Определение № 7233 от 02.06.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7233 гр. Варна, 02.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110109216 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба с вх. № 42320/13.05.2025 г., депозирана от **** АД, действащо чрез пълномощника юрк. Татяна Величкова с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2417/15.11.2024г. в частта за разноските, като същите да бъдат редуцирани предвид практиката на СЕС, респективно, адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, да бъде присъдено без ДДС.

Допълнително отправя до съда искане за спиране на производството по настоящото дело, до приключване на производството по дело С – 744/2023 г. на СЕС, при изложени в молбата подробно съображения.

По делото е постъпил отговор с вх. № 42750/14.05.2025г. от адв. А. Иванов – процесуален представител на В. И. И., в който са изложени подробно съображения, касателно неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК.

Съдът при извършената служебна проверка намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение на постановения съдебен акт, в частта за разноските.

По същество, същата се явява частично основателна по следните съображения:

С крайния си съдебен акт, съдът е уважил предявения главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като с оглед изхода на спора по делото, се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

В мотивите си, съдът е приел за основателно релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Формирал е воля, досежно обстоятелството, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда, при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл.

78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Съдът е изложил мотивите си още, че тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д.

№ 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.

1

При разглеждане на процесната молба по реда на чл. 248 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, ведно с ограничените процесуални действия на пр.представител на ищеца, е основание за последващо намаляване размера на адв. възнаграждение при съобразяване решението на СЕС до размера от 200лева или 240лева, с вкл. ДДС.

По отношение заявеното искане на молителя за неприсъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, съдът намира, че следва да бъде отбелязано, че съгласно § 2а. от ДР на НМРАВ, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, като съдът е запознат и със съдебната практика в обратния смисъл, която не споделя. В Определение № 303 от 13.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2204/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 1347 от 21.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3251/2023г., III г. о., ГК, се приема, че при отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт, който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в полза на адвоката, следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА /напр. определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., ІІ-ро ТО, определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г., ІІ-ро ТО, определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г., ІІ-ро ТО, определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д.

№ 2784/2018 г., ІІ-ро ТО, определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022 г. I-во ТО и мн. др./.

По отношение заявеното от молителя искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по дело С – 744/2023 г. на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че чл. 631 ГПК касае спиране на производството, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, но по същество, а в случая спорният въпрос касае единствено частта за разноските по делото, поради което и същото следва да бъде оставено уважение.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че така депозираната молба, следва да бъде уважена частично, като присъдените в полза на процесуалния представител на ищцата разноски бъдат намалени от 480лв. с ДДС на 240лв. с ДДС, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК решение № 1243/10.04.2025г., постановено по гр.д. № 9216/2024 г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в частта му за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА **** АД, ЕИК ****, да заплати в полза на адв. А. З. Д., АК - гр. София, л.н. ***, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет .1, ап. 1, сумата от 240лева, представляваща адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. вр. чл.

78 ал.1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 15113/18.02.2025 г., депозирана от **** 2

АД, с искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по дело С – 744/2023 г. на СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3