Присъда № 34 от 08.05.2024, Районен съд - Силистра

МОТИВИ към Присъда № 34/ 08.05.2024г. по НЧХД № 837/2023г. по описа на РС-Силистра

Подсъдимата М. Н. В. от гр.С.е предадена на съд за това, че на 30.09.2023г. чрез средство за масова информация- социална мрежа „Фейсбуук“, чрез написан коментар със следното съдържание: “Точно защото трябват кадърни кадри на теб инж.арх.И. не те е там мястото. Такива с две титли сте ми най-интересни. Нито си архитект, нито си инженер, нито си кадърна, нито компетентна. Имаме преки наблюдения върху твоята личност. Ти практикуваш чайка-мениджмънт, долиташ осираш всичко и отлиташ. Толкова злоба има в теб, прикрита под ехидната ти усмивка.“ е разгласила позорни неистински обстоятелства– Престъпление по чл. 148, ал.2 във вр.с чл.148, ал.1, т.2, вр.с чл.147, ал.1 от НК.

Тъжителят М. И. в тъжбата си е заявила, че желае да бъде конституирана и като граждански ищец срещу подсъдимата В. и предявява граждански иск срещу нея за сумата от 8 000 лева, представляващи неимуществени вреди. Молбата се поддържа изцяло от тъжителя и неговия проц.представител в съдебно заседание, предвид на което и на основание чл.84 от НПК, съда конституира в качеството на граждански ищец тъжителя И. и прие за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск на стойност 8 000 лева срещу подс.В..

Подсъдимата В., редовно призована, явява се лично и с адв.И.Р- АК-Силистра, надлежно упълномощена и приета от съда. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Навежда доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянията и заявява, че не признава вината си, като даде обяснения по обвинението си.

Съдът служебно изиска по делото справка за съдимост на подс.Великова, която беше депозирана своевременно по делото и съда я приобщи към доказателствения материал по същото.

По искане на тъжителя И. бяха допуснати до разпит искани от нея свидетели- М. И.

М. и А. В. С.. Същите се явиха в съдебно заседание и дадоха своите показания добросъвестно, като съда ги прие като доказателствени средства по делото.

По искане на подс.В. съда издаде съдебно удостоверение чрез което същата да се снабди с доказателства от ТД на НАП, необходими за доказване на тезата и. В тази връзка беше предоставена справка от ТД на НАП- Варна, офис Силистра относно тъжителя И., което беше прието като доказателство по делото.

От двете страна в процеса бяха направени искания за приобщаване към доказателствата по делото на нови писмени доказателства, които съда след преценка на тяхната относимост прие част от тях, а в останалата част отхвърли искането като неоснователно с мотивирани протоколни определения.

Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно- обясненията на подсъдимата, свидетелските показания, справката и за съдимост и писмените доказателства по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

По време на проведените местни избори за кметове и общински съветници, проведени на територията на Република България през м.октомври 2023г., тъжителя И. били кандидат за кмет на Община С. и за общински съветник, подкрепена от Коалиция 1

„Продължаваме промяната- Демократична България“. По време на предизборната кампания, тъжителя И. осъществила множество срещи с граждани и представители на обществеността.

По време на дадена от нея пресконференция в клуба на БТА на ....г., тъжителя И. заявила позицията си по отношение на бъдещото управление на гр.С., като изразила желанието си да организира кръгли маси по направления със специалисти и граждани, за да може да се решат по най-правилния начин всички проблеми, които има в града. Във връзка с това и изявление била направена и публикация във фейсбуук група „Граждански контрол С.“, с администратор Д. П. на 2.....г.

Именно по този повод под публикацията се получила дискусия между различни граждани от гр.С., като всеки изразявал своето мнение и давал предложения по наболели проблеми. Според изложеното в тъжбата, тъжителя И. забелязала коментар написан на ....г. от профил с имена М. В., който имал следното съдържание: “Точно защото трябват кадърни кадри на теб инж.арх.И.не ти е там мястото. Такива с две титли сте ми най-интересни. Нито си архитект, нито си инженер, нито си кадърна, нито компетентна. Имаме преки наблюдения върху твоята личност. Ти практикуваш чайка-мениджмънт, долиташ осираш всичко и отлиташ. Толкова злоба има в теб, прикрита под ехидната ти усмивка.“ Следствие на този коментар, според тъжителя И. отношението на хората към нея се променило, като многократно и били задавани въпроси относно нейната компетентност, образование, професия и управленски качества. Според становището на тъжителя И., залегнало от нея в тъжбата и, след този коментар и промяната на отношението на хората към нея, тя била готова да се откаже от предизборната кампания, но благодарение на подкрепата на семейството и продължила.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите М. М. и А.С. и обясненията на подсъдимата М. В., както и от писмени доказателства, приобщените по реда на чл. 283 от НПК.

В основата на установената фактическа обстановка относно протичането на събитията на 29.09.2023г.- 30.09.2023г. съдът постави гласните доказателства, ангажирани от страна на тъжителя. Преценени в своята съвкупност показанията на свидетелите допринасят за доказване на тезата на тъжителя, касателно промяната на поведението на тъжителя след прочитането на този коментар, написан от подс.В.

От своя страна самата подсъдима заяви, че действително тя е автора на посочения в тъжбата коментар, който изразявал нейната собствена позиция относно личността на тъжителя И., кандидатирала се тогава за кмет на Община С.. Подс.В.заяви в обясненията си, че познава съвсем бегло тъжителя И., но има преки наблюдения от нейното поведение и отношение към хората, тъй като преди време е създала доста проблеми и тревоги на покойния и съпруг. Същата заяви, че в коментара си не е визирала професионалните качества на тъжителя И. а личните и качества като човек, използвайки сравнението за чайкамениджмънт.

Относно събраните по инициатива на обвинението гласни доказателства следва да се отбележи следното:

Показанията на двамата свидетели- М. М. и А. С. са изолирани от целия доказателствен материал и се отнасят до техните субективни наблюдения върху състоянието на тъжителя И. по време на предизборната кампания. В тази връзка техните показания следва да се ценят от плоскостта на обстоятелствата, че св.М. М.е член и симпатизант на политическата коалиция, която е подкрепила за местните избори през м.октомври 2023г. тъжителя И., а св.А. С. е съселянка на тъжителя И., която заяви, че и симпатизира и помагала по време на предизборната кампания. Техните възприятия освен, че са изцяло субективни и се базират само и единствено на състоянието на тъжителя И. по време на 2 провежданата предизборна кампания, но са и противоречиви, изхождайки от показанията им. Както св.М. М. заяви в своите показания той охарактеризира тъжителя И. като борбен човек, който трудно се отказва и следва своите цели, но в същото време дори само една такава публикация във фейсбуук група и се отразила крайно негативно. Нещо повече- въз основа на тази публикация тъжителя И. е била готова дори да се откаже от предизборната кампания, според неговите показания.

Св.А. С. пък заяви, че познава тъжителя И. като човек от селото и много я харесвала.

Няма наблюдения върху професионалните и лични качества на тъжителя И. и всичко което знае за нея е само въз основа на това, което самата тъжителка е и поднесла като информация за себе си.

Дори и хипотетично да се възприемат като изцяло логични и последователни, то техните показания описват един притеснен кандидат на кмет на Община С. и общински съветник- състояние, което е напълно нормално и приемливо, изхождайки от обстановката в която се е намирала тогава тъжителката.

От съществено значение за изясняване на обсъжданите обстоятелства са приобщените по делото писмени доказателства, включително и тези в съдебно заседание по искане на страните. От тях може да се направи единствения и категоричен извод, че коментара на подс.В. под публикацията на тъжителя И. е налице, и е написан от нея, за което няма и спор.

Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице (явление от миналото и настоящето).

Това обстоятелство следва да бъде позорно, т.е. недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или в частност - да представлява приписване на престъпление.

На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не - да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

И не на последно място следва да се подчертае изрично, че Конституцията на РБългария регламентира правото на всеки гражданин да изразява мнение и да го разпространява чрез слова- чл.39, ал.1, като разбира се, същото е ограничено- не следва да води до накърняване на доброто име на другите лица- ал.2 на същата разпоредба.

Необходимо е следователно да се постигне баланс при упражняване на тези конституционно регламентирани права на гражданите, но не и за сметка на всяко едно от тях. В светлината на тези разсъждения, следва да се прецени дали изявленията на подсъдимата Великова субсумират състава на клеветата по чл.148, ал.2 във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и чл.147, ал.1 от НК, като с оглед гореизложеното настоящият състав приема, че подсъдимата не е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, предвидено в този текст от НК.

Както стана ясно от изложеното по-горе в разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК е регламентирана наказателна отговорност за лице, което разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за него / Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд/.

При първата форма на изпълнителното деяние - разгласяване на позорни обстоятелства се изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като 3 претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. /Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183/2015 г. на Върховен касационен съд/. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, укорими от гледна точка на общопризнатите морални норми, или отразяващ отрицателни качества на пострадалия, характеризиращи го негативно, който факт е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството на оклеветеното лице. За съставомерността на деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т. е. да са неистински.

Изведено е правилото, че дадено обстоятелство е достатъчно конкретизирано, ако проверката за неговата истинност като конкретен реален факт, определен по време, място и съдържание не е "непреодолима" или "прекомерно затруднена" поради неясните му фактически граници и параметри / Решение № 167/26 септември 2016 г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година на ВКС, Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на Върховен касационен съд., Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. о. Решение № 272 от 28.08.2015 г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 68/19 април 2013 година, трето наказателно отделение, н. дело № 1790/2012 година на ВКС, Решение № 429/25 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1452/2015 г на ВКС, Решение № 29/13 февруари 2017 г., ПЪРВО наказателно отделение, наказателно дело № 1325/2016 година/.