Определение № 29139 от 22.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29139 гр. София, 22.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110111082 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД срещу Р. Р. С., Я. С. С. и В. С. С., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми, съответно: за Р. Р. С. – 4/6 ид. части, а за Я. С. С. и В. С. С. – всеки по 1/6 ид. част, както следва:

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Р.

Р. С. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 2 826,18 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 15,67 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (13.10.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 433,41 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г. и за сумата от 3,31 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата В.

С. С. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 706,55 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 3,92 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (13.10.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно 1 основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 108,35 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г. и за сумата от 0,83 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Я. С.

С. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 706,54 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 3,92 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (13.10.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата от 108,36 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г. и за сумата от 0,82 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Р. Р. С., Я. С. С. и В. С. С. били клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „фирма“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „фирма“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. В настоящия случай, съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на топинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издържка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача по чл. 12, т. 12 в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: адрес с абонатен № 20****, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „фирма” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни 2 сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до всеки един от тримата ответници, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Р. Р.

С., от Я. С. С. и от В. С. С., всички чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Е. Г. от САК, с пълномощно към всеки отговор.

В отговора на ответницата Р. С. се сочи, че исковете са неоснователно предявени, по следните съображения. Първо, между ответницата С. и ищеца не съществува облигационно правоотношение по повод доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот. Второ, главницата за дялово разпределение е недължима, а ищцовото дружество няма правомощията в изходящ от него документ да урежда отношения между потребителите и фирмите за дялово разпределение. Продължава, че ОУ на ищеца не предвиждат заплащането на възнаграждението за извършената услуга дялово разпределение да се изплаща на топлопреносното дружество – ищец. Трето, ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия досежно процесния имот, а претендираният размер на сумите е недоказан. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Моли съда да псотанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца, както и да осъди последния да заплати сторените от ответницата разноски по делото.

В отговора на отвентика Я. С. С. се навежда, че исковете са неоснователни. На първо място се възразява, че между страните липсва валидна облигационна връзка относно процесния недвижим имот. Второ, вземанията на ищеца за услугата дялово разпределение са изначално недължими, още повече, че ищецът не твърди да е извършвал дяловото разпределение, а напротив твърди, че това е сторил друг търговец, а именно „фирма“ ООД. Позовава се на нормата на чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, съгласно която вземане за услугата дялово разпределение се дължи на лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, а не от „фирма“ ЕАД.

Излага твърдения, че исковите суми са изцяло недоказани по размер. Под евентуалност, прави възражение за погасяване на исковите суми по давност.

Моли съда да постави решение, с което да отхвърли претенциите на ищеца и да присъди разноски.

В отговора на ответницата В. С. С. се излага, че исковете, заведени от ищеца, са неоснователни. Твърди се, че между ответницата и ищцовото дружество няма валидно облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия до процесния недвижим имот. На следващо място обяснява, че изначално недължима е и претенцията за главница за услугата дялово разпределение, доколкото същата е в разрез с приложимите правни норми от Наредбата за топлоснабдяването, а и ОУ на самия ищец. В този смисъл 3 таксите за топлинно счетоводство следва да се заплащат на самия топлинен счетоводител, а не и на ищеца. Като евентуално възражение, навежда такова с правно основание по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване на исковите суми по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца и да присъди разноски.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „фирма” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди на ответниците през процесния период, в това число, че са сосбтвеници, респ. ползватели на процесния топлоснабден имот;

3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

4

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца „фирма“ ЕАД да уточни с нарочна молба в 1седмичен срок от получаване на настоящото определение, с нарочна молба, с препис за другата страна, периода, за който твърди, че е формирал размера на главницата за услугата дялово разпределение в общ размер на 23,51 лева, доколкото в исковата молба се сочи периодът от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., а в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК се твърди периодът от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., както и да прецизира твърденията си относно фирмата, извършваща дялово разпределение в процесната сграда, предвид че в исковата молба в обстоятелствената част се сочи, че това е „ФИРМА“ ЕООД, а същевременно са представени договори межу ищеца и фирма – разпределител на топлинна енергия „фирма“ ООД и доказателствените искания на ищеца визира „фирма“ ООД.

Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/396a3f51-64eb-4b70-a972-8ccebc1fe2a2