Протокол № 461 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 461 гр. Варна, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900426 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:46 часа се явиха:

Ищецът Д. Р. К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат М. К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Б. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Адв. К.: Госпожо Председател, от една страна не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, но от друга страна обаче ми е връчено само и единствено Вашият съдебен акт, като отговорът на исковата молба не ми е връчен. Видях указанията Ви, че колегата мисля, че разговаряхме пред залата, днес ще представи приложенията, с оглед на което считам, че провеждане на днешното съдебно заседание не би било особено удачно, тъй като ние не можем да вземем становище по отговора.

Адв.

Д.: Госпожо Председател, моля доколкото не са налице процесуални пречки, да бъде даден ход на делото в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните и съдържащото се в призовка № 202631014961 удостоверително изявление на процесуалния представител на ищцата, че ведно с призовката му е връчен и отговор на искова молба.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. К.: Поддържаме исковата молба. Нямам възражения по доклада.

Адв. Д.: Поддържам отговора. Оспорвам изцяло предявения иск. Също нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение рег. № 807 от 14.05.2026г. и го обявява за окончателен, както следва:

Производството е образувано по предявени от Д. Р. К. с ЕГН ********** от *****, срещу “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ 260, искове както следва:

1. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на сключения между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31067 от 29.11.2007 г. и с правно основание чл.34 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 49 731,52 швейцарски франка и сумата от 15 000 евро, представляващи платени при начална липса на основание суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31067 от 29.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска – 02.07.2025г., до окончателното плащане;

2. евентуално съединен с исковете по т. 1 иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на сключения между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31067 от 29.11.2007 г. поради умишлено въвеждане в заблуждение (измама). /съгласно изричното и ненуждаещо се от тълкуване изявление на ищеца в т. 9 от молба 25977/12.09.2025г. съдът приема, че искът по чл.29 от ЗЗД не е съединен с паричен иск/.

В исковата молба ищецът излага, че договорът за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, е сключен за кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро по курс “купува” за швейцарския франк към евро на “Юробанк И Еф Джи България” в деня на усвояване на кредита. На дата 03.12.2007 г. сума в размер на 118 338 швейцарски франка е прехвърлена по блокирана сметка, водена на името на кредитополучателя. Със следваща счетоводна операция е извършена продажба (валутна сделка) и сметката в евро на ищеца е заверена със сума в размер на 70 000 евро, с която той вече е можел да разполага. Договорът и в частност основният му предмет създава единствено привидност, че заемният финансов ресурс се предоставя във валута на швейцарски франк, докато 2 реално е усвоен в евро, а валутата швейцарски франк се оказва само „виртуална". Навежда твърдения, че клаузите за валутния риск (чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1 и 3, чл.6, ал.1, 2 и 4, чл.21 и чл.23) като основен предмет на договора са били включени едностранно, без да е имало възможност за реално договаряне, без да е налице информирано съгласие и без да е спазено изискването за добросъвестност в тесен и широк смисъл. Твърди, че по този начин кредиторът е обезпечил са себе си допълнителна облага, която не е била конкретно индивидуално уговорена в договора, като кредитополучателят при изпълнение на договора е бил принуден да заплаща „цената“ на превалутирането в евро за заетата му сума в швейцарски франкове, без да е отразена в договора по ясен и недвусмислен начин и без да има основание да се приеме, че при наличие на индивидуално договаряне той би се съгласил с такава клауза. В хода на изпълнение на договора размерът на погасителните вноски, превалутирани от швейцарски франкове в евро, се е увеличил неколкократно спрямо усвоения кредит поради неблагоприятната промяна на валутния курс швейцарски франк/евро. Доколкото клаузите за валутния риск касаят същественото съдържание на договора за кредит, тяхната неравноправност влече нищожност на целия договор, на основание чл.14, ал.2 от ЗПК (2006г.), който намира приложение на основание чл.6 от Директива 93/13, независимо, че съгласно чл.3, ал.3, т. 5 и ал.5, ал.1 от с.з. същият не намира приложение за договори на стойност над 40000 лева и договори за кредит, обезпечени с ипотека, какъвто е процесният. В резултат от това потребителят дължи само чистата стойност на кредита и следва да му се върне всичко, което е надплатил. През 2022г., с оглед уреждане на отношенията и под угрозата от принудително изпълнение, е подписано Споразумение, по силата на което в полза на банката е заплатена сума в размер на 85 000 евро, което обаче като такова, почиващо на нищожен договор също се явява нищожно. В условията на евентуалност при отхвърляне на главните искове за нищожност и връщане на даденото, ищецът претендира за прогласяване на договора за унищожаем поради измама. Твърди, че при сключване на договора за кредит служители на банката са предоставили на потребителя подвеждаща информация за тенденциите на валутните курсове, уверили са го, че реалното ползване и погасяване е във валута „евро“, като валутата швейцарски франк е „само фиктивно вписана“, включително му е предоставена рекламна брошура с такова съдържание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение, че ищецът няма качеството на потребител, както и че в негова тежест е да докаже целта на получаване на сумата. Оспорва твърденията за неравноправност на договора. В цитираното от ищеца Определение на СЕС от 18.10.2023 г. по дело С-117/23 липсват заключения, че договор за кредит в швейцарски франкове е per se нищожен, или че валутната клауза е per se неравноправна. Напротив – съгласно т. 28 компетентната национална юрисдикция е длъжна да разгледа самостоятелно всеки отделен случай, за да извърши преценка дали дадени договорни клаузи 3

„са били изразени от продавача или доставчика на ясен и разбираем език“ . В случая клаузите на договора са формулирани по ясен и разбираем начин, съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, следващо от Директива 93/13/ЕИО – от съдържанието им е видно, че курсът на превалутиране за валутата е известен на потребителя, указано е, че на разположение на потребителя реално ще бъде предоставен паричен ресурс в друга валута, както и че лихвата, която потребителят дължи, е определена с оглед на валутата швейцарски франк и се дължи в същата валута (чл.1 и 3 от договора). В чл. 24, ал. 1 от договора ищецът изрично е декларирал, че е запознат с валутния риск, по-конкретно, че може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита. Следователно ищецът е бил наясно с валутния риск, а банката е изпълнила задължението си да го уведоми за икономическите последици от него. Дори тези клаузи въобще да не бяха включени в договорите за кредит, ноторно известен факт за средно осведомения потребител е, че при форма на кредитиране в чуждестранна валута е налице риск от повишаване на курса на съответната валута. По същия начин неизбежна последица е, че банката носи риска от поевтиняването на валутата. Ищецът е взел информирано решение за сключване на договора в тази валута, като е взел предвид по-ниските лихвени проценти по кредитите в швейцарски франкове през 2007 г. Сочи статистика, според която през 2007г. в страните от Централна и Източна Европа е било тенденция кредитите да се отпускат в швейцарски франкове, докато в България само 5% от тях са отпускани в тази валута, което според ответника свидетелства за липсата на агресивни маркетингови стратегии на банките за насърчаване на потребителите да избират такъв вид кредитиране, респективно за проявена от последните предпазливост към този кредитен инструмент въпреки по-благоприятните лихвени условия. Твърди, че този кредитен продукт не е бил рекламиран на интернет страницата на банката.

Неравноправност не е налице и поради предвидения в чл.22 от договора инструмент за защита на кредитополучателя – предоставено право да поиска превалутиране на сумата по кредита и задължение на банката да го извърши.

Поддържа доводи за неприложимост на цитираната от ищеца практика на СЕС, доколкото в случая ищецът е усвоил франкове, но по изрично негово настояване му е предоставена равностойността на отпуснатите суми в евро.

Поддържа, че дори да се приемат за неравноправни клаузите за валутния риск, това не би довело до нищожност на целия договор, тъй като същите не се отнасят до основания му предмет (предоставяне на кредитен ресурс и връщането му ведно с уговорената лихва) и договорът може да продължи действието си и след премахването им, като цитира съдебна практика в този смисъл. Твърди, че доколкото процесният договор попада извън приложното поле на ЗПК (отм.), няма основание ищецът да върне само чистата стойност на кредита, а същият дължи неплатените вноски съобразно първоначалния погасителен план. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на осъдителната претенция. Позовава се на тригодишната 4 давност, доколкото се касае за периодични парични задължения, произтичащи от договор за кредит, а евентуално на петгодишната давност, считано от деня на получаване на престацията, съгласно Постановление 1/28.05.1979., Пленум на ВС. Поддържа, че най-късно към 2015г. ищецът разумно е могъл да знае за неравноправността на оспорваните клаузи, респективно да претендира връщане на даденото. Сочи практика на СЕС относно определянето на разумни срокове за упражняване на правата на потребителя.

УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да докаже, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен на твърдяното правно основание, че действително са извършени плащания в претендираните размери във връзка с предявения осъдителен иск, както и че умишлено е въведен в заблуждение от служители на банката за условията по договора.

В тежест на ответника е да докаже валидността на договора за кредит, индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузите относно валутния риск, както и тези, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен процент.