Решение № 15682 от 18.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15682 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110101832 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу ..., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2070,23 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. ..., с рег.№ ..., причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 14.03.2017г. в гр. .., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.

410 ГПК – 15.09.2020г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ...г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.03.2017г. в гр. .., л.а. ..., с рег.№ ..., управляван от водача В. С. Н., е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № 93001610057787, валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била образувана щета № 1002-1261-17-403991 по повод настъпилото застрахователно събитие. След извършена оценка на щетите същите са оценени на стойност 2050,23 лв., част от която сума ищецът заплатил на автосервиз, извършил по негово възлагане ремонт на автомобила, а друга част на собственика. Ищецът поддържа, че отговорна 1 за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 20 лв., но въпреки отправена до последния покана не получил плащане. За дължимата сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че пътният участък по местонастъпване на процесното ПТП не се стопанисва от общината, а от Агенция пътна инфраструктура, поради което не е пасивно легитимиран по регресната претенция на ищеца. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за увредения автомобил, както и твърди, че процесното ПТП не съставлява покрит застрахователен риск. Излага съображения за недоказаност на сочения от ищеца механизъм на ПТП и настъпване на щетите по застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, за когото поддържа, че в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с конкретните пътни условия.

По тези съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.

Съгласно визираната норма основателността на предявения иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в 2 причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Като доказателство по делото е приета под формата на извадка на хартиен носител от информационната система на ищцовото дружество застрахователна полица № 93001610057787, която обективира сключен на 18.07.2016г. между ищеца и В. С. Н. договор за застраховка „Каско на МПС“ за л.а. ..., с рег.№ .... Полицата не е представена в подписан от страните екземпляр, като направеното в тази връзка от ответника възражение за липса на възникнало застрахователно правоотношение съдът намира за неоснователно. Действително съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен акт, като писмената форма е форма за действителност на договора. Компютърната разпечатка за съществуващо застрахователно правоотношение, която не носи подписите на страните по договора, не покрива изискването за писмена форма. Според трайно установената съдебна практика за да доведе до нищожност неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, следва страната да оспори действителността на сделката – арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (така Определение № 371 от 23.05.2012г. на ВКС по т.д.№ 896/2011г., II т.о., ТК, Решение № 184 от 7.04.2016г. на ВКС по т.д.№ 2744/2014г., I т.о., ТК). Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл.

1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него. Напротив, поведението и на застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в плащане и приемане плащането на застрахователната премия, видно от представена сметка № А003758596 от 28.03.2017г. и съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, както и упражняване на права, респ. изпълнение на насрещните задължения по договора във връзка с процесното ПТП, сочи на съвпадащите им волеизявления за сключване на имуществената застраховка. Както е посочено в Решение № 50/25.04.2012г. по т.д.№ 95/2011г., II т.о. на ВКС, Решение № 115/23.07.2013г. по т.д.№ 348/2012 г., I т.о. на ВКС, неподписването на полицата от застрахования е преодоляно със заплащане на застрахователната премия и приемането й от застрахователя, завеждането на щета и изплащане на обезщетение. Отделно от това, възражение за оспорване действителността на изявлението не може да се направи и от лицето, срещу което застрахователят се суброгира с плащане на обезщетението, тъй като отговорността на това лице се поражда на плоскостта на непозволеното увреждане, а не на плоскостта на договорната отговорност.

Застрахователното правоотношение е относително, поражда права и задължения за 3 страните по него, поради което трето лице, в случая общината, не разполага с възраженията на застрахователя срещу застрахования относно действителността на договора за застраховка „Каско“. В настоящия случай, оспорването действителността на застрахователния договор под формата на застрахователна полица по същество представлява упражняване на чужди права, което е недопустимо (чл. 26, ал. 2 ГПК) при положение, че самата страна по договора не се е позовала на нищожност. Поради това, противно на доводите на ответника, съдът приема наличието на застрахователно правоотношение като елемент от правопораждащия предявеното вземане фактически състав.

Видно от процесната полица, застраховката е с основно покритие по Клауза 1, в кръга на покрити рискове по която не се спори, че се включва и ПТП, настъпило по време на движение и/или в паркирано положение. В така очертаната категория вредоносни събития следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не се твърди, нито има данни да е предвидена сред изключените от това покритие рискове. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 20.07.2016г. до 19.07.2017г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 20100 лв. Дължимата застрахователна премия в общ размер от 1156,31 лв. е разсрочена на четири вноски, всяка от които съгласно констатациите на съдебно-счетоводната експертиза е платена от застрахования. Видно от представен талон за оглед № G140611, е бил извършен и оглед на застрахования автомобил, поради което се явяват изпълнени условията за влизане в сила на процесния договор и същият е породил действие като източник на застрахователно правоотношение между застрахователя-ищец и застрахования.

От събраните писмени доказателства се установява също, че на 15.03.2017г. В.

С. Н. е подала до ищеца уведомление с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр. София на 14.03.2017г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа подателят Н. е указала, че ПТП е настъпило при движение по Околовръстен път, в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, вследствие преминаване на управлявания от нея автомобил през дупка, при което са били причинени увреждания по автомобила – разкъсана предна дясна гума, счупена джанта, повреди по ходовата част на колелото.

По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № 1002-1261-17-403991, като видно от изготвените по същата 4 доклади и опис-заключения експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление увреди по автомобила и са приели общ размер на дължимо обезщетение от 2050,23 лв., вкл. разходи за репатриране по представена фактура от „.., ведно с касов бон за плащане по фактурата. От представени 2 бр. платежни нареждания от 30.05.2017г. и по данни на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е заплатил на автосервиз, извършил по негово възлагане ремонтните дейности, сумата от 1560,83 лв., и на застрахования сумата от 489,40 лв.

За установяване на спорните между страните обстоятелства относно реализиране на ПТП и настъпване в причинна връзка със същото на репарираните по застраховката вреди е представен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.

Представеният Протокол за ПТП № 1673872/14.03.2017г. е съставен от полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ на СДВР, който видно от нанесената информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП. Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените от съставителя при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа, съдът приема за установено от отразените в него данни и обозначената схема на произшествието, че ПТП е настъпило на 14.03.2017г., около 21:40 часа, в гр. София, на Околовръстен път, в района около 500 м. преди сградата на „Чипита България“ АД, с участието на процесния л.а. ..., с рег.№ ..., управляван от проверения на място водач В. С. Н., като в участъка от пътя на местопроизшествието е установена несигнализирана и необезопасена дупка на пълното платно. Съобразно отразеното в протокола по автомобила са констатирани видими щети – повреди по предна дясна гума и джанта, и по дясна ходова част. В протокола не е отразено наличието на поставени знаци или друга сигнализация в района на местопроизшествието, указващи за препятствия на пътното платно, които създават опасност за движението.