Решение № 3827 от 16.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3827 гр. Варна, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20253110110416 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „Е. - П. П.“ АД; ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с представители : П. С. С.; И. А. И.; Р. Й. И. , чрез юрисконсулт: П. И. е сезирал РС Варна с искова молба предявена на 05.09.2025 год. против ответника Х. А. И., ЕГН: **********, с адрес : ***.

Предявения по делото специален положителен установителен иск е с правна квалификация : чл. 422 ГПК , във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК, подаден в съда във връзка с ч.гр.д. № 5822/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 42 с-в, с цена на иска : 292.50 лв. – главница; 19.60 лв. - мораторна лихва, ведно със акцесорно вземане по чл.

86, ал.1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :Твърди се , че ответникът Х. А. И. е клиент на „ Е. - П. П. “ АД с клиентски №: ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен №: ***, находящ се на адрес: ***. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. - П. П.“ АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. - П. П.“ АД /ОУДПЕЕ/, приложими към исковия период, сочи ищеца, че потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение, потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да било необходимо 1 изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕ, цитира ищецът в исковата молба : „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Е. - П. П.“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден „.Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, сочи ищецът, че на 07.05.2025г. в Районен съд - Варна било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу Х. А. И., в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 5822/2025 г. по описа на 42 с-в. Към момента на подаване на заявлението, горецитираният потребител на електрическа енергия, имал неизплатени задължения в общ размер на 312.10 лв. (триста и дванадесет лв. и 10 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен № : ***, посочен по-горе. В посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 292.50 лв. (двеста деветдесет и два лв. и 50 ст.), представляващи главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 25.09.2024г. - 25.11.2024г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 19.60 лв. (деветнадесет лв. и 60 ст.), представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 07.05.2025 г.В исковата молба е инкорпорирана таблица, в пълен идентитет с тази от депозираното заявлението по чл. 410 ГПК, съдържаща информация относно процесните фактури - номер и дата на издаване на съответната фактура, падеж, сума, неплатен остатък, периодът на доставка на ел. енергия, за която е издадена, както и лихви към 07.05.2025г. , за абонатния № *** . Фактура № 0355548079/25.09.2024 г.,падеж 15.10.2024г. сума 134.28 лв., период 15.08.-14.09.2024 г., лихва към 07.05.2025г. 10.04 лв. общо :144.32 лв. ; Фактура № 3235001524/03.10.2024г.,падеж 23.10.2024г., сума 0.58 лв., общо 0.58 лв.; Фактура № **********/22.10.2024г., падеж 15.11.2024г. , сума 125.44 лв., период 15.09.2024- 14.10.2024г, лихва към 07.05.2025 г.7.91 лв., общо:133.35 лв.; Фактура № 0357923482/25.11.2024г., падеж 16.12.2024г. , сума 32.20 лв.,период 15.10.2024 - 14.11.2024г. , лихва към 07.05.2025 г.1.65 лв. общо : 33.85 лв. (общо 292.50 лв. неплатени суми , общо 292.50 лв.лихви или общо 312.10 лв.).Уточнено е още, че със Съобщение с Изх. № от 14.08.2025г. ведно с Разпореждане № 32927 / 14.08.2025., изтеглени от ищеца посредством ЕПЕП на 18.08.2025 г., заповедният съд указал на заявителя , че може да предяви иск за установяване вземането си, доколкото издадената по ч.гр.д. № 5822/2025г. по описа на 42 с-в, Г.О., Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК, ищецът е предявил исковата си молба. Сочи се още, че и след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента на подаване на установителния специален иск стойността на фактурите не била заплатена.

Предвид гореизложеното, е отправено искането до исковия съд да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че ответникът Х. А. И., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „ Е. - П. П. “ АД, ЕИК:

*** на следните парични вземания : СУМАТА от 312.10 лв. (триста и дванадесет лв. и 10 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, изрично посочен по-горе. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 292.50 лв. (двеста деветдесет и два лв. и 50 ст.), представляващи главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода25.09.2024г. - 25.11.2024г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 19.60 лв. (деветнадесет лв. и 60 ст.), представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 07.05.2025г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 , ал.1 , вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 ,ал.1 ЗЗД.

Ищецът моли да му бъдат присъдени и разноските и по заповедното и по исковото производство .В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания . Изрично е заявено искане делото да се гледа без участие на представител на ищеца .

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на иска от адвокат Н. Г. от АК Варна , назначена от исковия съд в качество на особен представител на ответника . В ОИМ адв.Г.

2 изразява становище за допустимост на иска , като счита иска за неоснователен по основание и размер . На първо място в ОИМ е оспорено твърдението , че Х. А. И. е клиент на „Е. - П.

П."АД с клиентски № *** за обект на потребление, заведен с абонатен № ***, находящ се на адрес: ***. Твърди се в отговора на искова молба , че ответникът няма качество на битов потребител, нито че е потребител, със съгласие в нотариално заверена форма, дадено пред „Е. - П. П.“АД на собственика или титулярът на вещното право на ползване за абоната, с чиято стойност на консумираната ел. енергия е задължен ответника. Оспорва се още , ответникът да е консумирал ел. енергия за сумата 292.50лв.,съгласно приложените фактури, както следва: №***/25.09.2024г. на стойност 134.28 лв; № **********/22.10.2024г. на стойност 125.44лв и № 0357923482/2024г. на стойност 32.20лв.Към отговора на искова молба е приложена електронна справка от Агенцията по вписвания - Имотен регистър, от която било видно, че ответникът не е собственик или с отстъпено вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се на адрес: ***. С оглед горното ответникът , чрез адв.Н.Г. моли искът да бъде отхвърлен, а разноските по делото да бъдат присъдени( възложени според настоящия съдебен състав ) в тежест на ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.09.2026 г.юрисконсулт П.

И. в качество на процесуален представител на ищеца заявява пред съда, че поддържа всички заявени доводи и фактически констатации , сочи че реално списъкът на разноските представлява допълнителния депозит за изготвената експертиза, който е възложен в тежест на ищеца в последното заседание. По отношение на разноските , които вече били заплатени от ответната страна, юриск. П.И. пояснява, че има по делото списък с опис как са погасявани внесените от ответника парични средства. На последно място юриск.И. моли съда да постанови решение по вътрешно убеждение съобразно волята на съда .

В същото открито съдебно заседание адв.Н.Г. в качеството й на особен представител на ответника сочи пред съда, че по делото са представени доказателства , че искът е погасен чрез плащане ведно с обезщетение за забава и разноски, като има информация към момента за плащане по делото.Адв.Н.Г. сочи, че е останала само сумата от 150 евро, която е дължима от ищцовата страна за доплащане на съдебно –техническата експертиза и са представени доказателства, че същата е пратена.С оглед на това, че ответникът не е получавал лично призовки и съобщения за дължимата сума , счита адв.Г. , че е налице основание по чл. 78, ал.2 ГПК ответникът да бъде освободен от заплащането на 150 евро , като същата бъде възложена в тежест на ищеца. С оглед горното искането на адв.Н.Г. е съдът да отхвърли иска като неоснователен .

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон, нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

РС Варна е сезиран с предявени ОСИ с правно основание чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК , вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .

С проекта за доклад по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните , като е указал на страните съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва: По общото правило на чл. 154 ГПК всяка страна в процеса е следвало да установи и докаже фактите и/или обстоятелствата на които се позовава и от които черпи положителни за себе си права .В тежест на ищеца съдът е възложил в условията на пълно и главно доказване да установи дължимостта на сумите предмет на исковете по чл.422 ГПК на соченото основание и в търсения размер, като докаже, че 1. Ответникът е абонат на ищеца , респ. че е сключен между ищеца и ответника договор за продажба и доставка на ел.енергия, при действието на ОУ ; 2. Че ответникът има качеството битов потребител на ел.енергия за обекта на потребление на ел.енергия и за исковия период 3. Че ищецът е доставил на ответника количеството ел.енергията в исковия период, остойностена точно и правилно, за което са били издадени първичните счетоводни документи и 4. Че ел.енергията е отчитана в исковия период през СТИ, което е било метрологично годно.В тежест на ищеца е било възложено и да докаже , че по негово заявление е било образувано и водено заповедно производство против ответника, че в полза 3 на ищеца в качество на заявител е била издадена Заповед по чл.410 ГПК за исковите суми и че искът е предявен в преклузивния срок по чл.415 ГПК.В тежест на ответника съдът е възложил , в случай, че ищецът докаже наличието на всички предпоставки включени във фактическия състав на които се основат твърденията му за наличие на ликвидно и изискуемо парично вземане, да установи , че вземанията за погасени . В тежест на ответника исковият съд е възложил още и да ангажира доказателства , които изключват правото на ищеца да търси за заплащане исковите суми на сочените в исковата молба основания и или в търсените размери .Обявено е било на страните с доклада по делото , че на съда са служебно известни текстовете на одобрените и публикувани ОУ за продажба на електрическа енергия на „Е. - П. П.” АД и ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД, вкл. и ПИКЕЕ, на основание чл. 155 oт ГПК.