Решение № 4 от 13.01.2020, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И

Е № 4

Гр.Перник 13.01.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият окръжен съд,наказателна колегия в публичното заседание на 20 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

Председател: Калин Баталски

Членове

:Виктор Георгиев

Бисер Петров

При секретаря Ива Цветкова,с участието на прокурора М.Любомирова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД №305 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда

№510/02.09.2019год. постановена по нох.дело №00121/2019год., Пернишкият районен съд е признал подсъдимия А.И.А. – роден на *** ***, с настоящ адрес:*** с постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство, *** образование, женен, работи ***, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, в условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил /продал на неустановени лица и издал в пункт за черни и цветни метали/ чужди движими вещи /1бр.

Двигател за л.а марка/модел „Опел Омега“ серия Х20ХЕV, лети джанти – комплект 4бр., 1 бр.газова уредба, 1бр. датчик на разпределителен вал и купе от лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с рег.№ ***/, собственост на Р.Д.Р., на обща стойност 2425.00 лева, които е владеел както следва:

-На неустановена дата в периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ – 1бр. двигател за л.а марка/модел „Опел Омега“ серия Х20ХЕV, собственост на Р.Д.Р., на стойност 750.00 лева, която владеел;

-На неустановена дата в периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужди движими вещи – лети джанти – комплект 4бр., собственост на Р.Д.Р., на стойност 450.00 лева, които владеел;

-На неустановена дата в периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ – 1бр. газова уредба, собственост на Р.Д.Р., на стойност 880.00 лева, която владеел;

-На неустановена дата в периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ – 1бр. датик на разпределителен вал, собственост на Р.Д.Р., на стойност 45.00 лева, която владеел;

-На неустановена дата в периода от 06.03.2014 г. до 31.12.2015 г. в гр.Перник, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ – купе от лек автомобил марка/модел „Опел Омега“ серия Х20ХЕV, собственост на Р.Д.Р., на стойност 300.00 лева, която е владеел - престъпление по чл.206, ал.1, вр.чл.26 от НК, поради което на основание чл. 304 от НКсъдът го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение.

На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът е постановил разноските по делото да бъдат оставени за сметка на държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал представителят на Районна прокуратура гр.Перник, който в срок е депозирал протест. В протеста се релевират доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди.

Недоволен от постановената оправдателна присъда е останал и частният обвинител Р.Р., който в срок е депозирал частна жалба. Същият моли въззивната инстанция да отмени постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди.

Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа депозираният протест.

Частният обвинител Р.

Р. не се е явил в съдебно заседание, но чрез своя повереник-адв.Л. поддържа депозираната частна жалба.

Подсъдимият А.А. чрез неговият защитник-адв.М.М. е изразил становище, че постановената присъда е законосъобразна, обоснована и правилна и предлага същата да бъде изцяло потвърдена като такава.

Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в протеста и частната жалба доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Като е направил прецизен анализ на събраните по делото гладни и писмени доказателства и проведените експертизи и при изчерпване на необходимите и достатъчни способи за доказване по чл.136 от НПК, Районен съд гр.Перник е установил в дълбочина фактическата обстановка по делото, а тя се свежда до следното:

Св.Р.Д.Р. притежавал лек автомобил марка

„Опел“ модел „Омега“ с ДК № ***. На

04.12.2013 година той и подсъдимият, който бил негов приятел сключили предварителен договор за покупко-продажба на описаното моторно превозно средство. По силата на този договор св.Р. в качеството на продавач се задължил да предаде на подсъдимия А. автомобила за сумата от 3050 лв. Уговорената продажна цена следвало да се плати от подсъдимия на вноски, съгласно клаузите на договора –първоначална вноска и последващи равни месечни вноски, като крайната дата, залегнала в договора за изплащане на автомобила била датата 12.11.2014 година. На

04.12.2013 година в гр.Перник Р. предал моторното превозно средство на подсъдимия, като предаването било оформено в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Отново съгласно клаузите на договора при отказ от страна на купувача в случай, че автомобила не е във вид и състояние към датата на подписване на договора, която промяна се дължи на настъпило пътно-транспортно произшествие купувачът губел платените до момента суми и дължал неустойка в размер на 1000 лв. След като автомобилът бил предаден във владение на подсъдимия той започнал да го ползва по предназначение. Няколко дни по-късно на 07/08.12.2013 година той претърпял пътно-транспортно произшествие с автомобила. В резултат на същото автомобилът станал негоден за използването му по предназначение. Подсъдимият уведомил незабавно за това св.Р., като между тях била постигната само и единствено устна уговорка, тъй като взаимоотношенията им се градели на принципите на взаимно доверие, същия да продължи да изплаща месечните вноски, съгласно сключения договор. Р. твърдял, че моторното превозно средство не му е необходимо, а са му необходими парични средства. В резултат на така постигнатата договореност подсъдимият не предал моторното превозно средство на Р., а за известен период от време същото престояло пред дома на св.Г. в гр.Перник на ул. ***. Подсъдимият взел решение да продаде моторното превозно средство, тъй като смятал, че ремонтът му не е целесъобразен, а и с получените парични средства от продажбата той и съпругата му щели да изпълнят клаузите на договора, като изплатят същото. Пуснал обяви за това в Интернет сайт, в който предложил за продажба отделни части и детайли от същия. Така се свързал с неустановено лице като за периода от 06.03.2014 година до 31.12.2015 година му продал двигател за лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега“ серия Х20ХЕV, за същия период на друго неустановено лице продал 4 броя комплект лети джанти, един брой газова уредба, един брой датчик на разпределителен вал и за същия период предал в пункт за изкупуване на черни и на цветни метали, стопанисван от „РИОС-10“ЕООД гр.Перник, находящ се в *** купе от лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега“ с ДК № ***. Паричните средства, получени от продажбата същия предавал на Р. без да се съставят документи, поради установените приятелски взаимоотношения между тях. На определен етап му предал и мобилен телефон, като равностойност на част от сумата,уговорена съгласно клаузите на договора.

В мотивите на постановения съдебен акт РС-Перник е подложил на вниматален анализ обясненията, които подсъдимият е дал в хода на съдебното следствие, съпоставяйки тези обяснения с останалия доказателствен материал събран по делото. .В тях същия по същество не е отрекъл наличието на договорни отношения между него и Р., възникнали въз основа на сключения между тях договор. Категоричен е, че след настъпване на пътно-транспортното произшествие, непосредствено след сключване на договора и предаване на автомобила отношенията между двамата по тяхно взаимно съгласие са продължили да се развиват съгласно уговореното в договора. Твърди, че между тях е имало взаимно доверие, поради което и предаването на парични суми, представляващи вноски по договора не е оформяно документално. Навежда доводи, че дори Р. е получил във владението си мобилен телефон, който според подсъдимия е покривал като равностойност остатъка от задълженията му по договора. Заявява, че според него клаузите на договора, подкрепени с взаимно съгласие между страните след настъпване на пътно-транспортното произшествие са били изпълнени. По обясненията му е бил изненадан, след като е узнал за депозираната от Р. жалба срещу него във 02 РУ Перник.

На внимателен анализ съдът е подложил и показанията на частният обвинител Р.Р., който разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание, проведено на 22.03.2019 година и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК/дадени пред друг състав на съда на 20.11.2017 година/ потвърждава факта на сключване с подсъдимия на предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега“ с ДК №*** с клаузата за неговото изплащане на равни месечни вноски в размер на 250 лв.всяка една от тях. Потвърждавайки факта на сключения договор , както и на каузите в него, за разлика от подсъдимия този свидетел твърди че:“…..на 08.декември, няколко дни след сключване на договора за покупко-продажба подсъдимият е направил катастрофа.Трудно се свързах с него, след това. Обеща ми, че ще ми оправи парите. Никакви пари не ми е дал, това е важно, защото не съм го виждал и не съм го чувал реално.“ В контекста на разминаването между обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалия съдът е анализирал и показанията на св.Р.М. –А.. По показанията на същата, която е съпруга на подсъдимия, след като са били разяснени правата й по чл.119 и чл.121 от НПК, дадени на 03.06.2019 година и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НК/дадени пред друг състав на съда на 20.1.2017 година/: “Когато стана катастрофата Р. каза: “Мен колата не ме интересува. Това, което го интересува бяха парите.“ Св.твърди, че съпругът й е сключил през 2013 година предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил на изплащане със св.Р., поради факта, че липсвала възможност да заплатят като семейство цялата сума еднократно. Свидетелката не отрича, че съгласно клаузите на подписания договор в случай на претърпяно в срока на предварителния договор пътно-транспортно произшествие се дължи от подсъдимия неустойка в размер на 1000 лв. Св.продължава: “Предложих да му върнем колата. Обадихме му се, на което Р. отговори : “Аз, когато съм ти я продал, тя вече е твоя, така, че уговорката остава и ще ми върнеш парите на вноски…..Р. отказа да вземе колата, тъй като пораженията бяха доста, добре, че сме живи и здрави.“ Обосновано съдът е отчел, че у тази свидетелка като съпруга на подсъдимия безспорно е налице индиция за заинтересованост, но показанията й, преценени в контекста на целия, събран в хода на производството по делото доказателствен материал са пълни и ясни и съдът като такива ги е кредитирал. Не без основание съдът е приел, че тези и показания кореспондират и с показанията на св.Т.Х.Х..След като е бил предупреден за наказателната отговорност, която би понесъл при лъжесвидетелстване св.Х. е потвърдил, че като приятел на подсъдимия е бил запознат с наличието на такъв договор между него и свидетеля Р.. Потвърдил е, че като юрист е съветвал подсъдимия да оформя документи за вноските, които плаща по предварителния договор. Заявил е, че дори е дал в заем на подсъдимия парична сума от 1000 лв., за погасяване на вноски по договора и че е свидетел на предаването на една от вноските. Правилно съдът е установил, че в същата насока са и показанията на св.В., допуснат до разпит в това процесуално качество по уважено искане на защитника на подсъдимия.

Правилно съдът е приел, че по делото са налице две групи свидетели-тези, които очартават фактичаската обстановка такава, каквато я представя подсъдимия и втора група свидетели, които изясняват чрез показанията си по косвен път развилите се взаимоотношения между страните. В тази група са св.Г.А. Г., който е приятел на подсъдимия и е заявил: “А. ме помоли да пренощува неговата кола пред дома ми, като ми каза, че е катастрофирал с нея….Довлякоха колата на буксир и я оставиха на тротоара на улица „***“ пред дома ми….Колата остана на това място само няколко дни. Мислех, че е на А.. Един ден, докато колата беше още на това място, вечерта по тъмно…видях двама мъже..,които се въртяха около нея….На въпроса ми: “Какво правите там?“ по-младото момче ми каза, че колата е негова.“