Решение № 182 от 06.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. С., 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100288 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявения от Т. Б. Ш. против малолетния към момента на подаване на исковата молба и разглеждане на делото С. Х., роден на ********** г., в Г., представляван от своята майка и законен представител - Н. С. Х., установителен иск с правно основание по чл.

42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25 ЗН, за признаване на нищожност на саморъчно завещание съставено от В.Д. Ш., като предявява в условията на евентуалност – при отхвърляне на главно предявения иск за нищожност на завещанието и обективно съединен иск, с правно основание чл. 30 ЗН - за възстановяване на запазена част на ищцата от наследството на В.Д. Ш..

В исковата молба се твърди, че В.Д. Ш., поч. на 22.04.2021 г. в гр. С., е била леля на ищцата, сестра на баща й - Б.Д.Ш., поч. на 19.12.1989 г. След смъртта на своята леля ищцата узнала, че преди смъртта си леля й се била разпоредила с цялото си имущество чрез универсално саморъчно завещание, в полза на ответника – С. Х., гражданин на Г., син на първа братовчедка на ищцата – Н. С. Х..

Твърди се, че завещанието не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, поради което било нищожно. Същото не било написано и подписано от В.Д. Ш. и не отразявало свободната й воля. В тази връзка навежда довод, че 1 завещанието съдържа изписани данни с латински букви, с немскоезична транскрипция на словосъчетанията, което било крайно нетипично за 94годишна жена в тежко здравословно състояние, която никога не била знаела или говорила немски език. Твърди се, че завещанието било изготвено с чужда намеса в изписването на текста и съдържанието му.

Изложени са доводи, че поради липсата на изискуеми от чл. 25, ал. 1 ЗН съгласно чл. 42, б. "б" ЗН завещанието не можело да изключи правата на ищцата, като наследница по закон. Завещанието не отговаряло и на други изисквания от закона. Преди разпореждането „завещавам" наследодателката била описвала, че прилага копие на нотариален акт на апартамент, който завещава след смъртта си, без да е описан имота, отразен в нотариалния акт, а след думата „завещавам" била посочила, че завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника си от Г.. Апартаментът в нотариалния акт не бил единственото имущество на завещателката и не ставало ясно, кое е имуществото описано в нотариалния акт.

Иска се съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожно, завещателното разпореждане чрез саморъчно завещание от В.Д. Ш. в полза на ответника С. Х. - роден на **********г., чрез неговата майка и законен представител Н. С. Х.. При условие на евентуалност, в случай, че съдът ако приеме, че завещателното разпореждане не страда от пороци и го обяви за действително, то тогава твърди, че то накърнява изцяло нейната запазена част от наследството на покойната й наследодателка В.Д. Ш., и предявява иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗН, с който претендира да бъдат намалени завещателните разпореждания до размера, с който се удовлетворява нейната запазена част от наследството.

В тази връзка посочва, че доколкото завещателното разпореждане било направено в полза на лице, което не било призовано към наследяване по закон, то не било нужно да е приела наследството по опис, за да може да предявя настоящия иск за намаляване на завещателните разпореждания до размера на нейната запазена част. Претендира сторените от нея разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв.

Е. Х., в качеството й на пълномощник на Н. С. Х., в качеството на същата като майка и законен представител на С. Х., род. на ********** г., с който 2 предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че въпреки напредналата си възраст, завещателката била със запазени интелектуални способности към момента на изготвяне на завещанието. Имала здравословни проблеми, които обаче били свързани със затруднения в придвижването й поради счупвания на шийката на дясната бедрена кост през 2014 г., а впоследствие и счупване на лява бедрена кост с поставяне на метална остеосинтеза. В резултат на тези счупвания се била придвижвала с проходилка, а по-късно и с инвалидна количка. С ЕР.№ 924 от 22.02.2016 г. й била опредЕ. 100% инвалидност с чужда помощ. Поради описаните затруднения в движението й от 2015 г. до смъртта си завещателката ползвала социалните услуги на Община С. за домашен социален патронаж, тъй като нямала близки-била разведена, а единствената й дъщеря била починала. От многото й съребрени роднини, от нея се били интересували само семейството на Н. С. Х. и това на брат й - Р.С.П., с когото завещателката поддържала близък сърдечен контакт. При пребиваването си в Б. Н. Х. винаги посещавала със сина си, когото завещателката много обичала, а през останалото време били поддържали контакти по телефона. Р.П. и дъщеря му я посещавали по празниците. Никой от останалите нейни съребрени роднини не се бил интересувал от нея. Именно поради изложените обстоятелства завещателката завещала със саморъчното написаното от нея завещание цялото си движимо и недвижимо имущество на малолетния С. Х.. Поддържа се, че саморъчното завещание е изготвено от В.Д. Ш. и отговаряло на изискванията на чл. 25 ЗН.

Същото било написано изцяло и било подписано от В. Д. Ш., посочена в него като негов автор. Съдържало необходимите дата, завещателно разпореждане и лицето, в полза на което са направени завещателните разпореждания.

Волята на завещателката, била ясно изразена, независимо че в началото на завещанието е бил посочен документа за собственост само на един от имотите, включени в завещаното наследство. Правилно било индивидуализирано и лицето, в полза на което било направено завещанието.

Името на това лице било изписано както на български, така и според паспорта му, тъй като същото било гражданин на Г.. Детето било индивидуализирано с датата му на раждане и мястото на раждане. Към 04.11.2019 г., когато било написано саморъчното завещание, завещателката не била с интелектуална и психическа недостатъчност, което било потвърдено с Индивидуалната й оценка от 26.02.2021г., изготвена от Дирекция “Социално подпомагане“, гр.

3

С., необходима за предоставянето й на лична помощ.

Предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 30 ЗН – за намаляване на завещателното разпореждане, се оспорва с твърдение, че ищцата не е от кръга на активно легитиМ.ните лица съгласно чл. 28 ЗН.

В с. з. ищцата се явява лично и с назначения по предоставената правна помощ особен представител – адв. Ю. К., която поддържа предявените искове. Развива доводи за липса на подпис, вместо което били изписани повторно имената на завещателката, като се съдържали и пороци при изписване имената на лицето, в полза на което са извършени завещателните разпореждания.

За ответника в с. з. се явява пълномощника – адв. Е. Х., която поддържа становище за неоснователност на предявените искове, предвид категоричността на експертните заключение по назначените графологически експертизи, както и с оглед данните от показанията на свидетелите, относно отношенията приживе между завещателката и семейството на С. Х., в полза на когото е извършено завещателното разпореждане.

Въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В.Д. Ш., родена на 2-ри април 1927 г., е починала на 22.04.2021 г., в гр.

С. – на 94 годишна възраст. След смъртта си е оставила законни наследници по право на заместване от трети ред – племенници, деца на починали преди В.

Д. Ш. 5 – ма братя и сестри (родни и еднокръвни), като ищцата – Т. Б. Ш., е дъщеря на починалия на 19.12.1998 г. роден брат – Б. Д. Ш.

Ответникът – С. Х., род. на ********** г., в гр. Бьоблинген, Г., е син на Н. С. Х., която от своя страна е племенница на В.Д. Ш., дъщеря на нейна родна сестра – П.Д.П..

Със саморъчно завещание, с поставена в левия долен ъгъл дата – „04.11.2019 г.“, наследодателката В.Д. Ш. се е разпоредила за след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, в полза на ответника С. Х.. В началната част на завещанието, завещателката е посочила, че прилага нотариален акт № 128, том първи, рег. № 1640, дело № 110, за апартамент, който завещава след смъртта си, с ясното съзнание за последиците от това, като завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на племенника си 4 от Г., С. Х., род. на ********** г., в гр. Б., Г..

Съгласно нотариален акт № 128, том първи, рег. №1640, дело № 110 от 2001 г. В.Д. Ш. е била собственик като купувач по сключения със СД „Б.“ като продавач имот – жилище: апартамент № Б- А-3, на трети етаж, находящ се в гр. С., ул. „Л.“, кв. 291, ЦГЧ, секция Б, със застроена площ от 52,85 кв. м., описан подробно в съдържанието на нотариалния акт.

Няма спор и се установява от представения протокола за предаване на саморъчното завещание, че Р.С.П. – брат на Н. С. Х. и племенникът на наследодателката В.Д. Ш., е предал на 04.11.2019 г. саморъчното завещание на нотариус Н.К., а на 10.05.2021 г., след смъртта на наследодателката е подал заявление до същия нотариус за обявяване на саморъчното завещание на В.Д.

Ш.. В протокола за предаване на завещанието с цифри нотариусът е посочил дата „04.10.2019 г.“, но словом в датата на предаване на завещанието е посочено „ноември“, поради което съдът приема, че същото е било предадено на нотариуса в деня на съставянето му.

От заключението на в. л. Ю. Г., изготвено по гр. д. № 1648/2022 г. на СлРС и обясненията на същото вещо лице, изслушани в открито съдебно заседание по настоящото дело на 11.04.2024 г., саморъчното завещание от 04.10.2019 г. е изписано с почерка на и подписано от наследодателката В.Д.

Ш.. Вещото лице подробно и последователно обосновава категоричността на извода в заключението си, предвид липсата на разлика между текст и подписи, включително в темпа на движенията. Посочва, че няма забързване или увеличаване като еднаквостта на темпа при изпълнение на текста и на подписа е обичайно явление в случаите, когато подписът представлява изцяло буквена транскрипция. Вещото лице е констатирало категорични и несъмнени съвпадения в признаците. Относно съществуващия елемент, т. н. „удар с камшик“ вещото лице пояснява, че е обичаен при двигатени дефицити свързани с възрастта или при болест.

От допълнително заключение на вещото лице Ю. Г., изготвено по назначената по настоящото дело съдебно-почеркова експертиза, се установява несъмнено, че включително текстът в завещанието, изпълнен на латиница – имена и наименования на населени места, въз основа на извършеното изследване с представения сравнителен материал и еднаквото графично представяне на букви от кирилицата и латиницата, е изпълнен от В.Д. Ш., 5 предвид съвпадението в общите и частинте признаци.

Безспорно е и се установява от представената по делото медицинска документация, че В.Д. Ш. е имала затруднения в придвижването си, поради счупвания на шийката на дясната бедрена кост през 2014 г., а впоследствие и счупване на лява бедрена кост, с поставяне на метална остеосинтеза. В резултат на тези счупвания се е придвижвала с проходилка, а по-късно и с инвалидна количка. С ЕР№ 924 от 22.02.2016 г. й е опредЕ. 100% инвалидност с чужда помощ. Поради описаните затруднения в движението й завещателката е ползвала от 2015 г. до смъртта си социалните услуги на Община С. за домашен социален патронаж.

От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели се установява, че поради затрудненията в придвижването си, В. Д. Ш. е била подпомагана от св. М. М. и съпруга й – живущи в същата жилищна сграда, които са я водили при нужда в болницата, на зъболекар, както и от социални работници. Помагали са й при необходимост от поправки и ремонти в дома, помагали са на социалните работници, които са се грижили за В. Д. Ш.. От 22.02.2018 г. до смъртта й, В. Д. Ш. е била обгрижвана в делнични дни от св.