Решение № 15391 от 01.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15391 гр. С., 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110118503 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „.......“ ЕАД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ............, срещу Р. Ц. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. ..... с която са предявени искове за следното:

Да се постанови решение, с което Да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1517,58 лв., от които 1243,83 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 223,13 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.06.2024 г. както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 41,40 лв. – главница за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,22 лв. – лихва за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед № 23514 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09. 08. 2023 г. по ч. гр. д № 38941/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията й и с отговор на исковата молба е оспорил предявените искове частично – по отношение на главницата за топлинна енергия за времето от 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г. и съответната й лихва за забава като погасени по давност, както и като цяло вземането за първия отоплителен период м.05.2020 – м. 04.2021 г., тъй като през него имота е бил необитаем и няма промяна в показанията на уредите за отчет в началото и края на периода. По отношение на иска в останалата част за отоплителен сезон 2021 – 2022 г. се изразява готовност да се заплати дължимото задължение, изчислено от съда въз основа на осъществена реален отчет в имота.

1

Дружеството, което е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия - „.........” ООД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ............. е конституирана като трето лице - помагач на страната на ищеца „.......” ЕАД.

Правните основания на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК са чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 153 ЗЕ.

В исковата молба се твърди, че ответницата Р. Ц. Б. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. През процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.......“ ЕАД на потребители в гр. С., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „.......“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж.к. „.........., с аб. № ......, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „.............“ ООД, понастоящем преименувана на „.........“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2023 г. по ч. гр. д. № 38941/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо, се моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба, чрез адв. И. Н., която оспорва предявените искове частично. Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания. Оспорва като неоснователен иска за главница за сумата от 1082,63 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за служебно начислени поради неосигурен достъп 50,96 куб.м. топла вода, както и мораторната лихва върху същата.

Твърди, че процесният имот, собственост на ответницата, е необитаем повече от 10 години, вкл. през исковия период. Същият е със свалени и пломбирани радиатори и запечатани водомери за топла вода със спирателен кран с пломба на ищеца, поради което няма възможност за ползване на топла вода в имота. Твърди, че доколкото през исковия период имотът бил необитаем, при неосигурен достъп следвало да се начисли топлинна енергия на 2 база нула обитатели, респ. нулева консумация. През последните повече от 10 години по данните на отчитащите уреди била отчетена и записана нулева консумация на топлинна енергия за подгряване на вода. Засечените показания на водомерите за топла вода през всичките тези години били 0 куб.м. за единия водомер и 11 куб.м. за другия. На следващо място твърди, през м. 03. 2024 г. били сменени водомерите за топла вода в процесния имот, при което старите и новите водомери отчели едни и същи стойности, а именно посочените.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

За безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е обявено, че през исковия период ответницата е била собственик на процесния недвижим имот. Същото е видно от представените копия на: договор за покупко – продажба на жилище № 47/25.11.1986 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43/1994 г. на нотариус при СРС и удостоверенията за наследници на родителите на ищцата. По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза от заключението на която се установява, че за процесния период от време „.......“ ЕАД претендира за заплащане от ответницата сумите съответни на отчетите на фирмата за дялово разпределение, съставени за процесните имот и периоди. От изслушването на вещото лице по тази експертиза се установява, че за втория отчетен период от м.05.2021 г. до м. 04.2022 г. има изготвен реален отчет. От експертизата е видно, че за процесния период са издадени два броя фактури на обща стойност 1322, 44 лв., като обща фактура № 1013966798/31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е на обща стойност 1185, 66 лв. с окончателна сума за плащане от 1107, 05 лв. и срок за плащане 14.09.2021 г., а обща фактура № ....... за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е на обща стойност от 136, 78 лв. и срок за плащане 14.09.2022 г. Съгласно съдебно - техническата експертиза, по данни на фирмата за дялово разпределение в процесния имот има монтирани два водомера за топла вода. За отчетен период 20/21 г. не е осигурен достъп за отчет на водомера, за което са представени констативни протоколи от 18.06.2021 г. и 26.06.2021 г. За същия период има служебно изчисление на база 1 брой потребители на топла вода, при определен разход 140 лв на денонощие за един потребител. Изчисленото количество в последствие е коригирано/увеличено двойно до 280 л. на денонощие, тъй като разликата от показанията на общия топломер е разпределено само на нередовните абонати. В експертизата е отбелязано още, че водомерите са отчетени на 08.06.2022 г. като в отчетния формуляяр е отбелязано, че имота е необитаем и за период 21/22 г. няма изчислена топлинна енергия за БГВ. Съдът приема от фактическа страна, че за процесния период от време процесният имот е бил необитаем като взема предвид удостоверението, издадено от председателят на ЕС от 28.10.2025 г. и копията на формулярите за главните отчети на фирмата за дялово разпределение, както и констативния протокол на „.............. АД, представени от ответницата.

При установеното във фактическо отношение, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове следва да се уважат частично – само за сумите, изчислени от съдебно – счетоводната експертиза като дължими за втория процесен отоплителен сезон, за времето 3 от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., а именно: за главница за топлинна енергия в размер на 136, 78 лв., понастоящем 69, 93 евро, за която е издадена обща фактура № ......., за изчислената законна лихва за забава върху тази сума, считано от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г. и за главниците за дялово разпределение за времето на този втори отоплителен сезон. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени.

По делото се доказа, че ответницата като собственик на процесния имот през процесния период от време е потребител на топлинна енергия, съгласно чл. 153 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/.

Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда с етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобИ.нето на правото на собственост/ползване, както и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Въпреки това, начислените от фирмата за дялово разпределение суми за топлинна енергия за времето на първия процесен отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и законната лихва за забава върху начислената главница за него, не се дължат, тъй като видно от посочените по – горе отчети на „.............“ ООД и на „.............. АД, представени от ответницата, които не се оспориха от ищеца, процесния имот е бил необитаем и в него уредите за отчет не са отчели консумирана топлинна енергия нито за отоплението на имота, нито за горещо водоснабдяване. Отделно от това, за времето от 01.05.2020 г. до 12.07.2020 г. вземането като периодично е погасено по давност, но този период от време е „погълнат“ от периода, през който уредите не са отчитали потребление, поради това, че имота не е бил обитаем.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от 4 клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „.............“, понастоящем „.........“ ООД, а дължимата сума за осъщественото дялово разпределение на топлинната енергия, изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК е в размер на 10, 58 евро /20, 70 лв./.