Решение № 88 от 06.11.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. ХАСКОВО, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900170 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от

Кодекса за застраховането за сума в размер на 200 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

ИЩЦАТА – Б. И. А. твърди, че на 15.09.2023 год. в землището на Община Опан, между село Васил Левски и село Бяло поле е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на М.Р.Д., който като водач на лек автомобил марка **, модел ** с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост и загубвайки контрол върху управлението на автомобила е навлязъл в пътния банкет и канавка, събаряйки дървета и храсти, в резултат на което МПС, се преобърнало. На задната дясна седалка в автомобила се возел В.А.В. – син на ищцата, който в резултат на получените от пътния инцидент, увреждания починал. От загубата на сина си, починал едва на двадесет и три години, ищцата претърпяла неимуществени вреди.

Смъртта на детето й оставила траен отпечатък върху живота й – изпаднала в депресия, изолирайки се от външния свят, фактори, допринесли до появата на посттравматичен стрес, свързан с нарушения на съня, тревожност и задълбочаване на здравословните й проблеми. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач и ответното дружество, от страна на което не било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба, получена на 30.09.2024 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 200 000 лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на сина й, настъпила при ПТП с автомобил, застрахован при ответника, ведно със 1 законната лихва, считано от 30.09.2024 год. – дата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София – оспорва иска, заявявайки възражение за съпричиняване, допуснато от пострадалия В.А.В., обосновано с твърдения за това, че се е возел в автомобила без поставен предпазен колан, като в опита си да скочи от автомобила е попаднал под превозното средство, в резултат на което му били причинени тежки наранявания, довели до смъртта му.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници № 276 от

21.09.2023 год. е, че ищцата е майка на В.А.В., починал на 15.09.2023 год.

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.09.2023 год., с участник М.Р.Д. като водач на автомобил марка **, модел ***, с рег. № ***, при което са пострадали три лица, в това число и сина на ищцата.

По случая било образувано Досъдебно производство

№ 1228 – ЗМ – 283 / 2023 год. по описа на ОД – МВР – Стара Загора, представляващо прокурорска преписка № 3460 / 2023 год. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, производството по което е висящо към момента на приключване на устните състезания по делото.

В заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, като най-вероятен механизъм на настъпване на произшествието, експертът приема следното: На 15.09.2023 год. около 16.10. ч. по път 503 между село Васил Левски и село Бяло поле, Община Опан се е движел лек автомобил**** с рег. № ***, управляван от водача М.Р.Д.. В превозното средство се возили и четирима пътника. Движението се извършвало през светлата част на денонощието по прав, сух асфалтов участък с пукнатини, пропадания и неравности по него, с наклон на спускане и със скорост около 126.7 км./ч. При достигане на км 12 + 000 на същия път, където автомобилът е преминал през пропаднал участък от пътя в лентата му на движение, водачът Д. загубил контрол върху управлението на автомобила, който се отклонил надясно спрямо посоката си на движение, навлизайки в крайпътния банкет и канавка, събаряйки храсти и дървета и изравяйки част от терена с предната част на автомобила, след което превозното средство се обърнало по таван с предна част, насочена към село Весил Левски. От техническа гледна точка причините за настъпване на произшествието се свеждали до загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача, което било предшествано от движение със скорост по-висока от максимално допустимата за участъка и несъобразена със състоянието на пътната настилка. При движение с максимално допустимата за участъка скорост от 90 км./ч. и в момента, в който водачът е реагирал със задействане на спирачната система, същият е имал техническа възможност да предотврати 2 настъпването на пътния инцидент чрез аварийно спиране. В резултат на настъпилото ПТП, В.А.В., возещ се на задната дясна седалка е изпаднал от купето на автомобила и е загинал на място. В устния си доклад вещото лице посочва, че при крайното позициониране на автомобила, задната му дясна врата е била откъсната.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалото ПТП, синът на ищцата е получил следните увреждания: черепно мозъчна травма – счупване на черепната основа, оток на мозъка, охлузвания и кръвонасядания по главата и лицето; гръдна травма – счупване на ребра двустранно с кръвонасядане, контузия на белите дробове, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош; коремна травма – разкъсване на черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, анемия на вътрешните органи, охлузване и кръвонасядане на корема и пояса; травма на опорно - двигателния апарат – охлузване и кръвонасядане на крайниците, разкъсно контузна рана в дясна слабинна област; счупване на таза. Описаните увреждания били в резултат на автомобилна травма, получена в купето на лек автомобил с последващо изпадане от автомобила. Вещото лице посочва, че е налице причинно следствена връзка между телесните увреждания и настъпилата смърт. В устния си доклад експертът посочва, че е налице комбинация между травма в автомобила и травма от изпадане от автомобила. Налице била съчетана травма – политравма или множествена травма, предвид наличието на поражения в трите водещи области на тялото – глава, гръден кош и корем. Установеното при пострадалия напречно счупване на черепната основа в посока отдясно на ляво, можело да се получи само в купето на автомобил, но не и при падане върху терен. Тази травма сама по себе си можела да причини смъртта.

Направлението на травмиращата сила при гръдната травма съвпадала с тази, причинила черепната травма. Травмите от съприкосновението на терена с тялото, излетяло от автомобила, експертът описва като повърхностни, получени след основните тежки травми, причинени в купето. Предпазният колан не пречел на тялото да се движи настрани и да се удари, но би го задържал и би направил характера на травмите много по-различен. Ако е бил с колан е нямало да се стигне до страничния удар в колонката, в която пострадалият си е счупил главата.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– психологична експертиза се установява, че към момента на изследването при ищцата се наблюдават симптоми на депресия, при които най – засегнати били съня и емоционалната потиснатост. През последните два – три месеца, симптомите намалявали.

По искане на ищцата по делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията на свидетеля А. се установява, че с ищцата живеели на съпружески начала от 2007 год. Познавали се отпреди това, когато ищцата живеела със съпруга си и трите им деца. Описва живота й тогава като мизерен – гладувала, мъжът й я биел и тормозел. Когато напуснала съпруга си, синът на ищцата В. бил на около седем – осем години. През първите две години след раздялата, поела 3 грижите за двамата си сина, а дъщеря й била отглеждана в дома на родителите на мъжа й, където след това отишли и синовете й. Свидетелят споделя, че ищцата никога не е преустановявала контактите с децата си – купувала им подаръци, давала им пари. Поддържала връзка и със свекърва си, на която също помагала финансово, след като децата се преместили при нея. Ищцата нямала възможност да полага грижи за трите си деца, поради това, че нямала дом, нито средства. При бабата и дядото по бащина линия, условията били подобри. Свидетелят и ищцата заминали за ** през 2013 год., където започнали работа. Поддържала връзка със сина си по „Скайп“. Всичко било тайно, защото свекърът й не разрешавал да вижда децата. След като В. завършил училище отишъл в ** и започнал работа като готвач, но по здравословни проблеми се налагало да напусне и да се върне в страната ни. Свидетелят уточнява, че когато отивал в ** – общо 2 – три пъти, В. не отсядал при майка си. Чували се всекидневно. Когато се разболеел при отиването му в **, го вземали при тях за около седмица – две и след това го пращали в ***. След като разбрала за станалата със сина й катастрофа, на ищцата й прилошало.

Била в много тежко състояние. Налагало се да вземе успокоителни, с помощта на които изминали пътя от ** до страната ни. Дядовците по бащина и майчина линия поели разходите по организацията на погребението. Ищцата била много зле. Припадала. Заболяванията й се обострили – започнала да се подува, качила килограми, всеки ден пиела успокоителни. Станала разсеяна и раздразнителна. Затваряла се в банята и плачела. И до момента не била преодоляла загубата на сина си. От показанията на свидетеля И. – баща на ищцата се установява, че дъщеря му след като се оженила за А. се установила да живее при него в едно от гетата в ***. По време на съжителстването им, продължило около десет години, имали родени три деца, които не били добре гледани. Налагало се било дъщеря му да влиза в болницата с децата, болни от жълтеница, поради недохранване. След раздялата им, децата останали в дома на баба си по бащина линия, поради невъзможност на майката да поеме грижите за тях, свързани с липса на дом и доходи. Свидетелят твърди, че връзката между майка и син била много силна. Поддържали контакти, ходили му на гости. Твърди, че В. не е бил редовно в дома на баба си. Ходил и при майка си, която му помагала. Когато разбрали за катастрофата, заедно с дъщеря си и партньора й тръгнали за ***. Ищцата не била добре. Припаднала, загубила съзнание. Глътнала си езика. Все още не била на себе си. След погребението на сина си, останала в страната ни още четиридесет дни. Била приета на лечение в **, поради обостряне на бъбречно заболяване, от което страдала отпреди. Станала затворена, отбягвала близките си.

Като писмено доказателство е приета претенция, изходяща от ищцата и отправена до ответното застрахователно дружество, с искане за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, получена от последния на 30.09.2024 год., видно от приложената по делото обратна разписка, в отговор на която е уведомил ищцата за необхоД.стта от представяне на допълнителни доказателства.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Правната квалификация на иска се съдържа в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – М.Р.Д. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие. От страна на ищцата е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на сина й, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят не се е произнесъл – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.