Решение № 6082 от 19.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6082 гр. С., 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110163609 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК от И. Б. З., ЕГН:

**********, адрес: гр. С., ж.к. „С. Т.“, бл. 356, вх. 1, ап. 69, срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата 1391,80 лева, за която е бил издаден изпълнителен лист от 05.01.2021 г. въз основа на подлежащо на изпълнение Решение № 7487/13.10.2016 г. по гр. д. № 6369/2016 г. по описа на СГС, III – б въззивен състав, постановено във връзка с Решение № II-123153/26.02.2016 г. по гр. д. № 56844/2011 г. по описа на СРС, 123-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218560400441 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ и с район на действие СГС.

Ищецът твърди, че спрямо него е било проведено заповедно, исково и въззивно производство, завършили с влизане в сила на решение по гр. д. № 6396/2016 г. на СГС, III-б въззивен състав. Поддържа, че въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20218560400441 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ и с район на действие СГС. Твърди, че не били извършвани действия от страна на взискателя за период повече от пет години от влизане в сила на решението /13.10.2016 г./ и би следвало изпълнителното производство да бъде прекратено след като е изтекла петгодишната давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Давността била започнала да тече от момента на влизане в сила на решението, след което била прекъсвана с образуване на изпълнителното производство. Твърди, че не били извършвани изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години, считано от датата на влизане в сила на решението, поради което вземанията били недължими. Поддържа, че всякакви действия след изтичане на давността са незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането на давността, поради което всякакви вземания за суми, описи или плащане били незаконни и недействителни. Искането към съда е да уважи предявения иск.

Претендира направените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Ответникът твърди, че Решение № 7487/13.10.2016 г. по гр. д. № 6369/2016 г. по описа на СГС е влязло в сила на 13.10.2016 г., като давностният срок е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3 от ЗМДВИП. Давността за вземането на ответника била прекъсната за първи път на 18.02.2021 г., когато ответното дружество депозирало молба за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Б.Б., която съдържала и искане за предприемане на изпълнителни действия. Отделно от това с молбата за образуване на изпълнително дело ответникът възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. В тази връзка изразява становище, че с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, давността се считала за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. След образуване на изпълнителното дело били предприети редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Оспорва твърдението на ищеца, че изпратените запорни съобщения и насрочените описи на движими вещи не прекъсват давността, тъй като възможностите на взискателя се изчерпват до това да поиска предприемане на изпълнителните действия. Отделно от това по изпълнителното дело били наложени запори върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищеца. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неосновател. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 439 ГПК.

За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство - факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.; Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.).

В исковата молба ищецът твърди, че давността за вземанията е започнала да тече след влизането в сила на решението на СРС. Поради това предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на факта на изтекла погасителна давност за вземанията, тоест на факт, новонастъпил след влизане в сила на изпълнителното основание.

По делото е отделено за безспорно, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.01.2021 г. въз основа на подлежащо на изпълнение Решение № 7487/13.10.2016 г. по гр. д. № 6369/2016 г. по описа на СГС, III – б въззивен състав, постановено във връзка с Решение № II-123- 153/26.02.2016 г. по гр. д. № 56844/2011 г. по описа на СРС, 123-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218560400441 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ и с район на действие СГС.

2

Предмет на иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността (Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.).

С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е възприето разрешението, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение, от който момент започва да тече нова давност, която не спира да тече. Процесното изпълнително дело е образувано след приемането на горното тълкувателно решение на 26.06.2015 г., чиито постановки са приложими в случая.

С влизането в сила на решението на СРС се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години.

Неоснователен е доводът на ищеца, че неосъществените изпълнителни действия не прекъсват давността. Принципна постановка е, че давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи (т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,IV г.о.).

Налагането на запор върху вземане по сметка в банка, която в отговор на запорно съобщение заявява, че по същата сметка няма наличности, е изпълнително действие, което не може да бъде осъществено по обективни причини, независещи от взискателя, който е поискал неговото извършване.

Видно от служебно приложена справка Решение от 26.02.2016 г. по гр.д. № 56844/2011 г. на СРС е отменено в съответна част и потвърдено в друга обжалвана част с окончателно Решение от 13.10.2016 г. по в.гр.д. № 6369/2016 г. на СГС, III-Б възз. с-в.

Поради това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнала да тече от влизането в сила на решението на СРС на 13.10.2016 г. и е прекъсвана в следния хронологичен ред: на 18.02.2021 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело на 18.02.2021 г. с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия (л.44); на 08.03.2021 г. е наложен запор на вземанията на ищеца по банкови сметки в „Юробанк България“ АД (л. 63); на 23.03.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца (л.

74).

Така петгодишната давност за процесните вземания считано от 13.10.2016г. не е изтекла нито към датата на подаване на исковата молба, нито към момента на приключване на съдебното дирене по делото на 15.02.2023 г.

Предвид изложеното, следва отхвърляне на иска.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, имайки предвид, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия, броя на 3 проведените открити съдебни заседания, както и материалния интерес по делото, съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал.

8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иск по чл. 439 ГПК от И. Б. З., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.

„С. Т.“, бл. 356, вх. 1, ап. 69, срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата 1391,80 лева, за която е бил издаден изпълнителен лист от 05.01.2021 г. въз основа на подлежащо на изпълнение Решение № 7487/13.10.2016 г. по гр. д. № 6369/2016 г. по описа на СГС, III – б въззивен състав, постановено във връзка с Решение № II-123-153/26.02.2016 г. по гр. д. № 56844/2011 г. по описа на СРС, 123-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218560400441 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 в КЧСИ и с район на действие СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Б. З., ЕГН: **********, адрес: гр.

С., ж.к. „С. Т.“, бл. 356, вх. 1, ап. 69, да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:

******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 50 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4