Определение № 159 от 20.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. П., 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000541 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 ГПК.

В срока за обжалване на въззивното Решение №37/06.02.2025г. по в.т. дело №541/24г. по описа на Апелативен съд-П., по делото е постъпила молба с вх.№1897/04.03.2025г. от адвокат С. Ж. П. от АК П., пълномощник на третото лице помагач К. И. Ч., ЕГН: **********, с която се иска, на основание чл.248 ГПК, да се измени така постановеното по делото решение, в частта му за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което К. И. Ч. е осъден да заплати на представлявалия ищеца адвокат П. К., от 5 580 лева с ДДС, на 240 лева с ДДС.

В молбата се посочва, че съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд) , установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените 1 постановки са доразвити с постановеното Решение по дело С- 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС, във връзка c член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В молбата се посочва, че съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С- 438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение — в размер не понисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пap. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Съгласно мотивите по т.

3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и, ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение 2

№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В законния срок, ищецът А. Т., чрез адв. К., е подал отговор по молбата, с който оспорва същата като неоснователна, за което излага конкретни съображения и моли молбата да се остави без уважение.

П.ският апелативен съд намира, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. В тази връзка, следва да се посочи, че поради определяне на размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА, следващо се на адвоката на ищеца, от страна на съда едва с акта по същество на делото, третото лице помагач не е могло да възрази за прекомерност на същото по-рано. По същество, молбата се явява частично основателна:

Съгласно мотивите по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. ВКС посочва, че когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В конкретния случай, производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на третото лице помагач К. И. Ч., с която първоинстанционното решение е атакувано за разликата над сумата от 30 000 лв, до уважения размер на предявения иск от 150 000 лв, частично от 200 000 лв.

3

Постъпила и втора въззивна жалба, подадена от застрахователя подадена от ЗАД „Б.“, с която решението се обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на А. Ц. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата от 50 000 лева, до пълния присъден размер от 150 000 лева, както и в частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 995,64 лева.

От ищеца, чрез адв.К., са депозирани отговори по двете въззивни жалби.

Пред въззивната инстанция е проведено само едно заседание, в което за ищеца се е явил друг адвокат, преупълномощен от адв. К., доказателства не са събирани, даден е ход по същество и делото е обявено за решаване. От представляващия ищеца адвокат К. не е подавана писмена защита.

Така обобщената процесуална картина на въззивното производство сочи, че същото се е развило бързо и без усложнения, като от страна на адвоката на ищеца са депозиран единствено отговори по подадените въззивни жалби. Други процесуални действия, вкл. депозиране на писмени бележки, от представляващия безплатно ищеца адвокат не са извършвани.

Предметът на делото пред въззивната инстанция е бил свързан основно с два спорни въпроса, а именно – налице ли е съпричиняване от пострадалия, както и относно справедливия размер на следващото се на ищец обезщетение за неимуществени вреди, който според Ч. е 30 000 лв, а според застрахователя – 50 000 лв. Следва да се посочи, че тези възражения са поддържани и в двете въззивни жалби, поради което и защитата на ищеца по тях е била като цяло идентична. Не е особено голяма и разликата в обема на обжалване от третото лице и от ответника, доколкото и с двете жалби се оспорва присъдения размер от 150 000 лв, с тази разлика, че третото лице помагач не е обжалвало първоинстанционното решение до размер от 30 000 лв, а ответника – до 50 000 лв. Общият извод, който се налага, че предметът на въззивното производство не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, като защитата на ищеца по двете жалби е била по сходни възражения и като цяло идентична. Не на последно място, на адв.К. е присъдено отделно възнаграждение по чл.38, ал.2 по защитата на ищеца срещу жалбата на застрахователя, в размер на 3287,52 лв, а както се посочи, предметът на защитата срещу двете жалби е сходен.

В заключение, съдът намира, че определеното с решението по делото 4 адвокатско възнаграждение на адвокат К. за защитата на ищеца срещу жалбата на третото лице помагач К. И. Ч. от 5 580 лева с ДДС е прекомерно, тъй като не съответства с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на ищеца във въззивното производство. Поради това, същото следва да се намали до размер от 1500 лв без ДДС, респ. до 1800 лв с ДДС. Не са налице предпоставки за намаляване на възнаграждението до размер от 240 лв с ДДС, тъй като същият не би съответствал на материалния интерес във въззивното производство по защитата на ищеца срещу подадената от третото лице помагач въззивна жалба, както и на степента на уважаване на иска, с която се съизмерва и крайния резултат от действията на представляващия ищеца адвокат.

Предвид изложеното, следва да се измени Решение №37/06.02.2025г. по в.т. дело №541/24г. по описа на Апелативен съд-П. в частта за разноските, като като бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение, което К. И. Ч. е осъден да заплати на представлявалия ищеца адвокат П. К., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата, от 5 580 лева с ДДС, на 1 500 лева с ДДС. В останалата част, досежно намаляване на същото до размер от 240 лв с ДДС, молбата по чл.248 ГПК ще се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №37/06.02.2025г. по в.т. дело №541/24г. по описа на Апелативен съд-П. в частта за разноските, в която К. И. Ч. ЕГН ********** е осъден да заплати на адв. П. К., представлявала безплатно ищеца във въззивното производство производство, адвокатско възнаграждение от 5580 лв с ДДС, като НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, което К. И. Ч. е осъден да заплати на представлявалия ищеца адвокат П. К., от 5 580 лева с ДДС, на 1 500 лева с ДДС, поради прекомерност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК, с вх.

№1897/04.03.2025г., подадена от К. И. Ч., в останалата й част, с която се иска намаляване на адвокатското възнаграждение, което К. И. Ч. е осъден да заплати на представлявалия ищеца адвокат П. К., до размер от 240 лв с ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок 5 от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6