Решение № 97 от 26.04.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Кюстендил, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 7927/04.08.2023 г. от „Юробанк България“ АД (предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ***, ул. „*** № 260, чрез пълномощника адв. С. З. от САК, със съдебен адрес гр. София, ул. „***“ № 57, партер, както и въззивна жалба вх. № 8675/30.08.2023 г. от Ж. С., чрез особения му представител адв. З. К. от АК – гр. Кюстендил, насочени против Решение № 665 от 03.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1062/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Въззивната банка обжалва първоинстанционното решение в частите му, в които предявените искове са отхвърлени, като поддържа становище за неговата неправилност, незаконосъобразност поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в тази му част.

Не се споделя изводът, че приложимият по процесния договор за банков кредит лихвен процент и методиката за неговото определяне, не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 9а от ЗПК, поради което той е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Аргументира се с клаузите на чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 и чл. 7, ал. 2 и ал. 6 от процесния договор, които твърди, че са тълкувани от първоинстанционния съд изолирано, а не в съвкупност, и които сочат че между страните съществували ясни, разбираеми, последователни и логични правила досежно начина за определяне на 1 приложимия по кредита лихвен процент, и възможността на кредитополучателя да се осведомява за него, дори и след промяна в референтния лихвен процент ПРАЙМ.

Счита, че подписаната към процесния договор и представляваща неразделна част от него съгл. чл. 3, ал. 2 Методология за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски жилищно-ипотечни кредити, съдържа подробни, ясни и разбираеми данни и правила относно формулата за определяне на същия РЛП, неговите компоненти, както и органът на банката – кредитодател, отговарящ за промените в него.

Оспорва, като неправилен и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, извода на решаващия състав, че по процесния договор за банков кредит не се дължи мораторна лихва за просрочените задължения по кредита.

С оглед твърденията си, че договорът между страните бил валиден и сключен при съблюдаване на императивните изисквания на ЗПК и българското законодателство, счита, че клаузата на чл. 9 от процесния договор породила обвързваща правна сила спрямо кредитополучателя.

Позовава се на заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза по делото, което доказвало по размер претенцията на банката за мораторна лихва.

При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и постановено ново, с което предявените искове бъдат уважени. Не ангажира доказателствени искания. Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ж. С..

Постъпила е обаче въззивната жалба с вх. №8645/2024, депозирана от особения представител на ответника Ж. С., с която първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част.

Изразява се съгласие с мотивите на съда за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, но същевременно се възразява срещу мотивите на решаващия състав за дължимост на кредита в неговата чиста стойност.

Навежда се твърдение, че районният съд не е обсъдил наведеното в отговора на исковата молба възражение за липса на доказателства, от които да е видно кои и колко погасителни вноски са платени, респ. са останали непогасени, за да може да се установи коректно стойността на тази чиста сума.

Прави се възражение за нищожност на всички клаузи от процесния договор, доколкото същият е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на финансовата институция клаузи.

Поддържа се, че след като самият договор е бланков, то същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху неговото съдържание и подчертава, че наличието на молба за предоставяне на кредит не подкрепя обратното твърдение.

Допълва се, че в случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание било предварително изготвено от ищеца.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и постановяване на друго, с което претенциите на 2 ищцовото дружество бъдат изцяло отхвърлени. Не ангажира доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозирана от особения представител на ответника Ж. С., от „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния му представител адв. С. З., с който се изразява становище за неоснователност и необоснованост на депозираната въззивна жалба като се възразява срещу наведените в нея оплаквания, а решението на районния съд в оспорваната му част се приема за правилно и законосъобразно

Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Доказателствени искания не са ангажирани.

В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД срещу Ж. С..

Поддържано е било, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № FL967303/05.02.2019 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 12 864 лв., изцяло усвоена на 05.02.2019 г.

Длъжникът не погасявал задълженията си по кредита, а поради неплащане на вноска № 27 с падеж 05.05.2021 г. и вноска № 28 с падеж 05.06.2021 г. съгласно изготвения погасителен план, при спазване на чл. 19 от договора за кредит, банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. За това кредитополучателят бил изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено му при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез ЧСИ ***. Посочено в т.см. е било, че постоянният адрес на лицето е в Северна Македония, но уведомлението било надлежно съобщено и следвало да се приеме за връчено на 30.12.2021 г. като това била датата на предсрочната изискуемост.

Заявено е било искане за присъждане на главница в размер на 8 085,93 лв., договорна лихва 555,09 лв. за периода 05.05.2021 г.до 30.12.2021 г., мораторна лихва 849.24 лв. за периода 05.05.2021 г. до 26.05.2022 г., такси по договора 49,50 лв. за периода от 05.05.2021 г. до 26.05.2022 г., такса за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост - 36 лв., от които 6 лв. за извършване на справка в община Кюстендил за постоянен и настоящ адрес, 6 лв. такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; съдебни и деловодни разноски в настоящия исков процес, от които 323,44 лв. държавна такса и 881,16 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника, който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Възразява, че липсват доказателства кои вноски са платени и кои не са. Оспорва обявяването на предсрочната изискуемост. Прави възражение за наличие на нищожни клаузи, които не са индивидуално уговорени. Сочи, че не е представена методология за изчисляване на ГПР, не ставало ясно как са формирани ГПР и възнаградителна лихва, не бил посочен видът лихвен процент, застраховка. Моли искът да бъде отхвърлен.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, като съдът е приел 3 и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

С обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е осъдил Ж.

С. да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 4 223,64 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № FL967303/05.02.2019 г., сключен между страните, ведно със законна лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 09.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над уважената част за главница до пълния предявен размер от 8085,93 лв., но е оставил е без уважение исковете за присъждане в полза на ищеца на следните суми: договорна лихва 555.09 лв. за периода 05.05.2021 г. до 30.12.2021 г., мораторна лихва 849.24 лв. за периода 05.05.2021 г. до 26.05.2022 г., такси по договора 49,50 лв. за периода от 05.05.2021 г. до 26.05.2022 г., такса за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост - 36 лв., от които 6 лв. за извършване на справка в община Кюстендил за постоянен и настоящ адрес, 6 лв. такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ, 24 лв. такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ.

Разпределена е и отговорността за разноски, като ответникът е бил осъден да заплати на ищцовото дружество такива в размер на 1 108,58 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо.

По правилността на решението:

Разгледани от първостепенния съд са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1от ЗЗД По иска за присъждане на 8085,93 лв. – главница:

От съвкупния анализ на доказателствата по делото остава безспорно, че страните по делото са били обвързани от валидно облигационно отношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит № FL967303/05.02.2019 г., като на потребителя била предоставена сума в размер на 12 864 лв. Договорили, че сумата ще бъде върната ведно с дължимите лихви, в сроковете по договора, с краен срок на договора 05.02.2024 г., на 60 погасителни вноски.

Установено е забавяне в плащанията, вкл. и чрез заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, заради което банката уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост чрез писмено изявление, съгласно чл. 19 от договора за кредит – неплатени са вноски 27 и 28, с падеж съотв. на 05.05.2021 г. и 05.06.2021 г. То е връчено чрез ЧСИ ***, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, видно от приложеното уведомление на л. 133 от делото. Такава възможност е регламентирана с нормата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, която посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. От друга страна, формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД, както и при връчване на документи от 4

ЧСИ, т. е. нотариусът/ЧСИ може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. Приема се още, че ако не е уговорено друго, банката може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени - така напр. Решение №86/27.10.2020 г., постановено по т.д. №2118/2019 г. на ВКС, I т.о.