Решение № 210 от 15.12.2022, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 232/2022
- Вид
- Решение № 210
- Подписан
- 15.12.2022
- В сила
- 13.01.2023
- Състав
- ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.336 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.336 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.337 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.338, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Закон за лицата и семейството
- чл.5, ал.1 · Закон за лицата и семейството
РЕШЕНИЕ
№ 210 гр. В., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Л.В.Л. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от Л.В.Л. Гражданско дело № 20221300100232 по описа за 2022 година
Производството е по чл.336 и сл. от ГПК във вр. с чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството.
Пред ОС -В. е предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС във връзка с чл.
336 и следващите от ГПК - за поставяне под пълно запрещение на пълнолетно лице М. К. С., който иск е предявен от Б. Б. С. /чието фамилното име понастоящем е предбрачното й Х., видно от решение № 504/24.10.2013г., влязло в сила на 24.10.2013г., по г.д. № 1782/2013г. на РС В./, с адрес от гр.Б., обл. В., ул. „Т.“, № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адвокат Д. Д.
Поддържа се в ИМ, че М. К. С. страда от атипичен аутизъм и тежка умствена изостаналост. Независимо от осигурените на ответника висококвалифицирана медицинска грижа и терапия, и всекидневни грижи от родителите, здравословното му състояние не се е подобрило, но понастоящем е изключително тежко. Ответника проявява агресия и автоагресия, не може да извършва елементарни ежедневни действия по самообслужването си, хранене, тоялет и др. Не е в състояние да се грижи за себе си, да носи отговорност за действията си и да взема решения.
Иска се ответника М. К. С. да бъде поставен под пълно запрещение и да му бъде назначен настойник.
Към исковата молба са приложени: Удостоверение за раждане- дубликат № 7-238/26.06.2006г.; Етапна епикриза от д-р В. П. от 05.07.2022г. /личен лекар/;
Амбулаторен лист № 210 / 07.03.2022г. от д-р Б.М. Експертно решение №154 1 от 12/19.01.2022г. на МБАЛ „С.П.“ АД В.; Етапна епикриза от 16.11.2021 г. на ГПСИП „Детско психично здраве“ ООД; Амбулаторен лист № 1674/ 16.11.2021 г.от д-р З.Я. вностна бележка за внесена ДТ; адвокатско пълномощно.
Ответникът М. К. С. не е подала отговор на исковата молба в регламентирания от Закона срок.
В съдебно заседание ищцата Б. Б. С., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Представителят на ОП В. даде заключение, че Съда следва да постанови решение, с което да уважи исковата молба, да постави под пълно запрещение пълнолетния М. К. С. и да му бъде назначен настойник.
Ищцата по делото е майка на ответника, чието поставяне под запрещение се иска, поради което ищецът е легитимирано лице с оглед разпоредбата на чл.336 ал.1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства – Удостоверение за раждане- дубликат № 7-238/26.06.2006г., Етапна епикриза от д-р В.П. от 05.07.2022г./личен лекар/, Амбулаторен лист № 210 / 07.03.2022г. от д-р Б.М. Експертно решение №154 от 12/19.01.2022г. на МБАЛ „С.П.“ АД В., Етапна епикриза от 16.11.2021 г. на ГПСИП „Детско психично здраве“ ООД, Амбулаторен лист № 1674/ 16.11.2021г. от д-р З.Я., заключение на съдебно-психиатричната експертиза и от личния разпит на ответника, проведен от Съда, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се приема за установено следното от фактическа страна:
Ответникът М. К. С. е роден на 01.02.2004г., с родители Б. Б. С.-майка и К.С.
С.-баща. Видно от Етапна епикриза от д-р В.П. от 05.07.2022г., водещата диагноза на М. С. е умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение. Обективното състояние е: „… контактен, неориентиран за вр. и място, психомоторно-неспокоен; нестабилен; бурна реакция при фрустрация;…“ Видно от Амбулаторен лист № 210 / 07.03.2022г. от д-р Б.М. основната диагноза е „атипичен аутизъм“.
Обективното състояние е: „Психомоторно напрегнат. Не поддържа очен контакт. Не установява словесен контакт. Бурни реакции при фрустрация.
Изпълнява прости команди. …Интелект- тежка умствена изостаналост.
Внимание- хипопросексия. Памет- хипомнезия.“ Видно от Експертно решение №154 от 12/19.01.2022г. на МБАЛ „С.П.“ АД В., на ответника е призната 100% инвалидност с чужда помощ. Като мотиви е посочено следното: ТЕЛК определя 100% с ч.п. поради чл.2, р.5, т.4- за атипичен аутизъм и тежък интелектуален дефицит. Видно от Етапна епикриза от 2
16.11.2021 г. на ГПСИП „Детско психично здраве“ ООД, като основна диагноза на ответника е визирано: „Генерализирано разстройство на развитието- тежка степен със загуба на социални умения, тежко нарушено ниво на автономност. F84.1“ Видно от Амбулаторен лист № 1674/ 16.11.2021г. от д-р З.Я., относно ответника, визираното обективно състояние е в същия смисъл, като в предходния документ, като е посочено и това, че „Няма реч с комуникативен смисъл“.
От проведения разпит на ответника, който е задължителен съгласно чл.337 ал.1 от ГПК, Съдът придоби преки впечатления за състоянието на М. К. С..
На зададените му елементарни въпроси от всекидневието, ответника мълчеше, навеждаше глава, с показалеца на дясната си ръка посочи долната част на лицето си и погледна към майка си. Това стори в контекста на пълна липса на комуникация със Съда, предвид поставените му въпроси.
От заключението на съдебно-психиатрична експертиза от 14.11.2022г., изготвено от д-р Б. К., което Съдът приема изцяло като компетентно и обосновано, се установява, описаното по- долу.
Освидетелстваният е с изоставане в цялостното развитие още от ранна възраст. На около 5 годишна възраст след хоспиталзация в Детска Психиатрична Клиника- МБАЛ „А.“-С. е установено, че освидетелствания страда от психично разстройство от кръга на Генерализраните разстройства на развитието, за които са характерни качествени нарушения в социалните взаимоотношения и комуникациите. Още от ранна възраст се наблюдават отклонения в поведението и когницията, включващи аутистичните разстройства: Детски аутизъм, Атипичен аутизъм, синдром на Аспергер и др.
В интелектуално отношение е преценен като личност с тежка умсвена изостаналост- I Q 28 /IQ от 20 до 30/. В характеровата структура данни за тежка степен на личностова недоразвитост с емоционална незрялост и лабилност, импулсивност с емоционално-поведенчески избухвания, агресия и автоагресия.
От проведен клиничен преглед, събраните анамнестични данни от майката на освидетелствания са установени данни за понесено в миналото и в настоящия момент психично разстройство, установено след хоспитализация в ДПК „С.Н.“ С., на около пет годишна възраст: ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО. АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ /Умствено изоставане с аутистични признаци /,ТЕЖКА УМСТЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ.
Синдромът АУТИЗЪМ /autism/ идва от гръцкия autos-сам,затваряне в себе си, откъсване от външнят свят, потъване в света на собствените преживявания с отслабване или загуба на контакта с действителността/, характерен за Детски аутизъм.
3
Тази група психични разстройства се характеризира с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и начина на комуникация, както и с ограничен, стереотипен, повтарящ се репертоар от дейности и интереси.
Проявяващо се с абнормен тип функциониране в трите области на социалните взиаимотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и стереотипно. Среща се по често 3-4 пъти при момчетата.
В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и се проявява в първите пет години. Понякога е налице известна степен на общо когнитивно нарушение, но за определяне на разстройството е важно да има отклонения в поведението спрямо нормалното за умствената възраст на лицето.
Умственото изоставане не е универсален признак на генерализираното р-во на развитието. Рискът за аутизъм нараства с по-ниския -IQ . Всички нива на IQ могат да се срещнат в съчетание с аутизъм, но в % от случаите е налице значително умствено изоставане.
Атипичен аутизъм е група от генерализирано разстройство на развитие, различаващо се от аутизма по това, че не са изпълнени всичките три диагностични изискания за диагнозата, а именно
СОЦИАЛНИТЕ
ВЗАИМОТНОШЕНИЯ,
КОМУНИКАЦИЯТА и
ОГРАНИЧЕНОТО
СТЕРЕОТИПНО ПОВТАРЯЩО СЕ ПОВЕДЕНИЕ. Тази атипичност възниква най-често при индивиди с тежко умствено изоставяне, поради ниското ниво на функциониране не оставя възможност за изява на специфичните отклонения в поведението, необходими за диагнозата аутизъм.
Описаните по-горе психични разстройства, от които страда освидетелствания са с пожизнено протичане с тежка интелектуална недоразвитост обхващаща всички когнитивни интелектуални процеси и придружено с тежка степен на личностова недоразвитост на базови умения за самообслужване и адаптиране в битовото ежедневие. Поради тежката социална дисфункция и дезадаптация и пълна загуба на автономност, ТЕЛК му е определил 100 % ТНР с чужда помощ.
За физическото си и емоционално оцеляване се нуждае от непрекъснато обгрижване и контрол.
За тази група лица с тежка умствена изостаналост и личностова недоразвитост характерна черта е недостатъчна развитост на асоциативната способност, поради което не могат да вземат съответните решения и да извършват правилни действия.
За това те повече или по малко са неспособни да се грижат за своите работи, да защитават интересите си.
Наличният когнитивен дефицит /слабоумие/ в рамките на умерена към тежка умствена изостаналост и генерализираното разстройство на развитието го лишават от ядрото на своята личност, т.е с годността за адекватно преживяване за себе си и за своето отношение към близките и света.
Освидетелстваният не е в състояние да разбира смисъла и свойството на своите постъпки, не е в състояние да ги ръководи. Не е в състояние да се 4 грижи за себе си и да защитава своите интереси.
Налице са критериите на чл.5 ал. 1 от ЗЛС. Медицински /Психиатричен/ наличие на „слабоумие или душевна болест”, както и Юридически /Психологичен/- „не могат да се грижат за своите работи”, невъзможност сам да се грижи за своите работи и интереси, поради което е уместно освидетелствания да бъде поставен под пълно запрещение.
В заключение е посочено, че М. К. С. с ЕГН **********, с адрес град Б., обл.
В., страда от: ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО F84 по МКБ-10, АТИПИЧЕН АУТИЗЪМ F84.1 по МКБ-10, ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ F72 по МКБ-10.
Наличните психични разстройства са с трайно, пожизнено протичане, дълбоко и качествено променят психичната дейност /загуба на базисни социални умения, тежко нарушено ниво на автономност/. Тези психични разстройства го правят напълно неспособен самостоятелно да се грижи за своите работи, да разбира и ръководи действията си. Следва да бъде поставен под пълно запрещение.
Видно от становището на вещото лице, с оглед наличието на „ГЕНЕРАЛИЗИРАНО РАЗСТРОЙСТВО НА РАЗВИТИЕТО- F84 по МКБ-10, АТИПИЧЕН
АУТИЗЪМ- F84.1 по
МКБ-10,ТЕЖКА
УМСТВЕНА
ИЗОСТАНАЛОСТ-F72 по МКБ-10.” в освидетелствания М. К. С., е уместно той да бъде поставена под пълно запрещение.
В настоящия процес Съдът е сезиран с конститутивен иск по реда на чл.336 и сл. от ГПК за поставяне на М. К. С. под пълно запрещение и поради това следва да се установи съществуване на условията на чл.5 ал.1 от ЗЛС и степента на недееспособност на ответника.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага безспорният извод за основателност и доказаност на предявения иск.
Налице са предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗЛС. Съгласно цитираната разпоредба „непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест, не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни“. Следователно законът изисква кумулативно наличие на двата критерия - медицински /наличие на слабоумие и душевна болест/ и юридически /неспособността, поради това състояние, да се грижи за работите си/.
В случая, видно от съдебно- психиатричната експертиза, ответника страда от: