Решение № 1033 от 16.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Варна, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501101 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е след като Върховният касационен съд е постановил Решение № 68 от 04.06.2024 г. по т.д № 21 по описа на съда за 2023г., с което е отменил Решение № 1067/ 11.08.2022г., по въззивно гражданско дело № 972 по описа на 2022г. на ВОС и e върнал производството за ново разглеждане от въззивната инстанция с надлежни указания.

Подадена е въззивна жалба с вх. № 8115/08.02.222г. от Б. И. Б. с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощник адв. К. М., срещу Решение № 6 от 04.01.2022г., постановено по гр.д.№ 6665/2021г. по описа на ВРС, с което Б. И.

Б. ЕГН **********, адрес ****, е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, сумата в общ размер на 11 658.56 лв., представляваща регресно вземане на застрахователя - изплатено обезщетение в размер на 11 643.56 лева по застраховка „Каско“, обективирана в полица № ****, вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2015г. по вина на Б. И. Б., като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, както и 15 лева ликвидационни разходи по щета № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 3192.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11 643.56 лева за 1 периода от 11.06.2016г. до 22.02.2019г., на основание чл.213 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се излага становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателят сочи, че в отговора на исковата молба е наведено възражение, че към дата на процесното ПТП - 25.10. 2015г. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищеца, обективирана в полица ***** със срок на действие от 30.06.2015г. до 29.06.2016 г., като това обстоятелство е отразено в констативния протокол за пострадали лица № 3474, представен от ищеца. Направил е това възражение с оглед прилагане разпоредбата на чл.213 от КЗ (отм.), съгласно която ищецът, в качеството си на застраховател по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя на щетата само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителна застраховка, като в случая се твърди от ответника, че такива не са налице.

Твърди нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неприлагането на чл.161 във вр.чл.190 от ГПК. Ищецът не е изпълни указанията на първата инстанция да предостави застрахователна полица *****. С протоколно определение, от о.с.з проведено на 13.12.2021 г., районният съд е постановил, че приема за доказани факти за установяването, на които ищецът е създал пречка: че между страните има сключена застраховка и активна полица „Гражданска отговорност“ и застрахователното дружество има качеството на застраховател по отношение на ответника. В противоречие с постановеното определение, в решението си първоинстанционният съд не е приложил правилото на чл. 161 от ГПК, като е приел обратното на постановеното, че към момента на настъпването на ПТП управляваният от ответника лек автомобил не е имал валидна застраховка „ Гражданска отговорност“.

Въззивникът прави възражения, че първата инстанция неправилно е разпределила доказателствената тежест. Твърди, че не е следвало на него да му се възлага да доказва отрицателния факт, в частност, че застраховката ГО не е прекратена. На първо място изтъква, че доказателствената тежест за този факт не му е разпределена с доклада по делото. На следващо място твърди, че съгласно процесуалните правила в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, водещи до прекратяване на застраховката „Гражданска отговорност“. Изтъква, че е неправилен извода на съда, че застраховката е била прекратена към дата на застрахователното събитие.

Счита се, че доколкото в исковата молба ищецът се легитимира като застраховател по имуществената застраховка Каско и на това основание претендира от ответника в качеството му на делинквент възстановяване на заплатеното обезщетение, и предвид липсата на данни платеното обезщетение да надхвърля застрахователната сума по договора за застраховка ГО, съгласно нормата на чл.213 от КЗ (отм.), то липсва основание за ангажиране отговорността на ответника.

2

Настоява се за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С молба вх. № 12367 от 26.05.2022г. въззиваемото дружество в предоставения с определение № 1797 от 12.05.2022г. срок уточнява, че с исковата молба са заявени за разглеждане в условие на евентуалност иск с правно основание чл.213 от КЗ (отм.) и иск с правно основание чл.274 от КЗ (отм.), като конкретизира петитум съобразно обстоятелствената част на исковата молба.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК 831830482 не депозира писмен отговор.

В открито съдебно заседание, въззивникът Б. Б., не се явява, представлява се от адв. Я. С., който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК, не се представлява.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове - главен по чл.213 КЗ /отм./ и евентуален по чл.274 КЗ от ЗД „БУЛ ИНС“ ЕИК за осъждане Б. И. Б. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 11 658.56 лв., представляваща вземане на застрахователя по изплатено обезщетение в размер на 11 643.56 лева по застраховка „Каско“, обективирана в полица № ****, вследствие на ПТП, настъпило на 25.10.2015г. по вина на Б. И. Б., като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, както и 15 лева ликвидационни разходи по щета № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 3192.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.06.2016г. до 22.02.2019г.

В исковата молба ищеца излага следните твърдения: На 25.10.2015г. в гр. Варна по ул. Кирил и Методий на кръстовището с автоспирка Зора е настъпило ПТП. Ответникът като водач на автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, при наличие на пътен знак Б1 преминава през кръстовището, не пропуска и блъска движещия се по път с предимство лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП от органите на КАТ, в който са отразени местопроизшествието, вредите и механизмът за настъпването им. Ответникът е управлявал автомобила без застраховка Гражданска отговорност и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон – над1.2 %. Между собственика на увредения автомобил и ищеца бил сключен договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № ****. При ищеца е заведена щета № *****, като след оценка е определено и изплатено обезщетение в размер на 11 643.56 лв. Дружеството е извършило и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата в лицето на ответника до размера на изплатеното обезщетение. Последният, вследствие на 3 проявеното виновно поведение следва да възстанови извършените от ищеца разходи. Ответникът не е възстановил на ищеца платеното обезщетение.

Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на исковите претенции, основан на следните доводи: по делото не са ангажирани доказателства за проявено от него противоправно поведение, имащо причинно-следствена връзка спрямо настъпилия вредоносен резултат, в частност за факта на настъпилото ПТП на твърдяната дата и мястото, и обстоятелствата, при които същото е настъпило.

Оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на събитието. Твърди, че към датата на ПТП между ищеца и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност ***** със срок на валидност 30.06.2015г.-29.06.2016г. Оспорва размера на претенцията, като счита същата за завишена, несъответстваща на пазарните цени. Счита иска за лихви за погасен по давност. Моли предвид изложените съображения по делото да бъде постановено решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП № 3474/25.10.2015 год., от който се установява, че на 20.10.2015г. се е състояло ПТП около 18.20 часа, в гр. Варна, ул. „Кирил и Методи“, на кръстовището с автобусна спирка „Зора", в което са участвали л.а. „Фолксваген Поло" с ДК № ***** с водач Б. И. Б. и л.а. „Рено Клио" с ДК № ******** с водач С. Р. К..

Отразено е, че по отношение л.а. „Фолксваген Поло" с ДК № ***** е налице застраховка ГО, сключена със ЗК Бул инс АД № *****, със срок на действие 30.06.2015г.- 29.06.2016г. В протокола е отразено, че Б. И. Б., управлявайки л.а. „Фолксваген Поло" с ДК № *****, при наличие на пътен знак Б1 минава през регулираното кръстовище и не пропуска, и се сблъсква с движещия се по път с предимство л.а. „Рено Клио" с ДК № ********.

Не е спорно, че лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ******** е 4 собственост на МКБ Аутопарк ЕООД, което се потвърждава и от представеното Свидетелство за регистрация част II.

Представено е копие от Застрахователна полица № ****/28.01.2015г. за сключена между ЗК Бул инс АД и МКБ Аутопарк ЕООД застраховка Каско на МПС „Рено Клио“ с рег. № ********, валидна до 28.01.2016г.

С Уведомление от 29.10.2015 г., ЗК Бул инс АД е уведомено от МКБ Аутопарк ЕООД за настъпилото застрахователно събитие.

Застрахователят е изготвил опис на претенцията по застраховка Каско № ****/28.01.2015г. Опис заключение по щета № ***** и Доклад по щета определят за отстраняване на нанесените щети по Рено Клио с рег. № ******** обезщетение в размер на 11 643.56 лева.

С Възлагателно писмо, изх. № 5065/29.10.2015г., ремонтът на автомобила е възложен на автосервиз „Ауто Експрес“ ООД.

Издадена е Фактура № 49852/30.11.2015г. на стойност 11 643.56 лева с доставчик Ауто Експрес ООД и получател ЗК Бул Инс АД. Сумите по нея са платени на 13.012016 г. от ищеца.

Представена е регресна покана, изпратена от ищеца до ответника, с която е поканен, в 5 работни дни да погаси изплатеното обезщетение по щета №*****. Поканата е получена от Б. Б. на 11.05.2016г.