

Т., чрез Б. Н. Б., направил искане за плащане към „У. Б.“ АД на сумата от 6 797.50 лв.

Съответно, „У. Б.“ АД е извършила плащане на сумата от 6 797.50 лв. във връзка с банкова гаранция 961DGI119214025Y с изх. № 0652-77-001621/ 02.08.2019г. с наредител „С. П. И.“ ЕООД в полза на М. Т.. Ищеца допълнил банковата гаранция до пълен размер. От гореизложените фактически обстоятелства е видно, че извършеното от ответника начисляване и усвояване на неустойка по чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор в размер на 5 на сто от определеното концесионно плащане за съответната година или на сума в размер на 6 797.50 лв., за сметка на предоставената от „С. П. И.“ ЕООД банкова гаранция № 961DGI119214025Y с изх. № 0652-77-001621/ 02.08.2019г., е направено в нарушение на Концесионния договор, при липса на нарушения от страна на концесионера по чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, което да обосновава налагането на неустойка по чл. 45, ал. 1 от Концесионния договор. От една страна, не била налице връзка между задълженията по чл. 20, ал. 3 и чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор. От друга страна, всички преместваеми обекти и съоръжения, в това число допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 ЗУЧК, били разположени на територията на морски плаж „Приморско централен“ съгласно одобрена от М. Т. „Схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения.

При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че „С. П. И.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 20, ал. 3 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 2.7 от Концесионния договор, счита, че клаузата на чл. 45, ал, 1 от Концесионния договор, на основание на която е наложена неустойката в размер на 5 % от определеното концесионно плащане за съответната година в размер на 6 797.50 лв. е уговорена в противоречие с добрите нрави и начисляването й представлява злоупотреба с право. Противоречието с добрите нрави прави неустоечното съглашение нищожно по силата на чл. 26, ал. 1, пр* 3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка, независимо дали става въпрос за гражданска или търговска сделка. В случая, неустоечната клауза е недействителна, защото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, преценени към момента на сключване на договора (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д* № 1/2009г., ОСТК). Това е така, защото тя е фиксирана като една и съща сума, независимо от естеството и стойността на неизпълнението на концесионера (което се доказва и от твърденията на ответника, за когото е без значение дали неизпълнението е 1.71% или 0.95 %). Вината на „С. П. И.“ ЕООД също е ирелевантна, а в случая тя напълно отсъства поради обстоятелството, че всички преместваеми обекти и съоръжения, в т.ч. допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК на плаж „Приморско - централен“, са поставени с предварителното одобрение на М. Т.. Уговорката за неустойка няма и обезпечителна функция, тъй като не осигурява обезщетение за вредите на концедента - по никакъв начин не е свързана с тези вреди. Не на последно място, неустойката няма и наказателна функция, тъй като няма връзка между нарушението и наказанието, което е едно и също независимо какво и колко тежко е нарушението. Поради това, неустоечната клауза в случая води до несправедлив правен резултат, който е несъвместим с добрите нрави. Съответно, същата е начислена без основание, въз основа на нищожна поради противоречие с добрите нрави клауза за неустойка, съдържаща се в чл. 45, ал.1 от Концесионния договор и усвоена от концедента при злоупотреба с право. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва исковете по основание и размер. Счита че е налице неизпълнение на концесионния договор отстрана на ищеца (концесионер). Намира исковете по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД са недопустими в условията на евентуалност моли за тяхното отхвърляне доколкото неустоечната клауза не нарушава добрите нрави.

3

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. с чл. 82, ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и в условията на евентуалност чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. с чл. 92, ал.2 ЗЗД.

Първоначално същите искове са предявени и по отношение на М. С.

(администрацията на М. С., която е юридическото лице) отново представляван от М. Т..

Съдът е счел, че съвместното разглеждане на двете групи искове (срещу Р. Б. и срещу М. С. на Р. Б.) в едно производство обаче ще създаде значителни затруднения и забавяния на производството. Следва да се държи сметка че съгласно ЗКонц и ЗУЧК предвиждат и Д. и М. С. да имат един и същ представител. В случая доколкото същите са отделни страни и имат противоречащи интереси то разглеждането на исковете в едно производство би било затруднено.

Разпечатката съдържа 23 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/396b42c5-e703-4001-af00-340599273d1e