Решение № 524 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500042 по описа за 2023 година

С Решение № 263106/10.10.2022 г., постановено по гр. д. № 6997/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 1 с-в, изцяло са отхвърлени предявените от Й. А. Б. и Т. М. Ш. срещу Ц. С. Д. и Н. С. Д. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, както следва: 1) ревандикационен - за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на спорните недвижими вещи, както и за предаване владението върху тях и 2) облигационен – за заплащане на сумата от 39900 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти за периода от 12.09.2015 г. до 15.07.2020 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците, които поддържат, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Въззивниците считат, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че ищците не са носители на правото на собственост върху спорните имоти, тъй като ответниците са вписали придобивния акт на спорните имоти, въз основа на който основават своята материална легитимация като собственици на процесните имоти, преди вписване на исковата молба, с която е предявен и уважен предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, въз основа на който праводателите на ответниците се легитимират като собственици на тези имоти. И тъй като развалянето на този транслативен възмезден договор притежава ретроактивно действие, ответниците не е придобили по реда на правоприемствата правото на собственост върху спорните недвижими вещи.

1

Въззиваемите са подали в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, в който поддържат становище за нейната неоснователност – от една страна, разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, която урежда т. нар. защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба за разваляне на двустранни транслативни договори, с предмет права върху недвижими вещи, не изисква приобретателите да не са знаели за породени правни спорове относно договора, предмет на иска за неговото разваляне, а от друга, неустановено в процеса на доказване е останало твърдението на ищците, че ответниците са имали субективна представа за предявения срещу техния праводател конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – преди придобиване на правото на собственост върху тези имоти.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

СГС, I ГО, 1 с-в е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗС.

За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че, макар и двустранната транслативна сделка, на която праводателите на ответниците са се легитимирали като собственици на спорните имоти, да е развалена с обратна сила – по предявен от ищците конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ответниците са станали собственици на тези недвижими вещи, тъй като те са вписали техния придобивен акт преди вписване на исковата молба, поради което е приложима правната норма на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, уреждаща т. нар. защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба за разваляне на двустранните договори по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Счел е, че, от една страна, разпоредбата на чл.

88, ал. 2 ЗЗД не поставя изискване за добросъвестност на приобретателите (да не е знаят, че трето лице на транслативната сделка, на която те основават своите вещни права, е предявило преди това иск за разваляне на транслативната сделка, на която последващите праводатели основават своите вещни права), а от друга страна, ищците не са установили в процеса на доказване твърдяната от тях недобросъвестност на ответниците при придобиване правото на собственост върху имота – след предявяване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но преди нейното вписване в Службата по вписванията. С оглед на обстоятелството, че обуславящият ревандикационен иск е неоснователен, отхвърлен е и обусловеният от неговия изход облигационен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Чрез предявения петиторен осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на 2 пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание.

Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Не са спорни между страните всички правнорелевантни факти по делото – 1) с договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 101/26.06.2013 г., съставен по н. д. № 90/2013 г. от нотариус В. К., ищците в настоящото съдебно производство са продали на К.

Н. Й. спорните имоти; 2) поради неплащане на уговорената по тази възмездна транслативна сделка продажна цена, вкл. и от наследниците на починалия купувач продавачите са предявили на 26.08.2015 г. конститутивен иск за разваляне на този договор – на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но исковата молба е вписана едва на 08.10.2015 г. ; 3) ответниците са купувачи на процесните недвижими вещи по договор за покупко-продажба, сключен на 12.09.2015 г. и удостоверен в н. а. № 117, съставен по н. д. № 490/2015 г. от нотариус М. И., като продавачите по този договор са ответниците по предявения от ищците срещу тях конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД; 4) искът за разваляне на договора за покупко-продажба, на който праводателите на ответниците основават своята материална легитимация като собственици на процесните имоти, е развален с влязло в сила на 06.08.2021 г. съдебно решение. Тези факти се установяват и от събраните по делото доказателства. Следователно, правният спор се съсредоточава върху обстоятелството дали влязлото в сила решение за разваляне на договора за покупко-продажба, на който праводателите на ответниците основават своите вещни права върху спорните имоти, е противопоставимо на ответниците, респ. дали за да се приложи правната норма на чл. 88, ал.

2 ЗЗД, уреждаща защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е необходимо освен приобретателите на спорната недвижима вещ да са придобили правото на собственост върху нея преди предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но и да са били добросъвестни, респ. дали презумпцията за добросъвестност е била опровергана в процеса на доказване в настоящото исково производство.

Макар и развалянето на договори за покупко-продажба да притежава ретроактивно действие – арг. чл. 88, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, от значение за придобиването на вещните права от последващи приобретатели е обстоятелството дали исковата молба, с която е предявен конститутивният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е вписана преди или 3 след придобивния акт, въз основа на който третото лице основава своята материална легитимация като собственик от праводател – ответник по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Законодателят, за да обезпечи правната сигурност, е предпочел правата на приобретателя, в случай че той е вписал своя придобивен акт преди вписването на исковата молба за разваляне на транслативния двустранен договор, на който неговият праводател основава своята материална легитимация като собственик. В този смисъл вписването на исковата молба, с която е предявен конститутивен иск за разваляне на двустранен транслативен договор с предмет вещни права върху недвижими вещи, притежава т. нар. защитно-противопоставимо действие – арг. чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114, първо изречение под б. „а” ЗС, т.е. макар и развалянето на договора да ретроагира, за собственик на вещта ще се счита приобретателят на ответника по иска за разваляне на транслативния договор, в случай че той е вписал своя придобивен акт преди вписване на исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Такъв е настоящият случай. Нотариалният акт, удостоверяващ договора за покупкопродажба, на който ответниците в настоящото съдебно производство основават своята материална легитимация като собственици на спорните недвижими вещи, е вписан на 12.09.2015 г. , т.е. преди вписването на исковата молба, с която ищците са предявили (впоследствие уважен с влязло в сила решение) конститутивен иск с правно основание чл.

87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на транслативния договор, въз основа на който праводателите на ответниците са придобили правото на собственост върху тези имоти (вписването на тази искова молба е извършено на 08.10.2015 г. ). Следователно, законът предпочита правата на приобретателите, които са придобили правото на собственост върху спорните имоти преди вписване на исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, макар и развалянето да притежава ретроактивно действие и праводателите не биха били собственици към момента на сключване на транслативната сделка. Но съобразно уреденото в чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114, първо изречение под б. „а” ЗС защитнопротивопоставимо действие на вписването на исковата молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, правата на приобретателите, вписали по-рано своя придобивен акт, са охранени, като по силата на закона и въз основа на транслативен договор те са станали собственици от лица, чиито права впоследствие са отпаднали с обратна сила.

За приложението на нормативното правило, регламентирано в чл. 88, ал. 2 ЗЗД, не се изисква приобретателите да са били добросъвестни, т.е. да не са знаели, че праводателите на техния праводател притежават право да развалят транслативния договор, на който продавачите по трансаливната сделка основават своите вещни права. Нито в разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, нито в правната норма на чл. 114, първо изречение под б. „а” ЗС е уредено такова нормативно изискване. В този смисъл е и практиката на ВКС – напр.

Решение № 267/19.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2002 г., IV г. о., в което се приема, че „с разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. В случая при добиването от ищцата на процесния имот е останало преди 4 вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор. Нещо повече, исковата молба поради пропуск на първостепенния съд, не е била вписана, а прехвърлянето е извършено преди предявяване на иска. В този случай развалянето не може да се противопостави на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба.