Решение № 3532 от 02.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3532 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100507038 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20010443/13.01.2021 г., постановено по гр. д. № 62670/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 138 състав, са отхвърлени предявените от „К.Б.“ ЕООД срещу Я. Г. Ч. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 900 /деветстотин/ лева – неплатена главница по Договор за кредит № *******, сключен на 10.10.2016 г. между ответника и третото лице „*Ф.“ ЕООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца въз основа договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; сумата от 177,04 /сто седемдесет и седем лева и четири стотинки/ лева – такса за експресно разглеждане; сумата от 924,84 /деветстотин двадесет и четири лева осемдесет и четири стотинки/ лева – наказателна лихва за периода 20.11.2016 г. – 22.11.2018 г.

Срещу така постановеното съдебно решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „К.Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт П.Т.. В същата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Оспорват се изводите на решаващия съд, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на процесните вземания в полза на ищеца „К.Б.“ ЕООД. За да достигне до този погрешен извод, районният съд неправилно бил приел, че не е надлежно уведомяването, извършено чрез връчване на препис от исковата молба, от съдържанието на която се извличат данни досежно извършената цесия, независимо че към нея не е приложено нарочно уведомление по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В закона липсват специални изисквания относно начина на уведомяване на длъжника, като от съществено значение е единствено довеждането до неговото знание на факта на цедиране на вземанията. В тази насока се поддържа, че ответникът – длъжник несъмнено е узнал за настъпилата цесия, като се твърди, че същият е извършвал плащания в полза на ищцовото дружество в хода на първоинстанционното производство – именно след връчване на препис от исковата молба.

Навеждат се твърдения, че такива плащания са били извършени и след приключване на устните състезания пред СРС. Необосновано решаващият съд не бил съобразил съдебно направеното признание на този неблагоприятен за ищеца факт. При изложените 1 съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Я. Г. Ч..

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*Ф.“ ЕООД също не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I I Е въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.10.2016 г. между "*Ф." ЕООД, опериращо на пазара на финансовите услуги под търговската марка "Вивус", и ответника Я.

Г. Ч. е бил сключен договор за кредит № ******* по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът за кредит бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 ЗЕДЕУУ и при спазване на съответните процедури. Ответникът бил подал заявка за отпускане на кредит в размер на 600 лева и ползване на услуга за експресно разглеждане на заявката след регистрация в системата "Вивус". На страницата на посочената система се предоставяли Общите условия към договора, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която същият следвало да бъде запознат съгласно чл. 8 ЗПФУР. След натискане на бутон "Подпиши" се считало, че кредитополучателят е подписал договора и се е запознал с ОУ. На ответника бил отпуснат заявеният заем в размер на 600 лева за срок от 26 дни с падежна дата 05.11.2016 г., която сума му била преведена чрез системата на „Изипей“ АД на 10.10.2016 г.

Кредитополучателят се бил възползвал от предвидената в т. 11 от ОУ възможност за удължаване на срока за връщане на кредита и последният бил удължен до нова падежна дата – 19.11.2016 г. На 07.11.2016 г. ответникът подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 300 лева, ведно с нова услуга за експресно разглеждане, като съгласно т.

8.2 от ОУ получаването на допълнителен кредит представлявало промяна в съществуващия договор за кредит единствено относно размера на дължимата сума, а останалите параметри на договора оставали непроменени. Така, при извършване на посочените стъпки в системата "Вивус", на 07.11.2016 г. процесният договор бил изменен, вече за общата сума от 900 лева, с падежна дата 19.11.2016 г. Допълнително отпуснатата сума била преведена на ответника чрез системата на „Изипей“ АД на 07.11.2016 г. На уговорения падеж кредитополучателят не погасил задълженията си по договора и изпаднал в забава. Считано от 20.11.2016 г, съгласно клаузите на процесния договор, кредитодателят започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения %, определен в специалните условия по договора за кредит в размер на 40.76 %, и добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие съгласно т. 13.2. (а) от ОУ в размер на 10.00 %. На длъжника били изпратени и напомнителни писма с детайлна информация за просрочения кредит, които били таксувани съгласно ОУ. На 23.11.2018 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF2018-033/23.11.2018 г., по силата на който "*Ф." ЕООД е прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си към Я. Г. Ч. по договор за кредит № *******, подробно описани в Приложение № 1 към договора. В чл. 26 от договора за цесия се съдържало изрично упълномощаване на цесионера за уведомяване на длъжника относно цедирането на вземанията. В полза на цесионера било изготвено и нарочно пълномощно за уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Упълномощеният цесионер уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но до датата на депозиране на исковата молба плащане не било извършено.

При тези съображения моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 2 001,88 лева, от които 900 лева – неплатена главница по Договор за кредит № *******, сключен на 10.10.2016 г. между „*Ф.“ ЕООД и Я. Г. Ч., вземанията по който са му били прехвърлени с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата от 177,04 лева – такса за експресно разглеждане; и сумата от 924,84 лева – наказателна лихва за периода 20.11.2016 г. – 22.11.2018 г. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от 2 ответника. В проведеното първо открито съдебно заседание по делото последният, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С определение от 27.02.2020 г. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице – помагач по делото „*Ф.“ ЕООД. Същото не оспорва предявените искове.

По делото са представени на хартиен носител в заверен препис 2 договора за кредит:

1./ договор за кредит № *******/10.10.2016 г., сключен между „*Ф.“ ЕООД – кредитодател, и Я. Г. Ч. – кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заем в размер на сумата от 600 лева срещу насрещното му задължение да я върне в срок от 26 дни – до 05.11.2016 г., ведно с договорената фиксирана възнаградителна лихва и такса за използвана услуга за експресно разглеждане в размер 132,80 лева, и метод на усвояване на сумата – чрез Изипей; 2./ договор за кредит № *******/07.11.2016 г., сключен между „*Ф.“ ЕООД – кредитодател, и Я. Г. Ч. – кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заем в размер на сумата от 900 лева срещу насрещното му задължение да я върне в срок от 26 дни – до 19.11.2016 г., ведно с договорената фиксирана възнаградителна лихва и такса за използвана услуга за експресно разглеждане в размер 177,04 лева, и метод на усвояване на сумата – чрез Изипей.

Представени са и ОУ на „*Ф.“ ЕООД, приложими към договора за кредит, в които е посочено, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /интернет страницата на адрес www.vivus.bg /, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да получи кредит той подава искане за отпускане на кредит в съответствие с формуляра, предоставен в началото на интернет страницата /където е наличен и стандартният европейски формуляр за предварителната договорна информация/ и след попълване на формуляра се създава профил, като за завършване на регистрацията му е необходимо той да е приел Общите условия на договора за кредит /т.1.3/. След регистрацията, проект на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на началната страница или на хартиен носител, като за да го приеме той трябва да го подпише електронно, като натисне бутон "Подпиши" – с което потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр за предварителната договорна информация, че желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе сумата на кредита по описаната банкова сметка или по избран алтернативен начин.

Представени са в оригинал 2 бр. разписки за извършен превод, издадени от "Изипей" АД: 1./ разписка от 10.10.2016 г., с наредител ВИВУС и получател Я. Г. Ч., с посочено основание на превода – „ЕГН ********** *******“, за сумата от 600 лева, с положен саморъчен подпис от получателя; 2./ разписка от 07.11.2016 г., с наредител ВИВУС и получател Я. Г. Ч., с посочено основание за превода – „ЕГН ********** ******* (3)“, за сумата от 300 лева, с положен саморъчен подпис от получателя.

Приложен по делото е и Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018033/23.11.2018 г., сключен между „*Ф.“ ЕООД – цедент, и „К.Б.“ ЕООД – цесионер, ведно с Приложение № 1, съдържащо индивидуализация на прехвърлените вземания, и Приложение № 5, съдържащо потвърждение за прехвърляне на вземанията, описани в Приложение № 1 – всичките подписани от представители на цедента и цесионера.

В Приложение № 1 – под № 654 е посочен договор за кредит № *******, името и ЕГН на ответника, датата на договора – 10.10.2016 г., отпуснатата главница – 900 лева, общо дължимото по кредита – 2 073,41 лева, в т. ч и отписани лихви за просрочие към датата на цесията в размер на 21,53 лева, отписани просрочени такси към датата на цесията – 177,04 лева, отписани наказателни лихви към датата на цесията – 924,84 лева, отписани такси за събиране към датата на цесията – 50 лева. Номер на договор за кредит и лични данни за останалите позиции не се съдържат.

По делото е представено и нотариално заверено пълномощно от 23.11.2018 г., съгласно което цедентът „*Ф.“ ЕООД упълномощава цесионера „К.Б.“ ЕООД да извърши, от името на цедента, уведомяване на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, вземанията срещу които са предмет на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018033/23.11.2018 г.

По делото е приложено уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 6587/23.11.2018 г., с което цесионерът уведомява Д.Р.Д. за извършената цесия. Видно от представеното по делото известие за доставяне от 02.07.2016 г. пратката се е върнала „непотърсена“.