Присъда № 124 от 29.04.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда №124/29.04.2025г. по НЧХД № 2065 по описа за 2023година на Варненския районен съд, 27-ми наказателен състав

На 16.05.2023год. във ВРС е постъпила частна тъжба вх.№ 36356/16.05. 2023г. от Д.Т.К., ЕГН **********, с адрес в град Варна, ж.к. „***“, бл. *, вх.Б, ет.3, ап.9 срещу Н.Л.П., с адрес в град Варна, ж.к. „***", бл. *, вх.Б, ет.2, ап.4 с оглед данни за обстоятелства на престъпления, които се преследват по частен ред.

Въз основа на така депозираната частна тъжба и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано производството по настоящото НЧХД.

С Разпореждане на съдията-докладчик от 17.05.2023г. е преценено, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като не съдържа данни за личността на лицето, срещу което се подава- не съдържа ЕГН, както и че не съдържа конкретни обстоятелства на претендираните престъпления. Затова на частния тъжител, е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, да приведе частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК като посочи идентификационни данни за извършител на претендираните с тъжбата деяния- ЕГН, или да внесе държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, с оглед снабдяване с посочената информация, както и да посочи обстоятелствата на престъпленията, като конкретизира време на извършване /дата , месец, година/ , място на извършване, начин на извършване.

На 26.05.2023г., /в дадения 7- дневен срок/ по делото е постъпило уточнение към тъжба вх.№39156/26.05.2023г., в която се сочат идентификационни данни и адрес на лицето, срещу което е подадена тъжбата, както и част от обстоятелствата на претендираните с тъжбата деяния. С оглед горното, с Разпореждане на съдиятадокладчик от 30.05.2023г. на частния тъжител е дадена последна възможност да конкретизира обстоятелствата на претендираните престъпления. На 31.05.2023г., в дадения 7- дневен срок с Разпореждане 30.05.2023г., частният тъжител е конкретизирал обстоятелствата на претендираните деяния.

Въз основа на частната тъжба и уточненията към нея, с Разпореждане №4339 от 13.06.2023г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

Производството е образувано срещу подс. Н.Л.П., с ЕГН **********, с оглед данни за извършени в реална съвкупност две престъпления наказуеми, съответно по:

- чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено от Н.Л.П., в периода от 15.12.2022г. до 30.12.2022г. включително, съответно на дати 15.12.22г., 20.12.2022г. и 30.12.2022г. в гр.Варна и в социалната мрежа „Фейсбук“ и

- чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено от Н.Л.П. на 15.12.2022г., с четири деяния, извършени в часовия интервал от 21:17ч. до 22:12ч. в гр. Варна.

1

С частната тъжба е предявен граждански иск срещу подсъдимия П. за сума в размер на 2 500 лева за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане. Същият бе поддържан във вида , в който е предявен от частния тъжител и повереника му след даване ход на делото и преди започване на съдебното следствие. Съдът прие, че така депозираният и поддържан в съдебно заседание гр.иск не отговаря на изискванията на чл.85 и следващите от НПК, тъй като се претендират неимуществени вреди в общ размер на 2 500 лева за претърпени болки и страдания, без да е посочено за кое от двете престъпления, предмет на обвинението се претендират тези вреди. С оглед това и съдът не прие гражданския иск за съвместно разглеждане и не конституира частния тъжител Д.К. като граждански ищец по делото.

В съдебното производство, частният тъжител се представлява от повереник адв.Н.Н. от ВАК, който поддържа частната тъжба. Във фазата по съществото на делото адв.Николов изразява становище за доказаност на обвиненията и моли за осъдителна присъда. Акцентира върху обстоятелството, че на посочените дати 15, 20 и 30.12.2022г. подсъдимият е извършил инкриминираните деяния, като е осъществил състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр.чл. 146 вр.чл. 26 от НК като продължавано престъпление. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по време на съдебното следствие безспорно се установява, че на сочените дати подсъдимият е обидил частният тъжител като го е нарекъл и написал във Вайбър и Фейсбук „долна курва се оказа“, „пълен мошеник“, „боклук“, „пази Боже бакшиш с ТЕЛК да те вози“ и го е псувал на майка. До написаното във Фейсбук имали достъп неограничен кръг лица, включително колеги и роднини. Акцентира се върху обстоятелството, че св. Б.К. късно през нощта на 20.12. е видял в групата „Виждам те КАТ Варна“ клип с обиди за Д.К., че е пълен мошеник, описана била централата, където работи като таксиметров шофьор, сочи че е видял много неприятен коментар „пази Боже да те вози инвалид с инсулт, бакшиш“. Св. К. потвърждавал, че във Фейсбук той е видял тази публикация и че веднага я препратил на частния тъжител. В обясненията си подс. П. също признавал, че той е написал във Вайбър обидните думи и реплики, и от неговия профил е качил във Фейсбук видеоклипа с обидния коментар.

В публикацията подс. П. наред с обидите разпространявал и лични данни за здравословното състояние на Д.К.. Повереникът сочи, че обидите като продължавано престъпление са нанесени публично, в социалните мрежи и са станали достояние на неограничен кръг лица, при което според него е налице и престъпление от общ характер по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. Счита, че по същество е съставомерно и доказано и извършеното престъпление по чл. 144, ал. 1 вр.чл. 26 от НК за отправените закани от подс. П. по отношение не тъжителя и имуществото му - личният автомобил, които са породили основателен страх, че може да бъдат изпълнени. Именно в резултат на това след изявлението на П., че ще взриви личният автомобил на Д.К., където го види направено на 15.12. по Вайбър на говорител, което се потвърждавало от св. К., тъжителят отишъл в дежурната част на Трето районно, за да се жалва. Твърди, че в резултат на този психически тормоз частният тъжител е получил инсулт и е бил на болнично лечение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание към средния размер предвиден в закона. Моли, за присъждане на сторените разноски по представения договор за правна помощ и другите разходни документи.

Защитникът на подсъдимия адв. Н.Ч. от ВАК в пледоарията си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда.Счита, че обвинението е несъставомерно 2 от обективна и от субективна страна. Сочи, че назначената по делото експертиза не е могла да докаже, че от Фейсбук, от профила на Н.П. е изпратен видеоматериалът.

Твърди, че единствените свидетели на деянието били съпругата и синът на тъжителя.

По отношение на обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК счита, че доказателствата представени от тъжителя за манипулирани. Твърди, че подс.Н.П. не използва думата „мошеник“, като изяснява нейното съдържание според тълковния речник на българския език. Счита, че от медицинските документи ставало ясно, че тъжителят получава поне по един инфаркт и инсулт всяка година. Относно субективна страна на деянието, сочи, че у подсъдимия не бил налице умисъл, тъй като той действал със съзнание, че помага на обществото предвид здравословното състояние на частния тъжител. Относно изразът „курва“ изяснява нейното етимологично значение, като сочи, че изразът е ползван от подсъдимия не във връзка с охарактеризирането на жена с безразборни сексуални връзки, склонна към изневери, измами и да прави номера, а в друг смисъл като характеризиращ хора, които не си държат на думата и не са честни.

Относно престъплението по чл.144 от НК, защитата сочи, че няма извършено деяние , тъй като няма ясни заплахи. Цитираните изрази били просто заявление, че подсъдимият не иска да се занимава с тъжителя, а не заплаха „за мен вече си умрял“.

Думите „да си купиш свещи, амин, бъди жив и здрав, пази се“. граматически и логически не съдържали закана. Относно изискването заканата да възбуди основателен страх, защитата сочи, че частният тъжител и семейството му имат нисък праг на страхливост, тъй като се страхуват и се засягат от всичко.

В заключение защитата моли за оправдателна присъда, като счита, че няма извършени престъпления, а в условията на евентуалност пледира за малозначителност на деянията по смисъла на чл.9 от НК. Претендира и за присъждане на разноски.

В предоставеното му право на лична защита подс.П. се счита за невинен, като сочи, че смята, че е извършил добро дело в полза на обществото. В последната си дума твърди, че единствено е искал да получи от К. парите, които бил дал за ремонта на автомобила му.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Л.П., притежаващ ЕГН **********, е роден на ***г. в гр. Варна.

Той е българин, български гражданин, със средно образование. Понастоящем живее в гр.Русе, заедно с приятелката си и работи като продавач разносна търговия.

Частният тъжител Д.Т.К., на 55г. и семейството му живеят в гр.Варна. Към 2022г. частният тъжител работел като шофьор и вътрешен контрол в „Джой такси“.

Работният номер на автомобила, който ползвал бил „124“.

През месец януари 2022г. частният тъжител получил исхемичен мозъчен инфаркт, поради което и бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Марина“- Варна. През месец октомври

2022г. той бил освидетелстван с

Експертно решение

№91000/190/05.10.2022г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна“-Варна АД с установени 50% ТНР.

Към 2022г. подсъдимият живеел на адрес гр.Варна, кв. „Иван Рилски“, ул.“Отец 3

Спиридон“, бл.60, вх.Б, ет.2, ап.4. В същия вход, на ет.3, живеела тъщата на частния тъжител.

Частният тъжител и съпругата му -св.К.К. често посещавали адреса, тъй като с майката на св.К. живеел синът на семейството- св.Б.К..

Към 2022г. частният тъжител К. и подсъдимият П. се познавали и били в приятелски отношения. Понеже частният тъжител управлявал служебен автомобил, той дал на подсъдимия да ползва лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№В 08 06 ТА, собственост на семейството му. Уговорката между двамата била подс. да ремонтира автомобила, а частният тъжител да му заплати ремонта.

Подсъдимият извършил ремонтни дейности по автомобила и го управлявал до около месец декември 2022г.

Междувременно, след като получил Експертно решение №91000/190/05.10.2022г.на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна“-Варна, частният тъжител върнал служебния си автомобил и взел от подсъдимия лекия автомобил „Пежо 307“ с рег.№В 08 06 ТА.

На 15.12.2022г., около 20:00ч., частният тъжител отишъл да пазарува в хранителен магазин „СБА“, находящ се в гр.Варна, на ул.“Младежка“, а св.К. го изчаквала отвън в автомобила. Докато бил в магазина , той получил от подсъдимия съобщение по приложение Вайбър. В съобщението подсъдимият поискал да време автомобила, тъй като му трябвал. Частният тъжител му отговорил също със съобщение, че това няма да стане, т.е. , че няма да му даде автомобила. При този отговор подсъдимият позвънил отново чрез приложение Вайбъра на частният тъжител, но последният не му отговорил понеже бил в магазина.

След като напазарувал, К. се върнал в автомобила и в присъствието на съпругата си набрал подсъдимия на Вайбър приложението, като включил телефона на високоговорящ режим. Двамата се скарали, тъй като частният тъжител отказал да даде автомобила си, а подсъдимият настоял, като заявил, че е дал пари за ремонт на колата и предявил претенции за връщането им. Тъжителят му отвърнал, че ще му даде парите за ремонта само срещу предоставяне на касов бон или документ за ремонта. Тогава подсъдимият се ядосал и се обърнал към тъжителя с думите : „Да ти еба майката!“, „Курво!“ , а после му заявил, че ще взриви автомобила му където го види.

По-късно същата вечер вайбър кореспонденцията между подсъдимия и частния тъжител продължила чрез писане на съобщения, в които подсъдимият в три отделни съобщения написал на тъжителя, че за него вече е умрял, посъветвал го да се пази, казал му, че е намерил църква да се помоли, както и му пожелал да му купят свещи.