Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 652 от 20.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 15857/2022
Вид
Определение № 652
Подписан
20.02.2023
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. София, 20.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Н. К. като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело № 20221110215857 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от А. К. Й. и И. И. Й., чрез адв. Д. В., техен пълномощник, срещу постановление на прокурор при СРП от 04.09.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 15339/2020 г. по описа на 01 РУ СДВР, пр.пр. № 25074/2021 г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В жалбата се релевират доводи за необоснованост и неправилност на атакуваното постановление. Изтъква се, че прокурорското постановление е изготвено повърхностно и формално, като не става ясно срещу кого е водено досъдебното производство. Излага становище, че в тази фаза на процеса са изследвани факти, които се явяват безспорни, но не е обърнато внимание на действията на И. Й., довели до образуване на изпълнително дело.

Сочи, че СРП не е изследвала въпроса за “невярната декларация”, подадена от св. Й..

Твърди, че е отказана защита на И. Й., която към момента на образуване на производството била непълнолетна. Намира, че между свидетелите Й. и Я. била сключена симулативна сделка, с която се целяло увреждане на патримониума на Й. и дъщеря й, които да бъдат изведени от жилището, в което живеят. В заключение, адв. В. намира, че по делото не е изяснена фактическата обстановка и постановлението следва да бъде отменено, като се продължи разследването по делото.

След като се запозна с доводите в жалбата и материалите по делото съдът намери следното:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК на 20.09.2021 г. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 12.06.2019 г. в гр. С. с цел да бъде набавена имотна облага е възбудено заблуждение у А. К. Й., че й се продава 1/2 идеална част от недвижим имот без тежести, и с това й била причинена имотна вреда в размер на 9 500 лева. В хода на досъдебното производство няма привлечен към наказателна отговорност обвиняем.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението на прокурора може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или негови наследници, както и от ощетеното юридическо лице. С оглед разследваното престъпление, за което е образувано 1

ДП, А. Й. има качеството пострадала по чл. 74 от НПК, следователно същата е процесуално легитимирана да подаде жалба срещу процесното постановление за прекратяване.

По отношение подаването на жалбата и от страна на И. И. Й., дъщеря на пострадалата, обаче съдът намира за необходимо да посочи, че И. Й. няма качеството на “пострадал” в досъдебното производство. Последната не е активно легитимирана да оспорва постановлението на представителя на държавното обвинение, тъй като липсва правен интерес за това. Тъй като престъплението, за което е образувано досъдебното производство, има за предмет волята на лицето, което се разпорежда с имуществото си вследствие на въвеждане и/или поддържане на заблуждение, а също и имуществото, с което деецът или друго лице се обогатява без правно основание, се налага извода, че И. Й. не е лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от деянието. Така, видно и от нотариалния акт от 2008 г. жилището, което е закупено, е собственост на нейните родители, след развода им е поделено поравно между А. Й. и И. Й., а съобразно процесната сделка от 2019 г. 1/2 ид. ч. е прехвърлена на А. Й., следователно, същата е станала едноличен собственик на недвижимия имот. От това категорично следва, че нейната дъщеря не е собственик на имота, нито е участвала по някакъв начин в инкриминираната сделка или да е въздействано върху нейното съзнание при възбуждане на заблуждението. Следва да се има предвид още, че законът изрично е предвидил, че наследник на пострадалия може да встъпи в правата му в процеса, но съдът е длъжен да припомни, че качеството наследник се придобИ. едва след смъртта на наследодателя, в каквато хипотеза настоящият казус не попада.

На следващо място, съдът не отрича постановката, че непълнолетните, каквато е и И.

Й. към инкриминирания момент, се ползват с особена закрила, но е несъстоятелна тезата да приеме, че доколкото се твърди А. Й. да е претърпяла имуществени вреди, същите ще намерят отражение и върху правната сфера на дъщеря й, доколкото последната се явява трето лице за изповяданата пред нотариус сделка от 12.06.2019 г. Последно, качеството на пострадал не би могло да се изведе и от факта, че И. Й. обитава процесното жилище, доколкото при престъпленията срещу собствеността законът защитава правото на собственост или законно владение, а не фактическото ползване на вещите от трети лица.

Поради изложените съображения съдът намира, че подадената от името на И. Йовчева жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като изхождаща от процесуално нелегитимирано лице.

Но жалбата срещу прокурорското постановление, подадена от А. Й. е допустима и съдът дължи да се произнесе по съществото й.

Видно от представеното по делото писмо по повод връчването на постановлението за прекратяване на наказателното производство и отбелязването в него, същото е получено от жалбоподателката А. Й. на 16.11.2022 г., като жалбата е депозирана в СРП на 23.11.2022 г., поради което съдът намира, че жалбата срещу него е подадена в срок, поради което и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В досъдебното производство по делото са проведени необходимите и възможни следствени действия за установяване на обстоятелствата дали е извършено престъпление, има ли причинени имуществени вреди, ако да - в какъв размер са, кой е авторът на деянието и какъв е механизмът на деянието. Видно от материалите по досъдебното производство по него са разпитани пет на брой свидетели, включително и А. Й., като са събрани и писмени доказателства. Съдът намира доводите в жалбата за доказателствена непълнота, за изцяло неоснователни. В хода на разследването са събрани всички релевантни доказателства, свързани с конкретното деяние, като правилно извън разследването са останали действията на св. Я. по образуване на изпълнителното дело, в следствие на издадения от св. Й. запис на заповед. Същите попадат извън предмета на делото, доколкото нямат отношение към 2 разследваната измама. Процесните сделки по издаване на запис на заповед, последващата наложена възбрана върху идеалната част на св. Й. от процесния апартамент и разследваното прехвърляне на собствеността върху тази идеална част на бившата му съпруга, са безспорно установени по делото, като техните правни последици се уреждат от правилата на гражданското право и процес и не са предмет на настоящето дело.

По отношение обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдът намира, че са спазени правилата на чл. 13 и чл. 14 от НПК, уреждащи принципни положения, от които се ръководи представителя на държавното обвинение при постановяване на акта си. Прокурорът е събрал писмени и гласни доказателствени източници, въз основа на които е изградил фактическите си констатации и е приел, че не се доказва извършването на престъпление. Макар след описване на фактическата обстановка, приета за установена, прокурорът да не е изредил всички доказателства, на които почИ.т разсъжденията му, същите по достатъчно ясен и конкретен начин са имплементирани в отразените факти. Освен това писмените доказателства кореспондират на изложените от свидетелите показания в основните им части, касателно налагане на възбраната и прехвърлянето на 1/2 ид. ч. Макар и лаконично прокурорът е извел от показанията на свидетелите липсата на превод или предаване на парични средства срещу насрещното прехвърляне на имот. Съдът намира, че доказателствата по делото са еднопосочни, като не се налага детайлния им анализ, доколкото възраженията в жалбата са преди всичко насочени срещу доказателствена непълнота и правни съображения по съществото на делото.

От събраните доказателствени материали е изводима следната фактическа обстановка, възприета и в обжалваното прокурорско постановление :

През 2008 г. А. Й. и И. Й. закупили недвижим имот - апартамент № 13, находящ се в гр. С., кв. “М.”, ул. “М. П. от К.” № 32, вх. Б, ет. 2, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, чрез банков кредит. Върху така посочения имот била учредена ипотека. С Решение от 12.02.2014 г. по гр. д. № 21112/2013 г. по описа на СРС - III, г. о., 80ти състав бил прекратен гражданския брак между Й., а собствеността върху имота се преобразувала в обикновена дялова съсобственост, като дяловете били равни, съответно всяко от двете лица получило по 1/2 ид. ч. от недвижимия имот. Двамата се споразумели в жилището да останат да живеят А. Й. и И. Й., дъщеря на Й.

През 2017 г., поради неизпълнение на задължение по запис на заповед, в полза на поемателя П. Я., били издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. На 04.08.2017 г. била наложена възбрана върху 1/2 ид. ч. от имота, собственост на Й., находящ се на горецитирания адрес.

След изразено от страна на А. Й. желание да придобие 1/2 ид. ч. от имота, собственост на Й. и така да стане едноличен негов собственик, на 12.06.2019 г. в нотариалната кантора на нотариус В. А., била прехвърлена 1/2 ид. ч. от имота на А. Йа.

Поради невъзможността Й. да присъства лично при изповядване на сделката, той упълномощил сестра си – св. Ж. М. С. да го представлява. По повод изготвянето и прилагането на необходимите документи по нотариалното дело, св. Й. предоставил на сестра си декларации по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, чл. 25, ал. 8 от ЗННД, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП и др., в която посочил, че имотът не е обременен с тежести. За извършената сделка по покупко-продажба /прикрИ.ща дарение от св. Й. към св.

Й/ бил съставен нотариален акт № 170, том I, рег. № 9814 по дело № 159 от 2019 г., който бил вписан в служба по вписванията с входящ № 36032/12.06.2019 г. Въпреки, че сделката била оформена като покупко-продажба, всъщност св. Й. не платила посочената цена в размер на 9500 лева, като такава била уговорката й с бившия й съпруг.

През 2021 г. до св. А. Й. било изпратено съобщение за насрочен опис на недвижимия имот. По повод това обстоятелство тя установила, че върху имота имало наложена възбрана от 04.08.2017 г., за която преди прехвърляне на собствеността не била извършена надлежна 3 проверка. Въз основа на горното, св. Й. подала сигнал за извършено престъпление до СРП.

С оглед така изложените фактически констатации следва да се заключи, че от събраните по настоящото производство доказателства не може да се установи извършване на престъплението, за което е водено разследването. От обективна страна изпълнителното деяние на измамата по чл. 209, ал. 1 от НК се състои във възбуждане или поддържане на заблуждение у измаменото лице от страна на дееца. При първата форма на активно поведение деецът създава невярна представа за обстоятелства или факти от обективната действителност, поради което пострадалото лице се разпорежда с имуществото си, а последица от това действие се явява резултатът, предвиден в разпоредбата - имотната вреда.

Следва да се отбележи, че ако у пострадалия не е формирана погрешната представа, той не би извършил акт на имуществено разпореждане. Необходимо е наличието на пряка причинно-следствена връзка между имущественото обедняване на жертвата на престъпление и обогатяването на субекта на същото. Следователно, ако липсва акт на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, деянието е несъставомерно като измама. В случая не би могло да се говори и за опит за измама, доколкото всички свидетели споделят, че между бившите съпрузи изобщо не е имало уговорка за заплащане на продажбената цена от страна на св. Й.

На първо място, като съобрази гореизложените правни изводи, съдът счита, че не може еднозначно да се заключи, че деецът с конкретни свои действия е въвел в заблуждение А. Й., от която не се установи да е получил имотна облага или да е целял получаването на такава. Същият е имал намерението да прехвърли 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в кв.