Определение № 604 от 26.06.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 372/2025
- Вид
- Определение № 604
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 26.06.2025
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60,ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- §1 · Закон за потребителския кредит
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 604 гр. Ловеч, 26.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500372 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.418,ал.5 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 1134 от 16.04.2025г., пост.по ч.гр.д.№336/2025г. по описа на РС-Тетевен.
Обжалва го изцяло,като счита,че е неправилно и незаконосъобразно. Възразява, че приложеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички данни съгласно чл.60,ал.2 от ЗКИ и представлява редовен документ от външна страна по см.на закона. Представя сведение за отпуснатите суми по кредита – 600лв.-предоставени на кредитополучателя, 474.21лв.предоставена в кредит за заплащане на избрана от клиента застраховка. Уговорен е годишен лихвен процент от 41.08%. Така общият размер на предоставения ресурс е 1809.48лв., включващ общо отпуснат финансов ресурс от 1074.21лв. и договорна лихва. Твърди,че застраховките са включени при изчисляване на ГПР, но са включени и в главницата, тъй като сумата е преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя,а не е изплатена на кредитора като задължение на кредитополучателя при сключване на договора.Твърди,че сумата за застраховка не е и услуга, която се дължи на потребителя от кредитополучателя,а е сума,която последният отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената към потребителя сума, поради това не попада в категорията на разход към кредита,а е отпусната главница. Сочи,че по договора са извършени плащания в общ размер на 610.01лв. По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 30.04.2025г., а жалбата е подадена на 07.05.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
1
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№336/2025г.по описа на РС-Тетевен, писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
На 27.03.2025г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.
№336/2025г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Д. Д. Д. от гр.**** за следните вземания - главница от 837.90лв., договорно възнаграждение (възнаградителна лихва)- 194.22лв. за периода от 05.08.2024г. до 28.02.2025г., обезщетение за забава от 38.17лв. за периода от 05.08.2024г. до 13.03.2025г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 720031245836 от 22.05.2023г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноскидържавна такса 25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.
Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №720031245836 от 22.05.2023г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, Заявление–декларация за установяване на договорни отношения, Декларация по чл.42,ал.2,т.2 от ЗМИП,Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователни програми,Сертификат за сключена застраховка № 17200312458362023, Общи условия по застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга,известие за връчване и уведомление за предсрочна изискуемост,доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.
С Разпореждане №935/28.03.2025г. съдът е дал указания към заявителя да уточни вземането.
В срок заявителят е представил уточнение на претенциите.Посочил е,че в понятието „общ размер на кредита“ е включена предоставената директно по сметката на кредитополучателя сума от 600лв. и 474.21лв.предоставена в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия. Посочил е ,че от длъжника е извършено погасяване в общ размер на 610.01лв.
С обжалваното Разпореждане №1134/16.04.2025г.,пост.по ч.гр.д.№ 336/2025г. РСТетевен е приел,че в заявлението не са отстранени указаните нередовности, не е ясно с извършените плащания каква част и в каква поредност са погасявани от главницата и лихвите по договора.Затова е отхвърлил заявлението изцяло.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
2
Въззивният състав намира,че с направеното допълнително уточнение заявителят е изяснил как е формирана главницата.Установява се,че е предоставената в кредит сума от 600лв.,към която е прибавена и уговорена застраховка от 474.21лв. Сборът на тези две суми формира т.н.„общ размер на кредита“ от 1074.21лв.Става ясно,че върху тази сума са начислявани договорната и лихвата за забава. Има извършено погасяване в размер на 610.01лв.
При тези данни съставът намира,че заявителят е отстранил указаните нередовности и претенцията е ясна. Уточнено е как е формирана главницата, че лихвите са начислявани не върху т.н.“чиста стойност“, а върху сбора на предоставената в кредит сума и стойността на сключената застраховка. Остава неясно как е отнасяно за погасяване извършеното плащане от 610.01лв. по отделните задължения(главница,лихви).
Съставът намира,че заявлението може да се разгледа по същество.
При произнасянето следва да се съобрази, че съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а съгласно т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,при категоричните данни,че кредитополучателят попада в категорията на „потребител“. Известно е,че защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
С оглед на тези критерии съставът приема,че предвидената застраховка по съществото си представлява разход по кредита и като такъв е следвало да се съобрази при определянето на ГПР, съгл. §1 от ДР на ЗПК. Включването й в главницата по кредита е неправилно,тъй като реално тази сума не е предоставяна на кредитополучателя. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Дължимите договорна и лихва при неизпълнение са изчислявани върху необективно формираната главница.
Ангажиментът за застраховка е по съществото си разход и затова не е следвало да се включва като лихвоносно задължение.Формирано по описания начин е неясно и не може да се прецени какъв е реалният размер на дълга.
Ангажиментът за застраховка не е отчетен като разход, съотв.не е включен в ГПР,поради което посочената в договора стойност се явява невярна, не съответства на действителните разходи по кредита. По този начин е нарушено изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.
По правилото на чл.23 от ЗПК при наличие на неравноправни клаузи дължима е само т.н.“чистата стойност“ на кредита. Тук този договорен ангажимент е в размер на 600лв. и видно от направеното уточнение на заявителя,вече е погасено изцяло с извършените плащания в общ размер от 610.01лв.
Макар с други съображения съставът споделя крайния извод на РС-Тетевен за 3 отхвърляне изцяло на заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД срещу Д. Д. Д. от гр.****за вземания по Договор за потребителски кредит №720031245836 от 22.05.2023г.,поради погасяване изцяло на чиста стойност на кредита от 600лв.
Затова и Разпореждане №1134/16.04.2025г., пост.по ч.гр.д.№336/2025г. на РС-Тетевен, следва да се потвърди.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1134/16.04.2025г., пост.по ч.гр.д. №336/2025г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.Ч.Д.,чрез юрисконсулт Й.Т. и юрисконсулт М. Н., заявление по чл.417 от ГПК срещу Д. Д. Д. от гр.**** произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № 720031245836 от 22.05.2023г., като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4