Решение № 208 от 29.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500439 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №894 от 27.06.2023г., постановено по гр.дело №2886/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, П. ***** с адрес: гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на А. Н. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. М. Т. № **, ет.

*, сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпления по чл.310,ал.1 във връзка с чл.309,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.311,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК, за които е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 06.11.2017г. присъда №13/13.03.2017г., постановена по нохд №47/2017г. по описа на РСМ., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 25500лв., както и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва 1 върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 06.11.2017г. до 07.11.2019г., са отхвърлени; П. ***** с адрес: гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на А. Н. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. М. Т. № **, ет. *, сумата от 650лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпления по чл.310,ал.1 във връзка с чл.309,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.311,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК, за които е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 06.11.2017г. присъда №13/13.03.2017г., постановена по нохд №47/2017г. по описа на РСМ., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над уважения размер до пълния предявен от 1000лв., както и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 06.11.2017г. до 07.11.2019г., са отхвърлени;

П. ***** с адрес: гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на А. Н. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. М. Т. № **, ет. *, сумата от 751,47лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпления по чл.310,ал.1 във връзка с чл.309,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.311,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК, за които е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 06.11.2017г. присъда №13/13.03.2017г., постановена по нохд №47/2017г. по описа на РСМ., представляващи стойността на пътните разходи от гр.П. до гр. М., направени от него във връзка с воденото наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над уважения размер до пълния предявен от 1200лв., както и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 06.11.2017г. до 07.11.2019г., са отхвърлени; П. ***** с адрес: гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати на А. Н. Б. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. М. Т. № **, ет. *, сумата от 725,71лв. – направени разноски за производството; П. ***** с адрес: гр.С., бул. В. № *, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 350лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица 2 по допуснатите СМЕ и ССЕ.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят П. на Р., която го обжалва във всички осъдителни части с доводи за неправилност, поддържайки да са налице основанията за приложение на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, както и да не са събрани надлежни доказателства за действително претърпени неимуществени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от обвинението и да са значителни или изключително тежки, извън обичайните, обезщетението за които следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия в страната и при отчитане на принципа, че обезщетението не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. По подробно изложените съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваните му части, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна А. Н. Б. е депозирал чрез пълномощниците адв.П.

Г. и адв.Й. С. - Ф. писмен отговор на въззивната жалба с изложени в него аргументи за нейната неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена и да се присъдят направените за въззивната инстанция разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от А. Н. Б. против П.

***** искове по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, претърпени вследствие повдигнатото и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпления по чл.310,ал.1 във връзка с чл.309,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.311,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК, за които е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 06.11.2017г. присъда №13/13.03.2017г., постановена по нохд №47/2017г. по описа на РСМ., до уважените с обжалваното в тези му части първоинстанционно решение размери.

Исковете се основават на твърдения за целия период на воденото наказателно производство ищецът да се е намирал под непрекъснат стрес, изпитвал постоянна тревога, страх и срам, че е обвинен в престъпление, което 3 не е извършил, като несправедливото и неоснователно обвинение навредило на доброто му име и авторитет, тъй като в продължение на 14 години бил изпълнителен директор на завод „Б.“АД в грМ. и работодател на повече от 500 човека в града и околните населени места, която информация се разчула в сравнително малкия град и се отразила на създадените през годините контакти и приятелства. Силно ограничил социалните си контакти в района, където бил уважаван и авторитетен ръководител до самото му пенсиониране през 2012г., спрял да се вижда с приятели и да общува активно както преди, нямал желание да разговаря с никого от семейството и отклонявал поканите на семейни приятели, тъй като нямал желание да вижда тяхното съчувствие или да дава обяснения. Изпитвал непрестанно тревога от това как ще завърши делото, трудно заспивал вечер и често се будел. Само два месеца след оневиняването му бил диагностициран с онкологично заболяване – рак на бъбрека, което наложило спешна операция, при която му бил отстранен десния бъбрек, като лечението продължава и до настоящия момент, а причина за заболяването е търпеният от него за времето на наказателно преследване стрес. Пътувал 10 пъти с автомобил от гр.П. до гр. М. за участие в процесуални действия пред органите на разследването и съда, за което извършил пътни разходи, както и заплатил адвокатски хонорар по досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на претендираните обезщетения. Оспорил е наличието на претърпени неимуществени вреди, които да са резултат от действията на П.. Оспорил е претенцията за неимуществени вреди по размер, който счита за завишен и несъответен на чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика. Заявил е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111,ал.1,б.В от ЗЗД по отношение на претендираната законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди. Поискал е да се приложи чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.

С първоинстанционното решение е прието въз основа на материалите по приложеното НОХД №47/2017г. на РСМ. против ищеца да е образувано наказателно производство и да му е повдигнато обвинение за престъпления по чл.310,ал.1 във връзка с чл.309,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.311,ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. с чл.26,ал.1 от НК, за които е оправдан с влязла в 4 сила на 06.11.2017г. присъда, вследствие на което да е претърпял сочените от свидетелите негативни изживявания – тревоги, напрежение, стрес, притеснение от обстоятелството, че е обвинен в престъпление, което не е извършил, страх от неоснователно осъждане, и да са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. При определяне на дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил техния характер, продължителността на наказателното производство от около три години, извършваните спрямо него процесуални действия, взетите най-леки мерки за неотклонение „парична гаранция“ и „подписка“, предвиденото за престъпленията наказание „лишаване от свобода“ до пет години, предизвикало силно безпокойство у ищеца като човек с чисто съдебно минало и липса на досег с правозащитните органи. Не са взети предвид показанията на св.В. Б.а относно обществения отзвук на наказателното производство, поради липса на твърдения за такъв в исковата молба. Приети са за недоказани твърденията за уронване на доброто име и авторитет пред обществеността на грМ., както и наличието на пряка причинна връзка между заболяването – карцинома ренис декстра и воденото наказателно производство като стресогенен фактор, с оглед приетото заключение на СМЕ. Прието е за установено в досъдебното производство ищецът да е бил представляван от адв.Й. С. и адв.С. и ищецът да е заплатил на адв.С. адвокатски хонорар в размер на 650лв. по ДПЗС №0085626/25.11.2014г., като доказателства за заплащане на възнаграждението в размер на 400лв. за адв.С. по ДПЗС №75491/03.11.2016г. да не са представени. Прието е въз основа на показанията на св.Б.а и материалите по приложеното дело ищецът да е пътувал от гр.П. до гр. М. с личния си автомобил „ШО“ за явяване пред органите на досъдебното производство и в съдебни заседания общо 9 пъти, за което, според приетото заключение на ССЕ, да са извършени разходи за гориво от общо 751,47лв. Прието е за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за обезщетенията, тъй като петгодишната такава по чл.110 от ЗЗД тече от влизане в сила на оправдателната присъда на 06.11.2017г., каквато е спряла да тече за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г., съгласно чл.3,т.2 от ЗМДВИП, и не е изтекла нито към датата на подаване на исковата молба чрез куриер на 04.11.2022г., нито към датата на постъпването й в съда на 07.11.2022г. Прието е за неоснователно възражението по чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, предвид 5 липсата на данни за изключване или намаляване на отговорността на ответника. Прието е за основателно възражението за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111,б.В от ЗЗД по отношение на лихвите върху главниците за периода от 06.11.2017г. до 07.11.2019г.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо.

Безспорно е установеното въз основа на материалите по приложеното НОХД №47/2017г. на Районен съдМ., че с Постановление от 09.01.2015г. на ОПМ. от ДП №48/2013г. по описа на ОСлО при ОПМ., по което с Постановление от 25.11.2014г. ищецът Б. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.203,ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26,ал.1 от НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, са отделени материали и образувано ДП №6/2015г. по описа на ОСлО при ОПМ. за престъпление по чл.255,ал.1,т.6 от НК срещу неизвестен извършител – длъжностно лице в „Б.“АДМ., което чрез използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на дружеството е избягнало установяване на данъчни задължения в големи размери. С Постановление от 18.06.2015г. на ОПМ. ДП 6/2015г. е обединено с ДП №52/2014г., образувано на 17.12.2014г. срещу неизвестен извършител – длъжностно лице от „Б.“АДМ., за престъпление по чл.202,ал.2,т.1 вр. чл.202,ал.1,т.1 вр. чл.309,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК. Със заключително мнение от 09.02.2016г. разследващият орган е изразил мнение за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.255 от НК поради липса на съставомерност, тъй като е установено данъчните задължения да не са в „големи размери“. С Постановление от 15.02.2016г. на ОПМ. ДП №6/2015г. е върнато за допълнително разследване. Със заключително мнение от 24.02.2016г. разследващият орган е изразил повторно мнение за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.255 от НК и за наличие на данни за извършено престъпление по чл.212,ал.2 от НК от компетентността на РПМ.. С Постановление от 26.02.2016г. на ОПМ. наказателното производство за престъпление по чл.255,ал.1,т.6 от НК е прекратено и ДП №6/2015г. е изпратено по компетентност на РПМ., с оглед данните за извършено престъпление по чл.212,ал.2 вр. ал.1 от НК. С Постановление от 6