Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 478 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1902/2022
Вид
Решение № 478
Подписан
18.04.2023
Състав
Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000501902 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 295/21 г. по описа на ОС Видин.

С решение № 53/25.03.22 г. съдът е уважил изцяло пасивно и обективно съединените искове, предявени от Р. М. В. и С. В. С. с правно основание чл.

432 КЗ и 86 ЗЗД, предявени срещу ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД, като е присъдил в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., а на ищеца – такова, в размер на 25 100 лв. Уважени са акцесрлните искове – за обезщетяване на забавата на застрахователя, считано от 04.08.20 г.

Недоволен от решението е ответникът. Той оспорва правилността на съдебния акт над сумата 4 000 за ищцата и 2 500 лв. за ищеца. Доводите във въззивната жалба са, че ищцата е закъсняла с лечението на глезена, което въпреки това е довело до безостатъчно възстановяване, а ищецът няма данни дали е спазвал лекарското предписание (за носене на шийна яка), времетраенето на възстановяването е било около 3-4 м., а не както е възприел съдът 1 г., няма патологична психотравма при всеки от ищците – шокът е бил реактивен и с времето е отзвучал.

С отговор на жалбата ищците оспорват същата и наблягат на неблагоприятните последици от уврежданията, получени от всеки от ищците.

Пред САС е представен амбулаторен лист за преглед на ищцата към датата 18.04.22 г., установяващ наличие на цикатрикс от оперативен белег, лек оток на глезена и болка при натиск. Въззивният състав е отклонил 1 искането за допускане на медицинска експертиза, анализираща отразеното в амбулаторния лист, приемайки, че за разчитане на констатациите не са необходими специални познания.

При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

Няма спор между страните в спора относно обстоятелствата, отнасящи се до правопораждащите отговорността на ответника предпоставки (валидно застрахователно правоотношение към момента на катастрофата и механизъм на ПТП) и качествата на ищците на пострадали от ПТП.

Спорен е размерът на обезщетенията с оглед събраните експертни и гласни доказателства при отречено (поради липса на жалба в тази част от решението) възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите (твърдението, че са пътували без обезопасителни колани се опровергава от изводите на автоексперта).

В причинна връзка с катастрофата са мекотъканна травма в областта на главата, на дясната ръка и десния крак на ищцата, лекостепенно мозъчно сътресение, навяхване на дясната глезенна става с остеохондрален дефект, коригиран оперативно, остра стресова реакция. Тъй като между катастрофата и откриването на остеохондралния дефект е минало време (година и 2 месеца), то продължителността на страданията на ищцата надхвърля средностатистическото време, нужно за възстановяване на травмата. След операцията ищцата е била с ортеза в продължение на 40 дни, а за 2 месеца е било противопоказно товаренето на оперирания крак. Ищцата е приемала обезболяващи и антикоагуланти. Травмираната раменна става е ограничавала движението на ръката вкл. и захвата със същата, но е отзвучало с консервативно лечение, без остатъчни последици. Установените след катастрофата паник-атаки са окачествени от експерт психиатър като реактивно състояние и при прегледа не са се наблюдавали. Отзвучали са и 2 епизодите на страх и тревожност. Настоящият състав приема, че ищцата няма вина за късното откриване на ставния дефект, предизвикващ оточност и болезненост в областта на травмираната глезенна става. Няма данни за намалена подвижност на ставата или други остатъчни последици. С оглед на това настоящият състав приема, че справедлив еквивалент на страданията на ищцата е сумата от 30 000 лв., а за разликата до присъдените 40 000 лв. обезщетението е завишено.

Ищецът С. С. е получил мекотъканни травми, непълно вертикално счупване на шиен прешлен, без разместване, охлузвания и наранявания по тялото. Според медицинската експертиза възстановяването на травмирания прешлен отзвучава за 4 месечен период.

И при двамата ищци възстановяването е станало преимуществено в домашна среда, без изискване за спазване на строг постелен режим, без невъзможност да се самообслужват при поддържане на личната хигиена и да бъдат подпомагани за осъществяване на физиологични нужди. И при двамата стресът от катастрофата е реактивен, без трайни последици. Възстановяването е пълно. Поради това и присъденото в полза на ищеца обезщетение е завишено и следва да се редуцира до сумата от 15 000 лв.

Законните лихви като обезщетение за забавено парично плащане следва да съответстват на намалените главници.

Съразмерно на намалените обезщетения присъдените на основание чл.

38 ЗА хонорари следва да се редуцират до сумите от 980 лв. за защита на ищеца и 1430 за защита на ищцата в първоинстанционното производство, като решението се отмени над сумата 2410 лв. Недължима е и присъдената държавна такса над сумата 1800 лв., а сторените от бюджета на съда разноски – над сумата 348 лв.

За защита пред въззивната инстанция на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. В. М. (според промените в Наредба № 1/04 г. на Висшия адвокатски съвет) се дължат хонорари както следва 1950 лв. за защита на ищеца и 2950 лв. – за защита на ищцата или общо – 4 900 лв.

На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК Р. В. следва да заплати в полза на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и съразмерни на отхвърлената част от иска разноски в размер на 200 лв., а С. В. С. – да заплати такова в размер на 50 лв. и 3 съразмерни разноски от 210 лв.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 53/25.03.22 г., постановено по гр.д. 295/21 г. по описа на ОС Видин в частта, с която в полза на Р. М. В. е присъдено на основание чл. 432 КЗ обезщетение над сумата от 30 000 лв. и законни лихви върху главница от 10 000 лв. от 04.08.2020 г., в полза на С. В. С. е присъдено на основание чл. 432 КЗ обезщетение над сумата 15 000 лв., както и законни лихви върху главница от 10100 лв. от 04.08.2020 г., на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. В. М. е присъден хонорар над сумата 2 410 лв., а ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД е осъдено да заплати на ОС Видин държавна такса над сумата 1800 лв. и разноски за процеса над сумата 348 лв. и ВЧЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от Р. М. В. срещу ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД над сумата от 30 000 лв. до сумата 40 000 лв., ведно със законните лихви върху главница от 10 000 лв. от 04.08.2020 г. до изпълнение на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от С. В. С. срещу ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД над сумата от 15 000 лв. до сумата от 25 100 лв., ведно със законните лихви върху главница от 10 100 лв. от 04.08.2020 г. до изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК Р. М. В. да заплати на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. и 200 (двеста) лв. разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК С. В. С. да заплати на ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лв. и разноски за въззивното производство в размер на 210 (двеста и десет) лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве АД да заплати на адв. В. М. хонорар за защита пред САС в общ размер 4 900 (четири хиляди и деветстотин) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5