Определение № 377 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503375 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 32 213 от 15.11.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 16 798/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 99 436/ 01.10.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу Р. Б. В., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 542, 44 лв., съставляваща главница по предоставен потребителски кредит, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 01.10.2024 г. и сумата 53, 38 лв. – обезщетение за забава за период 14.03.2024 г. – 01.10.2024 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор срещу длъжник Р. Б. В., ЕГН – ********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от 542,44 лв. – неплатена главница по сключен на 17.12.2021 г. между В. и „Аксес Файнанс“ ООД / сега АД / Договор за кредит „Бяла карта“ № 973982, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата 53, 38 лв. – обезщетение за забава за период 14.03.2024 г. – 01.10.2024 г. /до датата на депозиране на заявлението/.

В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че на 17.12.2021г. между „Аксес Файнaнс“ ООД (кредитодател) и Р. В.

(кредитополучател) е сключен договор за кредит, съгласно който на последния е 1 предоставена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 600 лева с разрешен кредитен лимит по кредитна карта. На 14.03.2024г. е подписано Приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 30.11.2023г. между „Аксес Файнанс“ АД и от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на заявителя.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит „Бяла карта“ № 973982 / 17.12.2021 г. и Приложение № 1 към него се установява че „Аксес Файнанс“ АД е предоставило в заем на Р. В. сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 300 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, при дневен лихвен процент 0,12 % и годишен лихвен процент от 43,2 % и при ГПР 45,9%, като не са посочени разходите – лихвени и нелихвени такива, на база които е формиран така посочения неговия размер.

Същевременно е посочено че общата дължима сума по кредита е сборът от усвоената и непогасена главница, дооворната лихва върху нея и таксите за ползване на картата по тарифата по ОУ към договора. Нелихвени разходи са в случая налице, т. к. според клаузата на чл. 15 от договор за потребителски кредит потребителят следва да предостави обезпечение по кредита в петдневен срок от сключване на договора, като сам избира вида на обезпечението - поръчителство или банкова гаранция, а при непредоставяне на обезпечение е договорена неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец и се начислява за всеки месец до представяне на обезпечението - чл.20 от договора.

Така се установява на първо място, че кредитния лимит е различен – двукратно по нисък от твърдяния и претендирания със заявлението , съответно не е посочено как е формирана търсената главница във връзка и с евентуални плащания по кредита от потребителя и кои вземания по договора са погасявани от кредитора с тези плащания.

Въпреки дадените му указания, заявителят не отстранил така констатираните с Разпореждане № 28 092/04.10.2024 г. нередовности на заявлението си, като относно увеличението на кредитния лимит е посочил – без да представи доказателства, че увеличението е станало от разстояние – съгласно уговорена такава възможност в договора, а относно останалите е изложил съображения за липсата на необходимост от тяхното отстраняване, т.к. ги счита за неотносими към заповедното производство.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

Ето защо, в случая не се установява – както правилно е посочил районния съд, длъжникът да е встъпил в конкретното правоотношение, на основание което да е усвоил претендираната главница, чийто размер е над максимално предоставената му съгласно договора заемна сума. Освен това, посочените в договора обща дължима сума по кредита и ГПР по кредита явно не са действителните такива, т.к. в тях не е включен разхода за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разп. на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на 2

ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. ГПР е част от основния предмет на договора за потребителски кредит, т.к. съставлява насрещната престация на кредитополучателя по възмездната сделка, която той е длъжен да осъществи на кредитора. Което означава, че структурата на ГПР / включваща лихвените и нелихвени разходи съгласно легалната дефиниция на чл. 19 ал. 1 от ЗПК / следва да бъде ясно и разбираемо посочена – съгласно императивното изискване чл. 145 ал. 2 от ЗЗП. Следователно, договорът за потребителски кредит е на това основание недействителен - чл. 22 от ЗПК. При това положение, чистата стойност на кредита – дори и да бе установена, не се дължи на основание чл. 23 от ГПК, т.к. вземането по чл. 23 от ЗПК съставлява вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. В тази насока следва да се отбележи още, че по делото не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство).

Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора, за да се издаде заповед за изпълнение трябва да са представени доказателства за това правоприемство – в случая договора за цесия, както и уведомяване на длъжника за нея, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедента -праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира за правилно обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 на ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 с вх. № 99 436/01.10.2024 г. срещу длъжник Р. В..

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 32 213 от 15.11.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 16 798/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 99 436/ 01.10.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу Р. Б. В., ЕГН – ********** за претендираните със 3 заявлението вземания както следва: сумата 542, 44 лв., съставляваща главница по предоставен потребителски кредит по Договор за кредит „ Бяла карта „ № 973982 / 17.12.2021 г. , ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 01.10.2024 г. и сумата 53, 38 лв. – обезщетение за забава върху главницата за период 14.03.2024 г. – 01.10.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4