Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1374 от 13.07.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1464/2021
Вид
Решение № 1374
Подписан
13.07.2022
В сила
27.08.2022
Състав
СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102 · Закон за движението по пътищата
  • чл.102, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 - 172 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.2А · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 - 172 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.107 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.8, ал.1, т.2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№1374 гр. Пловдив, 13.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на втори ноември, през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня П. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Албена Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1464 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от М.Ж.М. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв. Н.Д., против Областна дирекция на МВР - Пловдив. С исковата молба, уточнена изрично по искане на съдията-докладчик с две последващи молби от 02.07.2021 г. и от 15.07.2021 г., са предявени по две искови претенции за имуществени и две за неимуществени вреди.

Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца имуществени вреди, произтичащи от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1030-006222 от 18.09.2017 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив в размер на 200 лева, съставляващи стойността на закупен нов автомобил от ищеца в резултат от спиране от движение на автомобила му с незаконосъобразния акт, както и в размер на 500 лева, съставляващи пропуснати ползи от уговорени с клиенти хонорари по неосъществени участия на ищеца поради невъзможност да ползва лекия си автомобил. Неимуществените вреди, които се претендират като причинени от ответната страна са такива с основание незаконосъобразни действия на полицейски служители при извършена проверка на 29.08.2017 г. и издаване на АУАН, които не са следвали законоустановения ред, а са били съпроводени с разходки, думи и действия, възприети от ищеца М. като намек за даване сума пари и отношение към него като към престъпник, което породило у него неприятни емоции, стрес и унижение. Посочените вреди от твърдени незаконосъобразни действия ищецът оценя на сумата от 100 лева. Отделно от това се претендира и обезщетение за неимуществени вреди от 400 лева от незаконосъобразното наказателно постановление, а именно за това, че ищецът се е почувствал като престъпник, изпитал е притеснение от отказани оферти и да не прояви несериозно отношение към клиентите си вследствие възпрепятстването му да се яви на потвърдени резервации, засягане на честта, достойнството и доброто му име. Уточнено е, че всички неимуществени вреди ищецът е търпял от съставянето на АУАН на 29.08.2017 г. до постановяване на решение, с което наказателното постановление е било отменено на 14.03.2018 г., тъй като едва тогава ищецът получил вътрешен мир и спокойствие, че действително не е нарушил никакви норми и правила, както му е било вменено при съставяне на АУАН. Моли се присъждане на законна лихва върху всяко претендирано обезщетение, считано от датата на съставяне на акта 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът, редовно призован, се явява лично, а в първото заседание и с пълномощника си, като поддържа исковата молба и моли претенциите му да бъдат уважени, като му се присъдят и направените разноски по делото. В писмени бележки, изготвени от пълномощника на ищеца адв.Д., същата сочи, че исковите претенции са доказани и всички неблагоприятни имуществени и неимуществени последици за ищеца са резултат от действията на органите на МВР, незаконосъобразно постановеното наказателно постановление и последиците от него, които ищецът е търпял до неговата отмяна в съда. Твърди се, че регистрационните табели на автомобила на ищеца са били свалени незаконосъобразно, предвид невръчване на заповедта за това на ищеца и преграждане възможността му да я обжалва.

Ответникът по иска ОД на МВР гр.

Пловдив е депозирал писмен отговор по исковата молба, чрез юрисконсулт Пенкова, като се заявяват съображения за недопустимост и алтернативно за неоснователност на исковите претенции. Същите се оспорват по основание и размер, като се прави възражение за наличие на основанията по чл.5 от ЗОДОВ, както и че вредите не са причинени виновно. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение, като се възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, като моли същите да не се уважават поради липса на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и твърдените вреди.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковите претенции са допустими. С оглед на съдържанието на исковата молба и направените по указанията на съдията-докладчик уточнения на същата се касае до няколко съединени иска с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетения за имуществени, както и за неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат, както от незаконосъобразен акт, така и от незаконосъобразни действия на държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, но, въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното ѝ поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая исковите претенции са основани именно на отменено наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН, както и на твърдени незаконосъобразни действия на полицейски органи, свързани с реализиране на административно-наказателната отговорност, чието начало се поставя със съставянето на АУАН.

Неоснователни са всички възражения на ответника за недопустимост на исковите претенции, посочени в отговора по исковата молба, доколкото същите се основават на съвсем различни факти и обстоятелства, обуславящи различни искови претенции касаещи искане за присъждане на разноски за адвокат в производство по обжалване на наказателно постановление, твърдения за каквито претенции изобщо не се съдържат в исковата молба.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посоченото наказателно постановление, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е Началник група към Сектор ПП в Областна дирекция на МВР - Пловдив. Също така се сочи, че незаконосъобразните действия, от които на ищеца са причинени вреди са извършени от полицейските служители, проверили ищеца и съставили АУАН, които са служители на същата Областна дирекция на МВР в гр. Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което и правилно искът е насочен именно срещу нея.

По същество, само част от исковите претенции са основателни и отчасти доказани.

От приетите и приложени по делото писмени доказателства, както и разпита на свидетел в съдебно заседание, се установява от фактическа страна, че ищецът М. се занимавал към 2017 г. с артистична дейност- театър и анимация, като изнасял занимателни програми предимно пред деца, за което бил наеман и за която дейност ползвал регистрирано дружество „Меджик М.“***.

Във връзка с артистичните му участия в различни населени места към 2017 г. ищецът ползвал за придвижване и превозване на необходимия му реквизит собствен лек автомобил „Рено19“ с рег. № ***. В първите часове на 29.08.2017 г. на ищецът бил в автомобила си, като му била извършена проверка от служители на 06 РУ при ОД МВР Пловдив, като след проверка на обстоятелството, че в автомобила на ищеца на шофьорското място се намира лице, което не притежава СУМПС, бил извикан екип на Сектор „Пътна полиция“ за вземане на отношение. На ищеца М., като собственик на лекия автомобил „Рено“ с рег. № ***, бил ставен АУАН № 146022/29.08.2017 г. за нарушение по чл.102, т.1, пр.3 от ЗДвП. При съставяне на АУАН от полицейските служители били свалени регистрационните табели на автомобила, като било иззето и свидетелството за регистрация на същия - част II. На същата дата била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-001586 от Началник група в Сектор ПП при ОД МВР Пловдив, с която за констатираното с посочения АУАН нарушение на основание чл.171, т.2А от ЗДвП било заповядано прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил с рег. № *** за срок от шест месеца, като в заповедта било изрично отбелязано, че е отнето СРМПС, както и 2 бр. регистрационни табели ***. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка не била обжалвана от жалбоподателя, като след изтичане срока на ПАМ регистрацията на автомобила била възстановена. Междувременно ищецът М. подал възражение срещу АУАН, което не било уважено и на 18.09.2017 г., въз основа на АУАН от 29.08.2017 г. било издадено Наказателно постановление № 17-1030-006222 на Началник група в Сектор

ПП при ОД МВР Пловдив, с което за нарушение по чл.102 от ЗДвП на ищеца била наложена глоба от 150 лева. Ищецът М. обжалвал наказателното постановление пред РС Пловдив, където по жалбата било образувано АНД № 7732/2017 г., по което с Решение № 460/14.03.2018 г. съдът отменил наказателното постановление, като приел, че не са били доказани основни съставомерни факти на нарушението.

Решението на РС Пловдив не било обжалвано и влязло в законна сила на 04.04.2018 г.

Междувременно, предвид прекратената регистрация на автомобила му, както и необходимостта от такъв за изпълнение на артистичните му ангажименти, ищецът закупил с договор за покупко-продажба от 06.09.2017 г. друг лек автомобил за сумата от 200 лева. Тъй като имал заявено участие за изпълнение на програмата му пред деца на частно парти в гр. Китен в края на месец август 2017 г., за което му били заплатени авансово 500 лева и ищецът издал документ за получаването им, но фактически не разполагал с автомобил за превозване на необходимия му реквизит до Китен, същият превъзложил ангажимента на своята колега свидетелката Р. П., която също се занимавала с анимация на деца. Последната посетила гр. Китен, за което ищецът М. ѝ предоставил сумата от 500 лева. По-късно като компенсация относно това, че не е отишъл на партито лично, ищецът М. направил безплатно представление за същите деца в гр. Китен. На свидетелката П. ищецът споделил, че се е притеснил от ситуацията с прекратената регистрация на автомобила и с наложеното му административно наказание, както и че можело да го арестуват, че се е почувствал като престъпник, а и тя самата възприела, че реално ищецът, като по-чувствителен човек, изживявал случилото се и го приемал като посегателство срещу личността му.