Определение № 800 от 11.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 800 гр. Ловеч, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500564 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане №850/26.07.2024г., пост.по ч.гр.д.№119/2024г. по описа на РС-Троян. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е превишил правомощията си в заповедното производство. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 4599.40лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 3500лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 300.30лв.-предоставени в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия „Bank комбо живот“ и 306.31лв.-за застраховка „Bank комбо безработица“, които суми са преведени на кредитополучателя.

Кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обективuрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Възразява,че разходът за застраховки следва да се включва в общите разходи само когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Твърди,че в случая няма задължителни застраховки,като клиентът може да ги сключи по своя преценка. Незадължителният характер на застраховките е причината разходите за тези премии да не се включват в разходите по кредита.

Развива,че застраховките осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователно събитие.Те са рационален начин за компенсиране на финансови затруднения,поради което заключава, че не противоречат на добрите нрави. Независимо дали кредитополучателят е заявил желание за отпускане на парична сума,за да заплати стойността на стока или за да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова изрична воля и формират стойността на 1 отпуснатия кредит.

Моли да се отмени разпореждането и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 01.08.2024г., а жалбата е подадена на 08.08.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№119/2024г.по описа на РС-Троян писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 15.02.2024г. пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№119/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу П. К. Н. от с.Дебнево,Лов.Област, ул.“Троян“№7, за следните вземания - главница от 2698.08лв., договорна лихва от 428.55лв. за периода от 05.01.2019г. до 05.04.2020г., обезщетение за забава от 1633.12лв. за периода от 05.01.2019г. до 06.02.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № *** от 01.02.2018г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса 95.20лв.,и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № *** от 01.02.2018г., Заявление-декларация за установяване на договорни отношения,застрахователно удостоверение по договора със застраховател „Уника Живот“АД, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 30.01.2018г., пълномощни.

С Разпореждане №176/16.02.2024г. съдът е оставил заявлението без движение с указания за уточняване на претенцията.

В срок е представена молба от заявителя,в която макар да отрича необходимостта от уточнения, обяснява,че в общия размер на предоставената на кредитополучателя сума от 4599.40лв. и в нея е включена сумата 3500лв.-предоставена по сметката му, сумата 606.61лв.преведена за заплащане на застраховките, сумата 492.79лв.-еднократна такса за оценка на риска,която е финансирана от кредитора и се възстановява от длъжника с месечните вноски.

Застраховката е сключена в съответствие с изричното му желание, изразено в Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения. Посочената в чл.10 от договора сума 6111.96лв. включва описания по-горе отпуснат финансов ресурс и уговореното възнаграждениегодишен лихвен процент. Поради неизпълнение е начислявано и обезщетение за забава,което също се претендира. Акцентира, че релевантният критерий за наличието или не на неравноправни клаузи не е възнаградителната лихва,а уговореният годишен процент на разходите (ГПР), съгласно изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК, който тук е в размер на 45.57%. Представя справка на извършените плащания по договора,както и как са отнесени за погасяване на главница са 14 вноски (1664.03лв.), на договорна лихва(1321.30лв.), наказателна лихва (68.34лв.).

С обжалваното Разпореждане 850/26.07.2024г. РС-Троян е приел,че не са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение. Извършил е проверка и 2 по реда на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК и е приел,че претенцията за застраховка е неравноправна,тъй като противоречи на чл.143 от ЗЗП-уговорена е във вреда на потребителя,не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие в правата на страните по кредитното правоотношение. Уговореното задължение за заплащане на застрахователната премия като част от общата дължима сума по кредита е прието за начин да се заобиколи разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗЗП,предвиждаща ограничение в размера на ГПР. Допълнил е и с аргумент,че „ТИ БИ АЙ БАНК“АД, като трето правоимащо лице по застрахователния договор, има право да получи застрахователната сума при настъпил риск,но не и да търси реално изпълнение на вноски по премията.Приел е,че вземанията не са надлежно индивидуализирани. По изложените съображения заявлението е отхвърлено изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Троян по отношение нередовността на заявлението и претенцията за застраховка,съотв. отражението й върху договорното правоотношение.

Въпреки дадените указания, заявителят не е уточнил направените плащания как са отнесени за погасяване на чистата главница-сумата предоставена като кредит и каква част са за задължението за застраховки. Уточнението е нужно с оглед служебната проверка и констатации за неравноправност на ангажимента за застраховка и таксата за „оценка на риска“. По правилото на чл.23 от ЗЗП при наличие на неравноправна клауза съдът може да присъди главницата,но тук не става ясно в какъв размер е остатъкът й. Липсата на такова уточнение поставя съда в невъзможност да установи реалният размер на непогасена главница.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховка“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място се установява, че този договорен ангажимент не е бил включен в 3 разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%,съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК.

Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПКкакво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална

От значение е също, че от представените документи не става ясно за какво са сключени застраховките - озаглавени са идентично и не са конкретизирани покритите рискове по конкретната застраховка с потребителя.

Неравноправна е и клаузата за дължима от потребителя „ такса за оценка на риска“. По идентичен начин и тя е включена към главницата,а по съществото си отново представлява разход по кредита и е следвало да се отнесе към общите разходи,съотв.към годишния процент на разходите.

От договора не става ясно за какво се събира-какви действия се извършват в тази т.н.“оценка“. Не следва да се забравя и че проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. В Закона са предоставени на кредитора редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. В тези правоотношения именно кредиторът се явява икономически по-силната страна. Дори и да счита,че следва да извършва някакво проучване на бъдещия клиент,разходите за това трябва да се включат в общите разходи по кредита,а не да формират бъдещата главница.

По изложените съображения въззивният състав приема,че обжалваното Разпореждане №850/26.07.2024г.,пост.по ч.гр.д.№119/2024г.на РС-Троян, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 850/26.07.2024г., пост.по ч.гр.д. №119/2024г. на РС-Троян, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н.. Спасов и А.Ч. Димитров,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров, 4 заявление по чл.417 от ГПК срещу П. К. Н. от с.Дебнево,Ловешка област,ул.“Троян“№7, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит с № *** от 01.02.2018г., като правилно и законосъобразно.

Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3969628b-4665-4373-8fc2-61668d4b0147