Решение № 398 от 30.03.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ………/……….

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд – Варна- четвърти тричленен състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА при секретаря Калина

Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Мария Ганева к.адм.дело № 168 по описа на Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, подадена от ст. юриск. Б Н, срещу решение № 66/17.11.2021 година, постановено по анд № 116/2021 год. по описа на Районен съд - Девня, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-012820/16.09.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 63в от ЗАНН - допуснато нарушение на закона. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на районния съд , че санкционираният работодател „БКК Превози“ ЕООД не е извършил административното нарушение, във връзка с което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, защото в приложена към преписката ведомост за заплати за м. юни 2020 г. няма подпис на работника А Н. Отправеното искане към съда и за отмяна на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник , който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение, ако се уважи жалбата.

Касационният ответник „БКК превози“ ЕООД -редовно призован, не се представлява в съд. заседание, но депозирана писмено становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Отправя се искане за присъждане на разноски .

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на РС - Девня.

Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество е неоснователна предвид следното :

Производството пред Районен съд -

Девня е образувано по жалбата на „БКК превози" ЕООД, ЕИК *********, срещу НП № 03-012820/16.09.2020 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, с което на за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.

1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.

ВРС е приел от фактическа страна, че санкционираното дружество е имало качество на работодател спрямо работника А Н,изпълняващ длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона „ за м. юни 2020 г.

Правоотношението е било прекратено на 03.07.2020 г. Работодателят е начислил трудовото възнаграждение за м. юни 2020 г. на

А Н Н в размер 488,88 лв. , изплатено предвид показанията на разпитания като свидетел А Нтри седмици след прекратяване на трудовия договор .

При съобразяване със събраните доказателствени източници

ДРС е преценил липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса, но е счел административнонаказателното обвинение за недоказано с оглед показанията на работника А Н .

Касационната инстанция счита атакувания съдебен акт за правилен, като при неговото постановяване са спазени относимите материалноправни разпоредби. Констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Изводите на РС-Девня за несъставомерност на деянието имат своята обосновка откъм доказателствени източници, а касационният съд гради своите изводи относно правилно приложение на правото съобразно възприетите факти от предходната съдебна инстанция / арг. чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН/. От приложения към административнанаказателната преписка трудов договор № 09.30.2020 г., сключен между работодателя „БКК превози" ЕООД и работника А. Н. Н, е видно, че страните са уговорили помежду си трудовото възнаграждение на работника да се изплаща „от 20-то до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася“, което означава дължимост на заплата за м.юни 2020 г. през периода 20-25.07.2020 г.

Във ведомостта за заплати за м. юни 2020 г. няма подпис на работника А Н, който е прекратил трудовия си договор на 03.07.2020 г. и има вписан информация за размера на начислено му трудово възнаграждение за този календарен месец от 488.88 лв. От разпита в производството пред РС-Девня работникът Н не отрича , че е получил заплата за м. юни 2020 г. три седмици след напускането си , но счита, че е следвало да получи възнаграждение от 730 лв. , а не около 420 лв.

Административнонаказателното обвинение на работодателя е за бездействие по изплащане на трудово възнаграждение на работника Н за м. юни 2020 от 488.88 лв. , а не за 730 лв.

Спорът между работник и работодател относно размер на дължимото трудово възнаграждение следва да се разрешава по общия исков ред. Именно поради тази причина в АУАН и НП не е вписана информация за дължим размер на възнаграждението от 730 лв., а е посочена сумата според ведомостта за заплати за м. юни 2020 г.

Изложеният едва в касационната жалба довод, че на работника А. Н не е изплатен пълния размер на дължимото му трудово възнаграждение за м. юни 2020 год. представлява изменение на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо да се реализира едва в съдебната фаза на процеса.

В обобщение подадената касационна жалба съдът счита за лишена от основание и следва да се остави без уважение .

Предвид изхода на делото съдът дължи произнасяне по своевременно направеното искане на касационния ответник за присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, които с оглед събраните доказателства са договорен и платен брой адв. хонорар от по 400 лв. за всяка от инстанциите. Предвид факта, че се касае за производство по обжалване на НП и последващ инстанционан контрол , както и поради отсъствие на фактическа или правна сложност на делото възражението за прекомерност на насрещната страна е основателно . В тази връзка на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 36 от ЗА следва да се присъди адв. възнаграждение на ответника общо от 642 лв.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 и 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №

66/17.11.2021 г., постановено по НАХД № 20213120200116/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Девня.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда „ да заплати на „БКК Превози“ ЕООД с ЕИК ***сума в размер на 642 /шестотин четиридесет и два/ лева.

Решението е окончателно.

Председател

:

Членове: 1.

2.