Решение № 45 от 05.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000006 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Т. С. Ж., с ЕГН ********** и Г. С. Ж., с ЕГН **********, двамата от гр.Добрич срещу решение № 88/14.11.2025 г. постановено по т.д. №76/2025 г. по описа на Окръжен Съд – Добрич, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от Т. С. Ж. и Г. С. Ж. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление в гр. София, искове с правно основание чл.432 от КЗ за сумите над 150 000 лв. /равняващи се на 76 693,78 евро/ за всеки до претендираните по 300 000 лв.

/равняващи се на 153 387,56 евро/, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП настъпило на 15.04.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите считано от 30.04.2024 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като основните доводи са за неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД. Жалбоподателите считат присъдените им обезщетения за занижено с оглед получените физически и психически травми и свързаните с тях негативни преживявания в резултат на процесното ПТП, болки и страдания, както и последиците от преживяното от загубата на двете им неродени, но дългоочаквани деца. Излагат подробни доводи за тежестта на травмата от загубата на неродените им деца и силната емоционална връзка с тях, както и относимите за случая задължителни указания на ППВС 4/1968 г., които съдът е следвало да съобрази при определяне размера на присъдената обезвреда, заедно с икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието и постоянно нарастващите лимити на застрахователно покритие. Излагат, че негативните последици и огромната душевна празнота, която изпитват родителите от загубата на дългоочакваните им деца вследствие на процесното ПТП ще остане за цял живот. Искането, с което се сезира въззивната инстанция е за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителните части касаещи претенциите за обезвреда на неимуществените вреди и постановяване на друго, с 1 което да се присъдят допълнително на всеки по още 150 000 лв. /равняващи се на 76 693,78 евро/, ведно със законна лихва върху сумите считано от 30.04.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съобразно изхода от спора по делото.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД не е депозирала писмен отговор.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Тъй като първоинстанционният акт се обжалва само в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. С. Ж. и Г. С. Ж. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление в гр. София, искове с правно основание чл.432 от КЗ за сумите над 150 000 лв. /равняващи се на 76 693,78 евро/ за всеки до претендираните по 300 000 лв. /равняващи се на 153 387,56 евро/ е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му.

Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ. Отделно от това, от приетото като доказателство в първоинстанционното производство определение от 09.05.2025 г. по НОХД N 344/2025 г. по описа на РС-Добрич се установява, че деликвентът И И П е признат за виновен в това, че на 15.04.2024 г. по главен път ДобричВарна, на път ІІ-29, в района на пети километър, при управление на МПС л.а.“Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.№ ХХ ХХ ХХ ХХ е нарушил правилата за движение на ЗДвП, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.25 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - Т. С. Ж., /бременна в 24-25 гестационна седмица/, изразяваща се в коремна травма – ивицести кръвонасядания в долната трета на корема, което е довело до частично разкъсване на матката, кръвоизлив в коремната кухина, който е причинил тежки травми на двете близначета, довели до тяхната смърт, което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота и на К С П от с.Кайнарджа, обл.Силистра, изразяваща се в счупване на тялото на лява лъчева кост на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период от около два месеца, като деянието представлява „особено тежък случай“, поради което на основание чл.343 ал.3 б.“а“ пр.второ, във вр.с чл.343 ал.1 б.“б“, във вр. с чл.342 ал.1 и във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД. Въззивниците поддържат неправилно определяне на дължимите обезщетения, посредством намаляването им при нарушение принципа за справедливост.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но 2 и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и заключението по назначената СМЕ се установява, че след произшествието на 15.04.2024 г., въззивницата Т. Ж. е транспортирана и настанена в отделение по акушерство и гинекология на МБАЛ-Добрич АД с травми на корема и гръдния кош. Установена е двуплодна бременност, след 14-годишен стерилитет, като бременността е в следствие на инвитро процедура. Още при постъпването не е визуализирана сърдечна дейност на единия от близнаците, а вторият близнак е първоначално е бил с признаци на живот, но при извършената по-късно на същия ден операция са извадени два мъртви плода. Двете деца са били в 24-25 гестационна седмица, жизнеспособни и правилно развити, като при така протеклата бременност се е очаквало нормално раждане.

Няма спор, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че преди инвитро процедурата от 2023 г. са провеждани няколко опита за инвитро, но същите не са били успешни.

От показанията на свидетелите М С. и И П, които съдът кредитира като непосредствени и взаимно допълващи се, но и преценени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед тяхната заинтересованост се установява, че двамата съпрузи въпреки желанието и опитите, дълго време не са могли да заченат дете по естествен път, поради което след третата година от сключването на брака са започнали да правят опити за лечение, последвано от няколко неуспешни опита за инвитро процедури в гр.София. По-късно са решили да направят процедурата в Гърция, която била дала резултати и въззивницата забременяла с близнаци момче и момиче. Двамата родители били много щастливи, непрекъснато обсъждали как и къде ще отглеждат децата и правили планове за бъдещето. Произшествието и загубата на двете деца предизвикало силен стрес и у двамата родители. Те не можели да приемат факта, че след толкова време и усилия, само за миг са изгубили всичко, за което са мечтали цял живот. И двамата съпрузи преживяли еднакво зле смъртта на бъдещите си деца, затворили се в себе си, като и до момента със съжаление си спомнят случая и обсъждат какъв би бил живота им, ако децата се бяха родили живи. Били единни в скръбта си и се подкрепяли постоянно. Независимо, че известно време след инцидента, въззивницата успяла да забременее отново и към настоящия момент имат дете, те продължавали с тъга да си говорят за загубата си.

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВСРБ № 4 от 23.12.1968 г.). Тя предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост /в този смисъл е и константната съдебна практика изразена в решение № 356/ 09.12.2014г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС и редица други/.

3

Съобразяване принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и проверката за наличие на всички критерии, формиращи принципа, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е винаги резултат от процес на доказването им. За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе възрастта на пострадалите, двамата са били съответно на 39 и 44 г., изживяното по време и след произшествието, съответно негативното му отражение и във физически, и в психологически и емоционален план, напредналата бременност - шести месец, като обективен индикатор за формирана психо‑емоционална привързаност, многогодишните репродуктивни усилия - операции, неуспешни и успешни инвитро процедури като фактор, усилващ емоционалната инвестиция и очакванията, както и обстоятелството, че бременността е имала желан и дългоочакван характер, което по правилата на житейската логика води до по‑висок интензитет на преживяната загуба.

Преодоляването на репродуктивните затруднения са били тежко житейско изпитание и за двамата родители, същите са ценили изключително дългоочакваната и трудно постигната бременност, поради което внезапната загуба на плодовете на тази бременност и то в стадий, когато бебетата вече са били оформени и са изглеждали все повече като новородени, се е отразила изключително негативно на психическото и емоционално състояние на въззивниците.