Решение № 773 от 02.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Варна, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20213110203896 по описа за 2021 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на П.Е.Е. срещу НП на началник група към ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата въззивника сочи, че е с диагноза, препятстваща възможността напълно адекватно и разумно да се грижи за своите работи. Той не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.

В с. з. въззивника не се явява и не се представлялва.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба моли съда да го потвърди като правилно и законосъаброзно. Претеднира възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 19.02.2021г. в гр. Врана, жк.“Взъраждане“ полицейски служители към ОДМВР Варна – св. К. и св. П. спрели за проверка л.а. „Ауди 80“ с рег. №***, управляван от въззивника Д..

Въззивникът управлявал автомобила в посока от бл.44 към бл.45, като при движението си не 1 използвал обезопасителен колан и това било възприето от св. К. и св. П..

Въззивникът Д. бил спрян за извършване на проверка.

Св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл.137а ал.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител – св. П.. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който в графата за възражения вписал, че няма такива.

В срок по преписката не постъпили възражения.

На 02.04.2021г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП на въззивника било определено административно наказание.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства показанията на св.К. и св. П.; акт за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДП; заповед и др.

Показанията на св.К. и св. П. са такива на свидетели – очевидци, които пряко са възприели , че водача е без предпазен колан по време на движение.

В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото доказателство по делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.

Следва да се отбележи и, че при съставяне на АУАН , а и впоследствие въззивникът не е възразил срещу нито една от констатациите на проверяващите полицейски служители.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяане на административно нарушение и при издаването на 2 наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанието с императивно определен размер.

Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :

Въззивника сочи, че е с диагноза, препятстваща възможността напълно адекватно и разумно да се грижи за своите работи. Той не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.

Съдът не констатира да са налице доказателства, че въззивника не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.

Напротив – в хода на цялото администартивно наказателно производство въззивинкът извършва адекватни действия, като при предявяване на АУАН същия е вписал в съдържанието му липсата на възражения и се е подписал. На същия е бил връчен препис от акта и е бил уведомен за възможността да направи допълнителни възражения, като това е било удостоверено отново с негов подпис.

Получавайки лично препис от наказателното постановление на 1.09.2021г. въззивникът Д. , на 23.09.2021г. е упълномощил адвокат и е реализирал в пълен обем правото си на защита, подавайки в срока за обжалване въззивната си жалба.

От горното може да се сформира единствен извод, че въззивникът е вменяемо лице.

Такъв извод не се разколебава от приложеното съдебно- психологическо освидетелстване от 19.03.2021г., видно от което обективно се установява, че въззивникът Д. и ориентиран изцяло. Не споделя сензопатии. Мисленето е забавено по темп,не се установяват налудни идеи, същия е емоционално лабилен от притъпен афект до лека еуфория. Волево – нормо, към хипобеуличен. Паметта и интелекта на въззивника Д. отговарят на лек дементен синдром.

Обстоятелството , че в заключението на експертизата се сочи , че въззивинка Д. не е в състояние напълно адекватно и разумно да се грижи за себе си и своите работи по никакъв начин не предопределя вменяемостта на последния.

3

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт .

Водим от горното,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0439-000099/02.04.2021 г. , издадено от началник РУ към ОДМВР Варна, РУ 03 Варна, с което на М. Д. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. І от ЗДП.

ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4