Акт от 13.07.2010, Окръжен съд - Благоевград

Определение № 687

Номер

687

Година

31.08.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.31

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Тонка Гогова Балтова

Елена Димова Налбантова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно частно наказателно дело номер

20115100600178 по описа за

2011 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 111/03.08.2011 год., постановено по Ч.н.д. № 895/2011 год., Кърджалийският районен съд е отменил Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 276/2011 год. по описа на РУ „П” – К. от 20.07.2011 год. на Р. П. - К., водено срещу А. Я. Х. от с.Д., общ.К. и Б. Ю. Р. от с.Ч., общ.К., за извършено престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като е върнал делото на РП – К. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания.

Против определението е постъпила жалба от обвиняемия А. Я. Х. от с.Д., общ.К., оБ.К., който чрез защитника си го обжалва като неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се в жалбата, че извода на РП – К., че липсват доказателства за наличие на състава на това престъпление, е правилен и обоснован, като защитника на обв.Х. развива подборни съображения в подкрепа на становището си. Навежда и довода, че жалбата от ощетеното юридическо лице до първоинстанционния съд била изготвена и подписана от посочения в нея процесуален представител на изпълнителния директор на „О” – К., но по делото липсвало надлежно пълномощно, което било основание да се приеме, че на практика липсва жалба до първоинстанционния съд. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението на РП - К..

Окръжният съд, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 276/2011 год. по описа на РУ „П.” – К. е образувано като бързо производство срещу А. Я. Х. от с.Д., общ.К. и Б. Ю.Р. от с.Ч., общ.К., на основание чл.212 ал.2 от НПК – със съставяне на протокола за първото действие по разследването, а именно: разпит на свидетел, за това, че на 10.04.2011 год. отнели чужди движими вещи – 1 бр. П-образен профил, 6 бр. дъгообразни метални профили и 5 бр. метални профили, собственост на „О” – К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК. С Постановление от 15.04.2011 год. на прокурор от РП – К. е постановено разследването по БП № 276/2011 год. по описа на РУП – К. да се извърши по общия ред. В хода на досъдебното производство А. Я. Х. от с.Д., общ.К. и Б. Ю. Р. от с.Ч., общ.К. са били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 10.04.2011 год. в Г.К., в съучастие като извършители, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „О” с ДК № *, отнели чужди движими вещи – 2 бр. виткови елементи /дъгообразни/ на стойност 101.10 лв., 4 бр. виткови елементи /дъгообразни/ на стойност 41.22 лв., П-образен профил с дължина 1 метър на стойност 4.49 лв. и 3 бр.опори на стойност 19.69 лв., всичко на обща стойност 166.50 лв., от владението на М. Н. И. от Г.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати.

След провеждане на досъдебното производство, с постановление от 20.07.2011 год. за прекратяване на досъдебно производство, на основание чл. 243 ал.1 т.2, чл.243 ал.2 и чл.199 ал.1 от НПК, прокурор от Р. П. - К. е прекратил досъдебно производство № 276/2011 год. по описа на РУ „П”– К., водено срещу А. Я. Х. от с.Д., общ.К. и Б. Ю. Р. от с.Ч., общ.К., за престъпление по чл. 197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, както и е отменил мерките за неотклонение „подписка”, взети по отношение на двамата обвиняеми. За да постанови акта си прокурорът е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват по безспорен и несъмнен начин обвиняемите А. Х. и Б. Р. да са извършили деяние, покриващо признаците на престъпния състав на чл. чл. 197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно – квалифицирана кражба, извършена от двамата обвиняеми в съучастие като извършители. Този краен извод прокурорът е мотивирал с недоказаност на наличието на умисъл за кражба от обвиняемите, тъй като същите били счели, че инкриминираните метални елементи не са необходими на никого и са изоставени. Прокурорът е счел, че тезата на обвиняемите се покрепя от оценителната експертиза, съгласно заключението на която повечето елементи били дълбоко корозирали; а така също е приел още, че тези вещи са се намирали извън предприятието на „О” и не на определени и обозначени за метален скрап места. Направил е извода, че липсват достатъчно доказателства, че обвиняемите са съзнавали, че прекъсват владението друго физическо или юридическо лице, както и не било доказано от субективна страна искането на обвиняемите да установят своя фактическа власт, чрез преустановяване на владението на другиго, без негово съгласие и с намерение за установяване на владение за себе си.

С обжалваното определение № 111/03.08.2011 год., постановено по Ч.н.д. № 895/2011 год., Кърджалийският районен съд е отменил постановлението на районната П. от 20.07.2011 год.за прекратяване на посоченото досъдебно производство, като е върнал делото на РП – К. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част на определението указания. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е нап­авил извода, че обжалваното пред него постановление за прекратяване на досъдебното производство е необосновано. Мотивирал е извода си с обстоятелството, че прокурорът е дал вяра на обясненията на двамата обвиняеми, въпреки противоречията в тях, като същевременно е пренебрегнал показанията на свидетел – очевидец на изнасянето на инкриминираните вещи от предприятието на ощетеното юридическо лице /св.Х./, който е видял две лица да изнасят железа от портала на „О” , подавайки си ги един на друг, и то точно по времето, в което двамата обвиняеми заявяват, че са били заедно до портала; респ. по същото време св.Х. видял пред оранжериите /в близост до портала/ паркиран лек автомобил с рег.№ *, като този свидетел подал и сигнала за кражба до органите на реда. Съдът е посочил в определението си също, че прекратилият досъдебното производство прокурор не е обсъдил в тази връзка показанията на св.В. и Ж., които непосредствено след подаване на сигнала извършили проверка, настигнали посоченият им от св.Х. автомобил и предотвратили продажбата на инкриминираните вещи в пункт за вторични суровини. Не били обсъдени, според първоинстанционният съд, и показанията на св.И.; не били анализирани противоречията в обясненията на обвиняемите, като прокурорът се бил задоволил да посочи само, че има такива. С определението си съдът е посочил и необходимостта да бъде извършено разпознаване от страна на св.Х. на двамата обвиняеми, с оглед на обстоятелството, че такова процесуално-следствено действие не било извършено на досъдебното производство, без значение, че свидетелят бил заявил при разпита си, че не може да разпознае лицата, които видял да изнасят железа през портала на „О” – К.. Съдът е дал указания да бъде извършено такова разпознаване, както и преразпит на посочения свидетел във връзка с това; респ. след извършване на посочените процесуално-следствени действия да бъде извършен анализ на всички събрани по делото доказателства, като бъде извършена преценка дали са налице основания за прекратяване на наказателното производство и бъде постановен съответен обоснован акт, съгласно чл.199 ал.2 от НПК.

Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения в мотивите на обжалваното определение относно необосноваността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, предмет на проверка от първоинстанционния съд, поради което не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че събраните в хода на проведеното досъдебно производство доказателства не са обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необсновани изводи на прокурора относно съществените въпроси, включени в предмета на доказване, а именно – има ли извършено деяние, осъществяващо признаците на престъпление по НК, и извършено ли е същото виновно от обвиняемите. Така, прекратилият наказателното производство прокурор се е задоволил да приеме от фактическа страна обстановка, каквато е установена от обясненията на обв.Р., без да ги съпостави с обясненията на другия обвиняем Х., въпреки наличието на съществени противоречия между тях. Прокурорът не е обосновал защо приема обясненията на обв.Р., още повече, че при проведената очна ставка между двамата обвиняеми същият по същество е потвърдил обясненията на обв.Х., а същевременно при проведените му разпити като обвиняем /както преди, така и след проведената очна ставка с обв.Х./ е твърдял различна фактическа обстановка. В постановлението за прекратяване на наказателното производство липсват каквото и да е обсъждане, оценка и анализ на множество други събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Х., И., В. и Ж., които, ако биха били обсъдени и анализирани поотделно и в съвкупност с другите доказателства по делото, евентуално биха довели прокурора до изводи, различни от направените в обжалваното постановление. Така, св.И. установява по несъмнен начин, че инкриминираните вещи са такива, които се използват от „О” – К., същите са собственост на посоченото дружество, като са съхранявани в цеха за акумулаторни отпадъци в О, до който свободен достъп са имали и двамата обвиняеми. Установено е също от показанията на този свидетел и от заключението на оценителната експертиза, че 2 бр. виткови елемента /дъгообразни/ са нови, а другите инкриминирани вещи са ста­и и амортизирани, но последните също не са били изхвърляни, тъй като самото дружество ги е предавало за скрап. От показанията на св.Х. пък се установява, че по времето, твърдяно и от самите обвиняеми, е видял двама мъже да си подават железа през портала на "О", като непосредствено след това същият свидетел е видял да потегля лекия автомобил, собственост на обв.Р., където са намерени инкриминираните вещи от свидетелите В. и Ж. при извършената проверка по подадения от св.Х. сигнал. Или, налице е съвкупност от преки и косвени доказателства, сочещи на извода, че именно двамата обвиняеми са автори на престъплението, за извършването на което им е повдигнато обвинение, като за потвърждаване или отхвърляне на този извод е било необходимо прокурорът да извърши съпоставяне, оценка и анализ на всички събрани доказателства, а не само на избрана част от тях. С други думи, по делото са събрани две групи противоречащи си доказателства, като прекратилият наказателното производство прокурор не е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, което прави изводите му необосновани. За да направи извода си за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради недоказаност на умисъла на обвиняемите за извършване на кражбата, прокурорът е приел, че същите са смятали, че инкриминираните вещи са изоставени и не са необходими на никого, т.е. че не са съзнавали, че отнемат чуждите вещи от владението на друго лице и установяват своя трайна фактическа власт върху тях, с намерението да ги присвоят. Този извод също е направен при изключително безкритично даване на вяра само и единствено на обясненията на обв.Р., без те да бъдат съпоставени и анализирани с показанията на св.И. и св.Х. Още повече, че при разпита му пред орган по разследването на 27.05.2011 год. посоченият обвиняем е заявил, че е знаел, че такива железа има в "О", но не ги е върнал на дружеството, защото не им плащали заплати навреме и искали с другия обвиняем да изкарат по някой лев за храна. Изложеното сочи, че обвиняемите са съзнавали, че вещите са чужди /на "О"/, а не изоставени, което пък от своя страна прави деянието им съставомерно.