Решение № 5038 от 11.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5038 гр. Пловдив, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330108899 по описа за 2023 година

Предявени са обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Г. С. Г., ЕГН ********** от с. Т., общ. М., обл. П., бул. ***** № **, чрез адв. М. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 418,88 лв. заплатена по недействителен договор за кредит ****/**** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 19.05.2023 г. до окончателното плащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил с ответника договор за кредит с № ***/*** г. за сума от 1500 лв. По договора се дължи сума от 1850 лв. Срока е 12 месеца. начислена е неустойка от 1500 лв. за непредставяне в срок на обезпечение. Заплатена е сума от 1918,88 лв. Договора е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 11 и 19 от ЗПК. Клаузата да неустойка противоречи на добрите нрави. Излиза извън присъщите и функции и не е индивидуално уговорена.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава 1 сключването на договора. Оспорва твърденията за нарушения на ЗПК нищожността на процесната клауза. Твърди, че е индивидуално уговорена.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представените писмени доказатества-договор за потребителски кредит № ****/**** г.; погасителен план, е видно, че на **** г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на заемна сума от 1500 лв. за срок от 12 месеца година, дължима на 12 вноски от по 156,62 лв., при ГЛП-40,54% лв. и ГПР 49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 4,36 лв. на ден до 1% от главницата.

От представената разписка от 25.04.2022 г. (лист 7 от делото) и справка от ответника (на страница 60 от делото) е видно, че на 25.04.2022 г. ищеца е заплатил на ответника сума от 1918,88 лв. за предсрочно погасяване. Същата е погасила главница-1500 лв., възнаградителна лихва-94,83 лв., неустойка256,55 лв., такса за преференциално обслужване-30 лв., допълнителна такса 30 лв. и такса за предсрочно погасяване-7,50 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед представените от ответника договор, погасителен план и справка, както и приложната разписка от ищеца за платени задължения по процесния договор съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри.

Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платени суми извън предоставената заемна такава, в частност за възнаградителна лихва, неустойка и такси.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за 2 недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, доколкото от ответника не се представя договор за кредит, но се потвърждава наличието на такъв, без да се оспорват твърденията на ищеца за съдържащите се в него клаузи, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , т.к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40,54 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава 3 информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът е посочил в абсолютна стойност ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране на същия -кои компоненти точно са включени в него. Не е ясно дали е отчетена дължимостта на неустойка и такси. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира, че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквото се явяват неустойката и таксите.

Тъй като се установява че са платени суми от 94,83 лв. за възнаградителна лихва, 256,55 лв. за неустойка, 30 лв. за такса за преференциално обслужване, 30 лв. за допълнителна такса и 7,50 лв. за такса за предсрочно погасяване, същите се явяват дадени без основание и подлежат на възстановяване на ищеца. Общия размер на сумата е 418,88 лв., което сочи основателност на иска и налага уважаването му.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.

М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки 4 декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна" № 16, ет. 8, представлявано от С. А. да заплати на Г. С. Г., ЕГН ********** от с. Т., общ. М., обл. П., бул.

**** № ** сумата от 418,88 лв. (четиристотин и осемнадесет лева и 88 ст.) заплатена по недействителен договор за кредит ***/*** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 19.05.2023 г. до окончателното плащан, както и сумата от 50 (петдесет) лв. за разноски по производството.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет. 12, представлявано от Ф. Д. и С. А. да заплати на Д. В. М., с адрес: гр. П., бул. П. ш. № **, ет. *, ап. *, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5