Решение № 2859 от 20.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100511162 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20146246/25.06.2021 г. по гр. д. № 12292/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 170 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на упралвение: гр. София, ул. „*******, срещу Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община „Триадица“, ул. „*******“ № *******, за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи суми за консумирана топлинна енергия, с които неоснователно се е обогатил, в общ размер на 302,72 лв., от които 210,51 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.

10.2015 г. - м. 04.2018 г., 33,97 лв. - законна лихва за забава за периода 01.12.2015 г. 26.09.2018 г., 50,68 лв. - сума за дялово разпределение за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г. и 7,56 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода 01.12.2015 г. - 26.09.2018 г., ведно със законната лихва от 03.10.2018 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.К., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Н. Т. П. като потребител на 1 топлинна енергия за стопански нужди в качеството си на собственик на топлоснабден имот: магазин № 6 в гр. София, община „Триадица“, ул. „*******, с абонатен № 422425, не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване. Противно на приетото от СРС, по делото не е представен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки отправено заявление от ответника за процесния имот в тази връзка. При липса на писмен договор, искът за неоснователно обогатяване е единственият способ за защита на ищеца, а доказването и основателността на исковете се установява от изготвените по делото експертизи. Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Т. П., чрез назначения му особен представител адвокат Е. К., с който се оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения, че не е доказано безспорно, че липсва писмен договор между страните, тъй като ищецът е представил заявление от ответника от 2010 г. за сключване на такъв договор съгласно Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съответно ответникът не следва да отговаря по иск за неоснователно обогатяване. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното от фактическа страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. Т. П. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: 210,51 лв. - главница за топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г., доставена до имот, находящ се в гр. София, община „Триадица“, ул. „*******, а именно магазин № 6, партер, с абонатен № 422425; 33,97 лв. лихва за забава в плащане на главницата за топлинна енергия за периода 01.12.2015 г. 26.09.2018 г.; 50,68 лв. - цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г.; 7,56 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2015 г. - 26.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 03.10.2018 г. до окончателното плащане, като ищецът основава претенцията си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинната енергия за имота за периода от м.

10.2015 г. до м. 04.2018 г. и на таксата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

2

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.10.2018 г. за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2018 г. по ч. гр. д. № 64201/2018 г. по описа на СРС, 170 състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечен срок от заявителя е подадена искова молба за установяване на посочените вземания, предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства - Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 96, том XII, рег. № 26706, дело № 2108/03.12.2007 г. на нотариус В.Б. с рег. № 302 на НК, с район на действие Районен съд - София, протокол от 23.09.2010 г. от Общо събрание на етажната собственост на ул. „******* в гр. София, неоспорени от ответника, се установява, че същият е собственик на процесния топлоснабден имот - магазин № 6, находящ се в гр. София, община „Триадица“, ул. „*******, с абонатен № 422425, чието предназначение е за извършване на търговска дейност, което обстоятелство не е спорно по делото, включително на етапа на въззивното производство.

Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са представени: разрешение за ползване № ДК-07-С-316/02.07.2010 г. на ДНСК на жилищна сграда, помещения за магазини и външни връзки: ВиК сградни отклонения, външно електрическо захранване, външен топлопровод /сградно отклонение/ и абонатна станция с административен адрес: гр. София, ул. „*******, район „Триадица“, предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 899/12.11.2008 г., протокол от общо събрание на собствениците на имоти на адрес: гр. София, ул. „*******, проведено на 23.09.2010 г., на което е взето решение за възлагане на „Т.С.“ ЕООД да извършва услугата топлинно счетоводство за сградата и за откриване на партиди към „Т.С.“ ЕАД, договор от 01.11.2007 г. между „Т.С.“ АД и „Т.С.“ ЕООД при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно техническа експертиза, която настоящият състав след преценка по чл. 202 ГПК кредитира изцяло като пълна и обективно изготвена, се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/. В процесната сграда монтираните уреди за дялово разпределение са индивидуални апартаментни топломери. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на имот, няма начислена ТЕ за БГВ, а единствено ТЕ за отопление от сградна инсталация. За процесния имот пълната отопляема кубатура е 97 куб. м. Изчислените проценти за ТЕ за отопление от сградна инсталация за: 10.2015 г. - 04.2016 г.

- 39,99% , 10.2017 г. - 10.2018 г. - 38,93 % и 10.2018 г. - 04.2019 г. - 29,05 %. За процесния период изравнителните сметки са изчислени в съответствие с действащата Наредба № 163 334, изменена от 01.06.2014 г. От фирма „Т.С.“ ЕООД са изготвени изравнителни сметки за периоди 15/16 г., 16/17 г., 17/18 г., като общо за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г. е налице сума за връщане -14,65 лв. Или, начислената сума по фактури е 223,91 лв., сума за връщане 14,65 лв., общо дължимата сума за процесния период е 209,26 лв. Всички суми за топлинна енергия са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

Според вещото лице начислените суми и извършеното изравняване е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични проверки, но през 27 месеца, не през 24 месеца /на 25.08.2014 г., на 16.11.2016 г., на 25.05.2018 г./, но топломерът не е сменен през процесния период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза, която този съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че общият размер на неплатените от ответника суми за период 01.10.2015 г. - 30.04.2018 г. е както следва: за отопление, начислени по фактури за консумирана топлинна енергия – 223,91 лв., приспадане от изравняване - -13,40 лв, или общо 210,51 лв. Размерът на лихвата за забава върху всяка от неплатените суми, изчислен за период от датата на изискуемост до 26.09.2018 г. е 33,67 лв. Начислените суми за дялово разпределение за периода м. 09.2015 г.

- м. 04.2018 г. са 50,68 лв., а лихвата за забава върху посочената главница за период от дата на изискуемост до 26.09.2018 г. е 7,56 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от установяването на следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за имущественото разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

4

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е потребявал ТЕ в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената ТЕ и на възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите. Ответникът следва да докаже своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.