Решение № 198 от 10.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Ловеч, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500373 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК ,във връзка с чл.21 от СК и чл.341 и сл. от ГПК .

С Решение №178/24.04.2024г.,пост.по гр.д.№1734/2023г. РС-Ловеч е отхвърлил иска на Я. М. А. от с.Б.,Лов.област, срещу Е. О. Б. от гр.Ловеч,за делба на движими вещи,част от които твърди,че са негова лична собственост,а останалите са съпружеска имуществена общност(СИО), като неоснователен и недоказан.С оглед изхода на спора в тежест на Я. М. А. са възложени направените разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Я. М. А.,чрез адв.Х.С.-ЛАК,срещу решението,в частта,с която е отхвърлен искът му за делба на движими вещи-СИО. Счита,че е неправилно,немотивирано и тенденциозно. Твърди, че при извършения от вещото лице оглед не са описани всички движими вещи, които са били в апартамента и са посочени в исковата молба.По този повод подал жалба в РП-Ловеч и е образувана преписка,но до момента няма отговор.Определя като фрапиращо постановеното от районния съд-въпреки,че ответникът не е представила доказателства за вещите, е постановено решение,с което не са поделени дори и движимите вещи, които са СИО. Твърди,че тези вещи са били в жилището. Възразява,че не отговаря на истината твърдението на ответника,че му е предоставила достъп до апартамента и многократно е изнасял сови вещи от там.Моли да се изиска сочената преписка в РП-Ловеч.

Моли да се отмени обжалваното решение,с което е отхвърлен искът му за делба на движими вещи,под режима на СИО.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. О. Б.,чрез адв.И.К.-ЛАК.Счита въззивната жалба за нередовна, тъй като липсват указания за порочността на решението,текстът й е 1 непоследователен и неразбираем.Моли да се остави без движение за уточняване. В случай,че се приеме за допустима,твърди,че въззивната жалба е неоснователна,тъй като липсват пороци, които да обосновават отмяна на решението или основания за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.Счита,че в първата инстанция са установени твърденията на ответника,че голяма част от описаните движими вещи не са налични, поради което искът за делбата им се явява недопустим.За останалите,след като не е успял да представи доказателства,ищецът е решил да насочи необосновани претенции към РП-Ловеч,образувайки преписка там.

Твърди,че ищецът прави недопустимо за производството по делба искане за включване и на лични вещи,но без да предявява иск за трансформация на лично имущество.Същият смята,че половината от вещите са негова собственост,но не сочи на какво основание. Яснота не внасят и показанията на разпитания свидетел-негов син. Затова се съгласява с приетото от първоинстанционния съд да не кредитира тези показания. Счита за неотносима сочената прокурорска преписка.

Моли за се потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

По допустимостта.

Въззивната жалба е допустима-подадена е от легитимирана да обжалва страна и в рамките на срока по чл.259 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При насрочване на делото съдът прие,че макар изложението във въззивната жалба да не е систематизирано- то е разбираемо. Въззивникът изрично сочи,че обжалва решението на РСЛовеч в частта,с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за делба на движими вещи, които представляват СИО. В съдебно заседание разви доводи в същия смисъл.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори по делото,че страните са бивши съпрузи. Гражданският им брак, сключен на 28.10.1989г. с Акт №365 на Община Ловеч, е прекратен с влязло в сила на 09.05.2022г. Решение №170/09.05.2022г., по гр.д.№ 269/2022г. по описа на РС-Ловеч.

Не се спори също,че с Решение №11/11.01.2023г.,пост.по гр.д.№1418/2022г. на РС-Ловеч е допусната делба между съпрузите по отношение на семейното им жилище, представляващо апартамент,в гр.*****, представляващ самостоятелен обект с ид.*** по КККР на гр.Ловеч,като са определени два равни дяла за всеки от съпрузите. С Решение №301/11.07.2023г., пост.по втората фаза на делбата, по реда на чл.349,ал.1 от ГПК, апартаментът е поставен в дял на Е.

О. Б.,със задължението за уравнение да заплати на Я. М. А. сумата от 28150лв. Решението е влязло в законна сила на 03.08.2023г.

С оглед обхвата на инициирания въззивен контрол съдът приема,че предмет на разглеждане е само претенцията за делба на движими вещи-СИО- придобити по време на брака на страните,при условията на чл.21 от СК-т.е.със съвместен принос от съпрузите. В останалата част-за твърдението за вещи лична собственост,както и на трети лица(сина на ищеца),не са заявени конкретни възражения и съставът прие,че не се обжалва първоинстанционното решение.

За обосноваване на твърдението си за статут на вещи-съпружеска имуществена общност, ищецът ангажира своите твърдения, показанията на свидетел-негов син и съдебна експертиза.

Разпитан синът на А.-св.Ю.Я.М., обяснява,че е през годините е давал на баща си определени движими вещи- телевизори- 4 бр.,с марки „Самсунг“, „Сони“, “Санг“, бойлер, батерии в банята, готварска печка на газ и ток, касетофони, автомобилни гуми. Давал е вещите и не е искал да му ги връща. Не му е предоставял хладилник с фризер, усилвател,инструменти и гуми за МПС,златни бижута. Свидетелят сочи,че е дал вещите малко преди баща му да се изнесе от жилището.

2

Съдът отчита по правилото на чл.172 от ГПК пристрастността на този свидетел, с оглед близката му роднинска връзка с ответника, също и с оглед липсата на категоричност по отношение на индивидуализацията на движимите вещи, поради което приема че не може да кредитира показанията му изцяло и да се позове на тях за основателността на предявения иск. Обясненията не се потвърждават от други доказателства по делото-с документи за закупуване на движимите вещи,част от които са на значителна стойност и би следвало да се пазят поне гаранционните карти.

Макар и житейски да е логично и очаквано в едно семейство да са били закупени и ползвани подобни на изброените от ищеца и от свидетеля вещи, свързани с ежедневното обслужване, за да се допусне делба на такива, законът изисква да се докаже по категоричен начин придобиването им по време на брака, реалното им съществуване към момента на допускане на дебата и в чие държане се намират. Основно изискване на делбата е да има за предмет реално съществуващи към този момент вещи.

В тази насока относимо е допусната съдебна експертиза,по която експертът е направил оглед в жилището,обитавано от Е. Беглешка и дава заключение за налични движими вещиконкретно тези,определяни като СИО- 11 бр. С оглед компетентността си експертът дава оценка на тези вещи-общо на стойност 1825лв.

Съставът намира,че заключението на експертизата може да се ползва единствено като косвено доказателства за съществуване в жилището-бивши съпружеско, на описаните движими вещи. Дали обаче те са закупени по време на брака, кога, как от експертизата не се установява.Не без значение е и обстоятелството,че както в исковата молба,така и в уточнението(след указания към ищеца по реда на чл.129,ал.2 от ГПК), така и в съдебната експертиза, вещите са описани изключително пестеливо и без възможност за точна и категорична индивидуализация. Известно е, че за идентифициране на движими вещи е нужно да се уточнят поне основните им белези като и вид, модел, марка, година на придобиване.Такова описание липсва,както от ищеца, така и от вещото лице. Няма как да се приеме за ясна и категорична индивидуализация като „…домашна ракия,…компютър с принтер,… тонколони,…сергия голяма,.. легло с ракла…“, тъй като не са посочени дори съществените им белези.

Не са представени никакви документи за годината и начина на придобиване на претендираните за съпружески движими вещи. Твърдението на ищеца в тази насока е оспорено от ответника, която поддържа,че след прекратяване на брака А. нееднократно е изнасял свои вещи от жилището-обстоятелство,което и той не оспорва.

При изложените съображения съставът приема,че не е доказано придобиването по време на брака на страните на претендираните движими вещи,което е предпоставка за определянето им като такива съпружеска имуществена общност.

Поради това искът за делбата им следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.

Въззивният състав не споделя мотива на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, изведен от постигнатото в бракоразводното производство съгласие за извънсъдебна подялба на придобитото по време на брака имущество, съотв.тезата,че е налице влязло в сила решение по см.на чл.297 от ГПК.

При съобразяване на постигнатото споразумение,одобрено от съда по реда на чл.51 от СК, се установява че такава задължителна сила е налице само по отношение прекратяването на брака-иск по чл.50,съотв.одобряването на споразумението по чл.51 от СК,т.е. въпросите, установени изрично с диспозитива на решението по гр.д.№269/2022г.на РС-Ловеч. По отношение делбата на имуществото- СИО в споразумението няма конкретна регламентация,с оглед на което не може да се приеме,че налице влязъл в сила съдебен акт,със статут на този по чл.297 от ГПК.

Страните са изключили решаването на имуществените последици от споразумението и именно поради това в последствие са сезирали съда с иск за делба на семейното жилище(гр.д.

№1418/2022г.на РС-Ловеч), а сега и на движимите вещи. Исковете за делба са допустими и правилно са разгледани от съдилищата,тъй като по тези имуществени последици от прекратяването на брака липсва споразумение по чл.50 и чл.51 от СК.

По изложените съображения, при липсата на категорични доказателства за факта на придобиване на вещите при условията на съпружеска имуществена общност, индивидуализацията 3 им и наличието им към подаване на претенцията за делба, съставът не може да приеме, че те са част формираното по време на брака съпружеско имущество, което обосновава отхвърлянето на иска в тази част,като неоснователен и недоказан.

По изложените съображения Решение № 178/24.04.2024г.,пост.по гр.д.№1734/2023г.на РС-Ловеч, в обжалваната му част по отношение отхвърляне на иска за допускане на делба на движими вещи – съпружеска имуществена общност, следва да се потвърди,като правилно и законосъобразно.

По разноските.

С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на направените в производството разноски. Е. Б. е представлявана от адв.И. К. ,с уговорен адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв. Съгласно Наредба №4/2001г.на ВАС –чл.7,ал.4, при отчитане на правната и фактическа сложност на спора, въззивният състав определя възнаграждение в размер на 500лв.,което въззивникът следва да заплати на адв.И. К.-АК-Ловеч.

По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, ОС- Ловеч РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178/24.04.2024г.,постановено по гр.д.№1734/20123. на РС- Ловеч, в обжалваната част,с която е отхвърлен искът за делба на движими вещи-съпружеска имуществена общност, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА ЯШЯР М. А. с ЕГН ********** ,от с.Б., Ловешка област, ул.“Искър“№45, ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. К-Д.-АК-Ловеч, адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАДв.,в размер на 500(петстотин)лева.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4