Разпореждане № 105173 от 31.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14030/2026
- Вид
- Разпореждане № 105173
- Подписан
- 31.08.2026
- В сила
- 31.08.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 105173 гр. София, 31.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20261110114030 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В хода на служебната проверка за редовност и допустимост на депозираната искова молба, съдът констатира, че същата нередовна.
Претендираното в исковата молба застрашено или нарушено материално право става предмет на делото, респективно предмет на решението, което само по себе си трябва да представлява отговор на направеното от ищеца искане. Спорното право се индивидуализира с 1) основанието, въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия фактически състав; 2) съдържанието на правото; 3) субектите по спорното правоотношение;
4) индивидуализация на обекта на спорното правоотношение. След като изложи твърдения относно правопораждащия фактически състав, то страната следва ясно да посочи в какво се изразява нейното искане, каква по вид и обем защита търси; дали само установяване, респективно отричане на субективно материално право със СПН и/или осъждане на ответника да извърши, или да не извърши определено действие; дали упражнява свое непритезателно право, с които директно цели определена материалноправна промяна.
Съдът самостоятелно следва да квалифицира твърдяното материално право с оглед изложените твърдения в исковата молба, като не е обвързан от правните доводи на ищеца относно приложимата правна норма – в този смисъл виж - Определение № 451 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 754/2021 г., IV г. о.; Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о.; Решение № 198 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 126/2015 г., I т. о.;
Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, ищецът може да определи предмета, обема и вида на търсената защита на засегнатото материално право от възникналия правен спор. Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните. За наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, се 1 прави извод от конкретните обстоятелства на правния спор, т.е. от начина по който се засягат правните сфери на страните, съгласно изложените твърдения – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2019г. по т.д. 1/2017 г. ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни твърденията си, обуславящи наличието на правен интерес като 1) посочи в какво се изразява правния спор, като изложи твърдения за наличието на застрашено или нарушено субективно право, както и неговото съдържание и субекти; 2) да посочи надлежен ответник, т.е. действията на кое конкретно лице/лица застрашава или създава пречки при упражняване на съдържанието на твърдяното от ищеца право.
УКАЗВА на ищеца да индивидуализира твърдения придобивен фактически състав, т.е. как е придобито правото на собственост и в какъв обем и спрямо кои обекти ( парцела и изградена сграда или само върху изградената сграда, респективно парцела) УКАЗВА на ищеца да индивидуализира недвижимия имот, съгласно действащия регулационен и кадастрален план, т.е. с кадастрален номер, площ, граници.
При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2