Решение № 39 от 28.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Ямбол, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600045 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Б. П., депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.С. Е., против присъда № ******/**.**.****г.постановена по нохд № ***/****г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С посочената присъда въззивникът- подсъдим П. е признат за виновен, в това че на 26.04.2019г.в гр.Ямбол от МПС – л.а.“Мерцедес Вито 113“ с рег.№ ********, паркиран пред хотел „Тунджа“, противозаконно е присвоил чужди движими вещ на обща стойност 27 977лв., които владеел собственост на Д. Г.

Й., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 206, ал.1, вр.с чл.54 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение условното наказание 4 месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № *****/****г.по описа на СРС, като е определен първоначален общ режим на 1 изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият е осъден да заплати на Д. Г. Й. обезщетение в размер на 27 977лева за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019г.до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият е осъден да заплати и всички направени по делото разноски, както и държавна такса съобразно размера на гражданския иск.

Жалбата на въззивникът- подсъдим П. е бланкетна и е депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.Е.. В същата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата и за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно да се намали размера на наказанието му.

Въззивникът- подсъдим призован чрез защитника си не участва в съдебно заседание. От справка изх.№ *****-****/**.**.****г.на зам.директор на ОДМВР- Ямбол е видно, че същия е напуснал страната на **.**.****г.през ГКПП- Видин, Дунав мост. Чрез защитника си поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като се сочи че престъплението не е доказано от обективна страна. Сочи се, че не са събрани доказателства дали вещите предмет на престъплението са собственост на Д. Й. като физическо лице или на негова фирма, както и се оспорва предмета на престъплението, поради липса на доказателства дали посочените вещи са се намирали в автомобила, както и по какъв начин подсъдимият се е разпоредил с тях. На това основание се правят две алтернативни искания за постановяване на нова присъда с която подсъдимият да бъде оправдан или да се намали размера на наказанието.

Въззиваемият- граждански ищец не участва в съдебно заседание, тъй като е напуснал страната на **.**.****г.през ГКПП- Капитан Петко Войвода /видно от справка изх.№ ******-****/**.**.****г.на зам.директор на ОДМВР Ямбол/.

Участващият по делото прокурор от ОП-Ямбол пледира да се потвърди изцяло обжалваната присъда, тъй като не са налице основания за изменение или отмяна.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата и заключенията на защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната 2 присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НК и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Районният съд е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия при спазване на процесуалните правила визирани в чл.269, ал.3, т.4 от НПК, тъй като същия е напуснал пределите на страната и местоживеенето му не е известно, както и неговото отсъствие не е попречило за разкриване на обективната истина. По отношение на напускането на страната са събрани безспорни доказателства, които се споделят от проверяващия съд.

Подсъдимият сам се е поставил в ситуация делото да се разглежда задочно, тъй като е участвал лично в досъдебното производство, при привличането в качеството на обвиняем /3.02.2020г./, както и на разпоредителното съдебно заседание проведено на 16.10.2020г., след което на **.**.****г.е напуснал страната. Правилна е преценката за наличие и на втората кумулативна предпоставка за задочно производство, а именно разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриването на обективната истина. По тези съображения взетото решение за разглеждане делото в отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269 ал.3 т.4, б.“а“ от НПК е законосъобразно и правилно. Спазена е и разпоредбата на чл.94 ал.1 т.8 НПК, като на подсъдимия е назначен служебен защитник- адв.С. Е..

Въззивният съд споделя изцяло приетата от първата инстанция фактическа обстановка, тъй като същата се подкрепя от събраните на съдебното следствие доказателства.

Подсъдимият Г. П. е роден на *.**.****г.в гр.Враца. Осъждан е по нохд № ***/****г.за престъпление по чл.309, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК на глоба в размер на 300лв. По нохд № *****/****г., в сила от 24.03.32017г.е осъден на 4 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от 3 години.

Св.Д. Г. Й. се запознал с подсъдимия в Гърция, като последния го помолил да го вземе на работа в Германия в собствената му строителна фирма. В последствие действително подсъдимият бил нает на работа от св.Й., като се настанил да живее в квартирата на св.Отварков. На 23.04.2019г. св.Й. прехвърлил собствеността насобствения си л.а.“Мерцедес Вито 113“ с рег.№ 3

******** на подсъдимия. На същата дата подсъдимият и свидетелите Д. Й., съпругата му Г. Г.а и З. О. тръгнали от Германия към България с процесния автомобил, в който Й. натоварил свои собствени инструменти. На 25.04.2019г.влезли в България през ГКПП Видин- Дунав мост.

Св.Й. и подсъдимия се уговорили заедно да ремонтират къщата на свидетеля в с.Крумово и след това там да се настани да живее бащата на подсъдимия. На път за гр.Ямбол, оставили св.З. О. в гр.Стара Загора, след което тримата продължили. Паркирали автомобила на паркинга пред хотел „Тунджа“- гр.Ямбол, като в него оставили инструментите собственост на св.Й., както следва: 2бр.акумулаторни винтоверта „Макита“, 2бр. ъглошлайф машини, тип „жирафи“, марка „Фиесто“, 2бр.прахосмукачки „Хилти“, лазерна рулетка „Хилти“, шлайф машина на батерии „Макита“, 2бр.бормашини на батерии „Макита“, машина за нанасяне на боя и шпакловка с компресор, пневматичен пистолет „WIRT“, лазарен ротационен нивелир „Хилти“, лазер „Хилти“. Инструментите били необходими за ремонта на къщата.

Подсъдимият пренощувал в дома на свидетелите Й. и Г.а в гр.Ямбол.

Сутринта на 26.04.2019г.подсъдимият станал рано и без да се обади на свидетелите, отишъл до паркинга на хотел “Тунджа“, гр.Ямбол и потеглил с процесния автомобил, в неустановена посока. Той знаел, че в него се намират оставените на съхранение инструменти собственост на св.Й., посочени погоре, но вместо да ги върне на собственика им потеглил заедно с тях. По делото не е установено по какъв начин подсъдимият се е разпоредил с процесните вещи, но същите не са върнати на собственика им.

Св.Й. се обадил на подсъдимия, когато установил, че си е тръгнал от дома му, като последния първо му казал, че е отишъл да вземе автомобила, а след това изключил телефона си.

От изготвената по досъдебното производство стоково- оценителна експертиза и приобщена по делото, чрез прочитане и разпит на вещото лице М.Г. е видно, че общата стойност на 27 977лева. В мотивите на първоинстанционния акт е посочена единичната стойност на всяка една от вещите, поради което е ненужно да се преповтарят.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка въззивната инстанция, както и районният съд кредитира събраните на съдебното следствие гласни доказателства- показанията на свидетелите Д. Й., дадени на 4 съдебното следствие, както и тези дадени на досъдебното производство пред съдия в протокол за разпит от 19.07.2019г.и прочетени на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, показанията на св.Г. Г.а, дадени на съдебното следствие, показанията на св.З. О. дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитане на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, заключението на стоково- оценителната експертиза и показанията на вещото лице М.Г., както и приложените по делото писмени доказателства- справка за съдимост на подсъдимия, справки за задграничните пътувания на подсъдимия и свидетелите Й. и Отварков и копие от документ на немски език за прехвърляне на процесния автомобил.

Авторството на деянието и предмета на престъплението са установени по безспорен и несъмнен начин от показанията на свидетелите Й. и Г.а, които са непротиворечиви, логични и взаимно си кореспондират. Показанията на свидетелите кореспондират и с показанията на св.Отварков, който сочи, че когато тръгнали към България св.Й. натоварил в автомобила собствените си инструменти, с които е щял да ремонтира къщата си, както и след деянието св.Г.а му казала, че подсъдимият взел инструментите на съпруга й.

Предмета на обсебването е установен по безспорен и несъмнен начин от показанията на св.Й. дадени на досъдебното производство пред съдия, прочетени на съдебното следствие, тъй като свидетелят твърди, че не си спомня всички вещи, както и марките им. Това е напълно логично, тъй като деянието е извършено на 26.04.2019г., а свидетелят дава показания на **.**.****г., т.е. след повече от три години. Действително по делото не са събрани доказателства дали подсъдимият се е разпоредил с процесните вещи или ги е запазил за себе си, но това обстоятелство не е част от фактическия състав на престъплението обсебване. Още повече, че такива доказателства биха могли да се съберат единствено при съдействие от страна на подсъдимия, който не е длъжен да го прави.

Съдът не споделя становището на служебния защитник на подсъдимия, че делото не е попълнено с нужните доказателства, тъй като не са разпитани следващите собственици на автомобила л.а.“Мерцедес Вито 113“. Правилно е прието от районния съд, че това обстоятелство е ирелевантно, тъй като автомобила не е предмет на обвинението, а смяната на собствеността е 5 регистрирана след деянието съответно на 21 и 23.05.2019г.

Правилно и обосновано е кредитирано заключението на стоковооценителната експертиза, тъй като при извършването на оценката на предмета на престъплението вещото лице е взело предвид средните пазарни цени на обсебените вещи.

При правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил обоснован правен извод, че подсъдимият е осъществил с деянието си както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 НК, тъй като на инкриминираната дата противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 27 977лв., описани подробно по- горе, собственост на Д. Й., които владеел.

От обективна страна за да е осъществено престъплението обсебване е необходимо движимата вещ предмет на престъплението да се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание т.е. предмета да му е конкретно поверен и в акта да е посочено точно какви действия може да осъществява с вещта. Посочения фактически състав е налице, тъй като по делото е безспорно установено, че процесните вещи са се намирали на съхранение в автомобила на подсъдимия - л.а.“Мерцедес Вито 113“ с рег.№ ******** и съответно са били в негово владение. Противозаконното присвояване на процесните вещи е осъществено от подсъдимия, тъй като същия е тръгнал в неустановена посока с автомобила си и намиращите се в него вещи собственост на св. орданов, като в последствие въпреки усилията от страна на свидетеля да си ги получи обратно, подсъдимия не е сторил това.