Определение № 14212 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14212 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20261100505801 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частнa жалбa на Е. А. Н. срещу Разпореждане № 49455/21.04.2026 г., постановено по гр. д. № 8418/2026 г. на СРС, ГО, 178 състав, с което е прекратено първоинстанционното производство на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявените искове по т. 2 и 4 от петитума на исковата молба. Жалбоподателят поддържа, че определението за прекратяване е неправилно, тъй като съдът погрешно е приел, че спорът не е трудов. Жалбоподателят излага, че съгласно чл. 357 и чл. 358 КТ трудови са всички спорове, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, включително относно основанието и момента на прекратяването му. Позовава се на трайната практика на Върховния съд и ВКС, според която трудовият характер на спора се определя както от качеството на страните – работник и работодател, така и от връзката на спорното право с трудовото правоотношение. Твърди, че дори при иск за отмяна на уволнение съдът следва да изследва законосъобразността на основанието и момента на прекратяване, поради което спорът е трудов и попада в приложното поле на Кодекса на труда. Сочи, че извън тази категория остават единствено споровете относно задължения на трети лица към работници и служители.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 8418/2026 г. на СРС, ГО, 178 състав, е образувано по искова молба на Е. А. Н., с която се предявяват срещу „ДЕНС 7/8“ ООД обективно кумулативно съединени искове: за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по чл. 344, ал. 1 КТ; за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работничката на основание чл. 327, ал. 1 КТ; за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; за осъждане на работодателя да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание, да оформи трудовата книжка и да предостави документите от трудовото досие по чл. 128а КТ; както и за обезщетение по чл. 226 КТ за имуществени и неимуществени вреди, причинени от неиздаването, несвоевременното издаване и вписването на неверни данни в документи, 1 свързани с трудовото правоотношение. В исковата молба се твърди, че ищцата е работила при ответното дружество по трудов договор със срок за изпитване на длъжност „учител/преподавател, танцово изкуство в занимания по интереси“ на четиричасов работен ден. Поддържа се, че работодателят не е определил конкретно място на работа, възлагал й е работа в различни детски градини и училища, допускал е полагането на извънреден труд, не е предоставял фишове за заплати и не е изплащал своевременно трудовите възнаграждения.

След отказ на работодателя да прекрати договора по взаимно съгласие ищцата е отправила уведомление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.

327, ал. 1 КТ, с което е поискала изплащане на дължимите обезщетения и предоставяне на документите по трудовото правоотношение. Въпреки това работодателят не е признал прекратяването, а впоследствие е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Според ищцата тази заповед е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й трудовото правоотношение вече е било прекратено с получаването на уведомлението за прекратяване. Твърди се още, че работодателят не е издал своевременно необходимите документи по трудовото правоотношение, поради което за ищцата са настъпили имуществени и неимуществени вреди, включително затруднена регистрация в Агенцията по заетостта и пропуснати имуществени ползи.

С обжалваното разпореждане № 49455/21.04.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че след извършената проверка по чл. 129 и чл. 130 ГПК исковете по т. 2 и т. 4 от петитума на исковата молба са процесуално недопустими. Съдът е счел, че искането да се признае за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.

1 КТ, представлява недопустим иск за установяване на факт с правно значение, за който законът не предвижда самостоятелна искова защита. Освен това е приел, че е недопустим и искът за осъждане на работодателя да издаде заповед за прекратяване, да оформи трудовата книжка и да предостави документите по чл. 128а КТ, тъй като защитата на тези права се осъществява по административен ред чрез Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Поради това съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството в тази й част.

Обжалваното разпореждане е правилно, тъй като първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че исковете по т. 2 и т. 4 от петитума на исковата молба са недопустими и подлежат на връщане на основание чл. 130 ГПК.

По иска по т. 2 от петитума ищецът иска да бъде признато за установено, че трудовото й правоотношение е прекратено по нейна инициатива на основание чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3 КТ, с получаването от работодателя на уведомлението от 26.01.2026 г. Тя поддържа, че това прекратително волеизявление е произвело действие преди работодателят да издаде заповедта по чл. 71, ал. 1 КТ, чиято отмяна се претендира с иска по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ.

Действително в Определение № 63 от 10.03.2015 г. по ч. гр. д. № 556/2015 г., II г. о., ВКС е приел, че работникът разполага с правен интерес от установяване на точния момент и основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като произнасянето по иска по чл. 221, ал. 1 КТ не формира сила на пресъдено нещо по тези въпроси. Това разрешение обаче не следва да бъде възприето в настоящия случай.

С по-късната практика, формирана с Решение № 110 от 23.07.2020 г. по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., и Решение № 179 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 509/2020 г., III г. о., ВКС приема, че при спор относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не е налице правен интерес от самостоятелен установителен иск. Такъв иск не може да предизвика изменение на правното положение на страните, нито да доведе до промяна на основанието за прекратяване, отразено в трудовата книжка и останалите трудови документи.

Законодателят е уредил специална защита чрез исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ.

2

Настоящият въззивен съдебен съста намира за правилна по-скорошната съдебна практика, поради което се позовава на нея по изложените надолу съображения.

Трудовият характер на спора сам по себе си не обуславя допустимост на всеки установителен иск относно обстоятелства от трудовото правоотношение. Предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК може да бъде съществуването или несъществуването на право или правоотношение, а установяване на факти с правно значение е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи. Когато страните не спорят, че трудовото правоотношение е прекратено, а спорът е относно това кое от конкуриращите се волеизявления е породило прекратителния ефект и на какво основание следва да бъде отразено прекратяването в трудовите документи, самостоятелният установителен иск за основанието и момента на прекратяването не представлява надлежното средство за защита.

Когато работникът твърди, че е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие, а работодателят впоследствие е издал заповед за уволнение на друго основание, са налице насрещни волеизявления на конкуриращи се прекратителни основания. В такава хипотеза работникът разполага с иск по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно и с иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване, отразено в трудовата книжка и другите документи. С тези искове се постига както проверка на законосъобразността на работодателското волеизявление, така и промяна на вписаното основание за прекратяване, когато се установи, че фактическият състав на другото прекратително основание е настъпил по-рано.

В случая обаче ищцата не е предявила иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Тя не иска от съда да поправи основанието за прекратяване, вписано в трудовата й книжка и останалите документи, а да постанови самостоятелно установително решение, че трудовото правоотношение е прекратено по чл. 327 КТ. Това искане не може да бъде квалифицирано като иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като петитумът не съдържа искане за поправка на вече вписаното основание за уволнение, а за установяване на твърдяния прекратителен факт.

Задължението на съда по чл. 311, ал. 2 ГПК да даде указания за уточняване на исковата молба възниква при неясни, непълни или противоречиви твърдения и петитум. В случая обаче волята на ищцата е ясно изразена – тя търси самостоятелно установяване на прекратяване по чл. 327 КТ, а не поправка на основанието за прекратяване по реда на чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ. Съдът не дължи указания, с които да замени избрания от страната способ за защита с различен иск, който тя не е заявила.

Неоснователна е и частната жалба срещу разпореждането в частта по иска по т. 4 от петитума. С него ищецът иска работодателят да бъде осъден да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото от нея основание, да оформи трудовата й книжка и да й предостави заверени преписи от документи от трудовото й досие, включително уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ и правилниците за вътрешния трудов ред и работната заплата.

Не е предвиден иск за осъждане на работодателя да извърши действия по издаване, предаване или оформяне на документите по чл. 128а КТ. Неизпълнението на задълженията на работодателя да издаде и предостави документите, удостоверяващи факти по трудовото правоотношение, подлежи на административен контрол от Инспекцията по труда по реда на чл. 399 и сл. КТ, а не на пряк съдебен контрол чрез осъдителен иск за извършване на действие. Това разрешение е последователно застъпено в практиката на ВКС, включително в Определение № 307 от 03.05.2012 г. по ч. гр. д. № 123/2012 г., III г. о., и Определение № 178 от 11.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1626/2013 г., III г. о. В тези актове е прието, че защитата срещу неиздаването или несвоевременното издаване на трудови документи се осъществява чрез сезиране на компетентния административен орган, а при настъпили вреди – чрез иск за обезщетение по чл. 226 КТ.

Същото важи и за искането работодателят да бъде задължен да оформи трудовата 3 книжка на ищцата. Съгласно чл. 346, ал. 1 КТ, когато уволнението бъде признато за незаконно или основанието за прекратяване бъде поправено от съда, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка от работодателя. При отказ това вписване се извършва от Инспекцията по труда по реда на чл. 346, ал. 2 КТ. Следователно законът урежда специален ред за отразяване на последиците от съдебното решение, без да е необходимо и допустимо постановяване на самостоятелно осъдително решение, с което работодателят да бъде задължен да извърши съответното действие.

На ищцата не е отказана съдебна защита. Тя разполага с предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповедта за уволнение, с възможност да предяви при наличие на необходимите твърдения и надлежно искане иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, както и с иск за обезщетение по чл. 226 КТ при доказване на вреди от неиздаването или неправилното оформяне на трудови документи. Предявяването на иск за защита на притезанието на работника да му бъдат издадени и предоставени документите обаче не е предоставено от закона на гражданския съд.

По изложените съображения и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд приема, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.