Решение № 50 от 26.03.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Сливница, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Ц. Ц. срещу Наказателно постановление № 25-1204001593 от 28.10.2025 г., издаден от началник група в ОДМВР – София, сектор ПП, с което му е наложена глоба в размер на 409.03 евро /800 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.

В жалбата са изложени твърдения, че Наказателното постановление е незаконосъобразно поради което моли да бъде отменен.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 25-1204-001593 от 28.10.2025 г., издаден от началник група в ОДМВР – София, сектор ПП /л.5/ се установява, че Б. Ц. Ц. е санкциониран за това, че на 14.04.2024 г. в 14.52 ч., в общ. Божурище, на път първи клас № I-8, обл. Софийска, км.37+400, с посока на движение от гр. София към гр.

Сливница, е управлявал лек автомобил „*****************“, с рег. № ****************, собственост на Р. Т. Ц. със скорост от 113 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място, въведено с пътен знак Д 11, което нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120CD16 и за което нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.1 ЗДвП, на собственика е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.

1

Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на административно нарушение от 20.08.2025 г., въз основа на който е издадено Наказателното постановление.

Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.189е, ал. 12 ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед № 8121К-15085/09.12.2024 г. на МВР /л.25-28/.

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, видно от Акт за встъпване в длъжност на актосъставителя и Заповед за преназначаване /л.6768/.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не са налице противоречия в двата акта, което да обуслови нарушена административно – наказателна процедура по издаването им.

Доколкото за извършеното нарушение в закона е предвидена санкция лишаване от право да се управлява МПС, правилно е съставен АУАН, а не е издаден електронен фиш, по аргумент от чл.189, ал.4 ЗДвП.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че не е уведомен за извършеното нарушение, доколкото видно от АУАН, същият е подписан от жалбоподателя, като е посочил че няма възражения по него и се е подписал. Наказателното постановление също му е надлежно връчено, което е удостоверено с положен от жалбоподателя подпис под същото.

Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗАНН административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не повече от една година от извършване на нарушението. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени едва на 19.06.2025 г., когато са снети сведения от собственика на процесния лек автомобил Р. Т. Ц. /л.8-9/, в което сведение същият е декларирал, че автомобилът се управлява от жалбоподателя.

АУАН е съставен в предвидения в закона 3 – месечен срок от откриването на нарушителя, а именно на 20.08.2025 г.

С оглед изложеното, съдът счита, че срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН е спазен.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП /в редакцията от 2011 г./, отговорността за нарушения по ЗДвП е за собственика на автомобила, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В случая, съдът приема, че доколкото собственика е посочил жалбоподателя като лице, което управлява процесния лек автомобил, поради което и той е материално легитимиран да отговаря за нарушението, за което е съставен АУАН и впоследствие НП.

Наред с това жалбоподателят не е оспорил, че автомобилът се намира в негово държане, включително и към датата на нарушението и че той го ползва.

Същото се установява и от разпитаните по делото свидетели – актосъставителя – Д.

О. Д. и свидетеля по съставяне на акта Г. З. /Протокол от о.с.з. от 24.02.2026 г. л. 78/, които заявяват, че акта е съставен за нарушение, което е заснето с АТСС, съставен е на името на жалбоподателя, доколкото собственикът на автомобила е заявил писмено пред тях, че именно жалбоподателят е този, който го ползва.

Като свидетел по делото е разпитан и собственикът на автомобила Р. Т. Ц., който 2 установява, че процесният автомобил „*****************“, с рег. № **************** се води по документи собственост на него, но считано от м.01.2025 г. се управлява и ползва единствено от Б. Ц.. Искал да му прехвърли автомобила надлежно, но това така и не се случило.

С оглед изложеното съдът приема, че правилно АУАН и НП е съставен срещу жалбоподателя, доколкото още към момента на съставянето им е било ясно, че не собственикът, а жалбоподателят е ползвал автомобила.

В НП ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява нарушението.

Посочено е мястото и датата на нарушението, както и как е въведено ограничението на скоростта от 50 км./ч., а именно поради обстоятелството, че мястото на нарушението е в населено място, като има и поставен знак Д 11 „Начало на населено място“. Ясно и подробно е индивидуализирано мястото, на което е извършено нарушението и посоката на движение до степен да се установи дали същото е под обхвата на ограничението.

От представена от Областно пътно управление информация /л.70 и л.72/ се установява, че на път I-8 в посока София - Калотина при км.38+570 е поставена табела Д 11 /Начало на населено място махала „Кантона“/ като в тази посока километрите намаляват.

Краят на населеното място е обозначено с табела Д 12 на км 37+000. Съгласно координатите на камерата, същата е поставена на км.37 + 400, видно от Протокола за използване на АТСС /л.19/, тоест преди края на действието му с пътен знак Д12 /Край на населено място/.Разстоянието от камерата до процесния автомобил към момента на заснемането му е било 129 м.

С оглед изложеното съдът приема, че нарушението е заснето в рамките на действие на ограничението от 50 км.ч., въведено с пътен знак Д 11 /Начало на населено място/, така както е отразено в АУАН и в НП.

Нарушението и в частност скоростта, с която се е движел процесният лек автомобил е констатирано с мобилна камера АТСС, временно разположена на участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.

Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство /л.12/. От същия се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 117 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място.

От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда – Протокола за проверка на процесното автоматизиращо техническо средство от 23.08.2024 г. /л.18/, като част от инструкциите при употреба на същото, се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч.

В АУАН и в НП изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване на скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км./ч., което е в съответствие с чл. 6, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което посочената в тях отчетена скорост е 113 км/ч.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с 3

ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метеорология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метеорологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за периодична проверка, които удостоверяват годността на използваното АТСС /л.17/. В процесното

Наказателно постановление, използваното

АТСС е правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.

Попълнен е протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразено и заснемането на дигитална снима на участъка от пътя, такава е приложена към материалите по делото, както и е посочен режима на измерване - стационарен, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали основание за издаване на АУАН и след него Наказателно постановление, броя на установените нарушения.

Протоколът представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, доколкото същият е редовно съставен, в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Протоколът служи като годно доказателство по делото за факта на надлежното настройване и привеждане в работен режим на техническото средство.

С оглед изложеното съдът приема, че камерата представлява годно и изправно заснемащо средство, използвано по предвидения в закона начин.