Определение № 2042 от 19.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2042 гр. София, 18.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20248002900062 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД срещу решение № 497/18.07.2023 г., постановено по в.т.д. № 218/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение № 260663/07.11.2022 г. по т.д. № 1050/2020 г. на Софийски градски съд, TO, VI-1 състав, за осъждането на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД да заплати на „Коко 007" ООД сумата 29 605.43 лв. с ДДС, представляваща неусвоен аванс по договор от 11.07.2019 г., поради разваляне на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.06.2020 г. до окончателното плащане, В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдебното решение противоречи на събрания по делото доказателствен материал като се оспорва извода на съда, че договорът е развален едностранно от „Коко 007" ООД с връчената покана до изпълнителя. Подчертава се, че възложителят, който не е заплатил изцяло уговореното възнаграждения, е неизправна страна по договора и не разполага с правна възможност да развали договора. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал заключението по повторната техническа експертиза, от което заключение не може да се направи извод кой и в каква степен е осъществил довършителните дейности.

Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е обосновано от една страна с липсата на изготвен от първоинстанционния съд доклад със необходимото съдържание, предвидено в чл. 146 ГПК. Позовавайки се на непълния доклад по чл. 140 ГПК, касаторът сочи, че не е настъпила преклузия относно обстоятелствата,

1 доказателствата и доказателствените искания, възраженията, оспорванията и твърденията на „Амбиенсдизайн Груп“ ЕООД. Акцентира се също върху липсата на двойна размяна на книжа по чл. 372 и чл. 373 ГПК, в резултат на което съдът неоснователно е оставил без уважение своевременно направените от ответника доказателствени искания, относими към предмета на делото. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за осъществяване на съдопроизводствени действия с цел събиране на допълнителни доказателства. Претендират се направените разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „ Кога настъпва при търговски дела преклузията за оспорване на иска, за оспорване на твърденията, за правене на възражения, за оспорване истинността на представен документ, за сочене на доказателства или за представяне на писмени доказателства - след двойната размяна на книжа, съгласно чл. 372 ГПК и чл. 373 ГПК, или за ответника с подаване на отговор на искова молба - съгласно чл. 367 ГПК, и за ответника - е допълнителната искова молба - съгласно чл. 372 ГПК?“.

Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/18.02.2021 г. по гр.д. № 859/2020 г. на ІV г.о; ; решение № 91/01.04.2015 г. по гр.д.

№ 5960 /2014 г. на ІV г.о; решение № 19/05.02.2021 г. по гр.д. № 1680/2020 г. на ІІІ г.о.; решение № 35/24.04.2020 г. по гр. д. № 1939/2019 г. на ІV г.о.; решение № 32/10.03.2016 г. по гр.д. № 4741/2015 г. на ІІ г.о; решение № 109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на І т.о.; решение № 40/15.09.2014 г. по т.д. № 1554/2013 г. и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. „ Наличието на изпратен имейл в електронната поща на изпращача доказва ли факта на получаване на имейла от получателя? Становището на трето за делото юридическо лице - търговец, относно изпращането и получаването на имейл има ли доказателствена стройност и вещото лице може ли да базира заключението си на предположение въз основа на това становище? Становището на трето за делото юридическо лице - търговец, относно равнозначността на изпращането и получаването на имейл, означавали и следва ли да доказва, че един конкретен имейл от конкретен изпращач до конкретен получател е действително получен, без в пощата на получателя да е наличен имейла?“;

3. „Когато по делото са изготвени две експертизи, същите са приети от съда и касаят извършени строително-монтажни и ремонтни работи и тяхната стойност, респективно извършителя на дейностите следва ли съдът да цени и двете 2

- в тяхната съвкупност, като при разминаване на стойнността на извършеното и с оглед принципът на справедливостта да осредни цените, като даде стойност за извършената работа - средна на база двете експертизи? Когато две вещи лица са работили по различно време: първото вещо лице, непосредствено след образуване на делото и в период по-близък до осъществяване на работа по договора, а второто вещо лице е работило 2 години след образуване на делото и в период по-далеч във времето от фактическото осъществяване на работата по договора, като второто вещо лице изрично заявява, че не може да бъде установено — фактически и на място кой е извършил конкретната работа, коя експертиза съдът следва да кредитира първата, която е изготвена по-близо до процесиите действия по договора, или втората, която времево е по- отдалечена от процесиите действия по договора?“;

4. „В хипотезата на осчетоводени в счетоводството на ищеца фактури и ползван за тях данъчен кредит налице ли е получаване два пъти на едно и също нещо, ако ищецът претендира и съдът присъди стойността /или приблизително същата стойност/ на ползвания данъчен кредит по уважен иск на ищеца срещу ответника за договорно неизпълнение или неоснователно обогатяване, свързани със същия договор и дейности по него, за които са били издадени и осчетоводени фактурите, по които е ползван данъчен кредит?“.

5 . „Счетоводно записване в счетоводството на един търговец на задължение към друго лице - представлява ли признание на това задължение, когато е посочен договор/като е индивидуализиран/ и такъв договор е сключен между страните? Счетоводно записване на задължение, представлява ли признание на задължение по договор? Осчетоводяването на фактури в счетоводството на един търговец, представлява ли признание, че сумите по фактурите са дължими и срещу тях е извършена работа, която следва да бъде платена и цената е именно посоченото във фактурите?“;

6. „В хипотезата на забавено изпълнение по договор, при която срокът за плащане на част от цената е точно фиксиран и след като страната не е платила в уговорения срок, както и след това уговорената сума, и при положение, че самата сума която е следвало да бъде платена служи за финансиране изпълнението по договора от насрещната страна, налице ли е интерес за първата страна, която е в забава да развали договора при последващо пълно или частично неизпълнение на втората страна? Може ли страната, която е изпаднала в забава за плащане по договора да извлича ползи от собственото си недобросъвестно поведение, като същата е станала причина за последващата забава на насрещната страна, и да черпи права от собственото си противоправно поведение?“.

Според касатора въпросите относно едностранното разваляне на договорите по чл. 87 ЗЗД са решени в противоречие с разясненията в ППВС № 3/29.03.1973г. и 3 решение № 186/15.07.2014 г. по гр.д. № 6863/2013 г. на III г.о. на ВКС. Сочи се, че въпросите относно доказателствената тежест не са съобразени с практиката на ВКС, формирана с: решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ІV г.о; решение № 95/21.07.2016 г. по т.д. № 1280 / 2015 г. на І т.о.; решение № 25/27.01.2012 г. по гр.д. № 1832/2010 г.; решение № 670/15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г.; решение № 147/19.06.2012 г. по гр.д. № 582/2011 г., решение № 222/24.06.2011 г. по гр.д. № 982/2010 г.; решение № 394/18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/2009 г. и решение № 183/18.07.2012 г. по гр.д. № 1387/2011 г.

7. „В хипотезата на сключен договор между търговци, осчетоводяването на фактура, издадена от единия търговец в счетоводството на другия търговец, и ползване на данъчен кредит по издадената фактура, представлява ли признание на задължението по фактурата от втория търговец и признание, че е налице изпълнение на договора за стойност съобразно издадената от първия търговец фактура и осчетоводена в счетоводството на втория търговец?“.

Сочи се, че въпросите относно доказателствената сила на фактурите е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, формирана с: решение № 7/22.02.2011 г. по т.д. № 264/2010 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о.; решение № 46/27.03.2009г. по т.д № 454/2008г. на II т.о.; решение № 30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010 на I т.о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009г. на II т.о.

8. „В хипотезата, в която при сключен договор между търговци и по издадена от единия търговец фактура е ползван данъчен кредит от другия търговец, при договорно неизпълнение от първия търговец, налице ли е правен интерес за втория търговец да получи сума равняваща/или приблизително същата/ се на ползвания данъчен кредит, или задължението на първия търговец при договорно неизпълнение към втория търговец следва да се намали с ползвания данъчен кредит?

В посочената хипотеза и в случай, че не бъде намалено задължението при договорно неизпълнение на първия търговец към втория със сумата по ползвания данъчен кредит, няма ли да е налице получаване два пъти на едно нещо и неоснователно обогатяване на втория търговец, който се е възползвал от данъчен кредит по издадени от първия търговец фактури?“;

9. „Когато е променен режима, при който е допуснат свидетеля от режим на довеждане в режим на призоваване страната отговаря ли за неявяването на свидетеля и следва ли при неявяване на същия, то той да бъде заличен от съда? В случай, че по указания на съда са представени всички налични данни и контакти за допуснатия свидетел, включително телефон, имейл адрес на работодател /виден в ТРРЮЛНЦ/, и адрес на който живее лицето, съдът следва ли да призове за делото свидетеля, и след като съдът не е положил всички възможни усилия да го призове, 4 следва ли да се заличи свидетеля и делото да се гледа без неговия разпит?“;

10. „Срокът за оспорване на документ по чл. 194 ГПК със следващото съдопроизводствено действие по делото преклудира ли се при търговски спорове, когато е осъществено с отговора на исковата молба - извън срока, но преди двойната размяна на книжа по делото?“

Според касатора относно преклузията по търговски спорове въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в решение № 163/17.01.2012 г. по т.д. № 965/2010 г. на І т.о и решение № 128/ 25.02.2015 г. по т.д. №2611/2013 г. В изложението е отразено също, че въззивното решение е постановено в противоречие с константната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 59 ЗЗД, обективирана в ППВС № 1/ 28.05.1979 г. и решение № 196/22.06.2016 г. по гр.д. № 956 / 2016 г. на, IV г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца по делото „Коко 007" ООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 260663/07.11.2022 г., постановено по т.д. № 1050/2020 г., Софийски градски съд, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е осъден ответника „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД да заплати на ищеца „Коко 007" ООД 29 605.43 лв. с ДДС, представляваща дължима сума за неусвоен аванс по договор, сключен на 11.07.2019 г. между „Амбиендизайн груп“ ЕООД и „Коко 007" ООД поради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 09.06.2020 г. до окончателното й плащане. С въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция и в частта му, с която искът на „Коко 007" ООД е отхвърлен за разликата над сумата 29 605.43 лв. до 72 618 лв., както и в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договора.