Определение № 207 от 11.04.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 11.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500142 по описа за 2022 година намира следното:

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 12/02.02.22г., постановено по гр.д. № 266/21г. на ОС-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете й с правно основание чл. 151 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, а именно:

- за отнемане от С. С. Р. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра н а сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324; сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама № W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595;

- за отнемане от КР. СЛ. АТ. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл.

Силистра на сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за получаването на които не е установено законно основание.

Във въззивната жалба се поддържа, че в тези му части решението следва да се счита за постановено по общия ред и поради това подлежи на обжалване от ищеца, тъй като независимо от приетото от съда с определение по реда на чл. 239 от ГПК искане на Комисията за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответниците, част от предявените искове са били отхвърлени (съобразно приетото в такава хипотеза в определение № 184/20.04.15г. по ч.гр.д. № 306/15г. на ВКС, І г.о.). Поради това се счита, че решението в обжалваните му части е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка се изразява несъгласие с цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на 1

ВКС (Решение № 137/02.11.18г. по гр.д. № 2507/17г., ІV г.о. и Решение № 147/16.09.19г. по гр.д. № 1998/18г., ІV г.о.), тъй като се поддържа, че „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ представляват и парите и като такова те подлежат на отнемане в полза на държавата ако са придобити незаконни.

Когато пък имуществото липсва или е отчуждено (вкл. и когато е укрито), то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ подлежи на отнемане неговата парична равностойност. В противен случай ще се стигне до резултат незаконната облага да не е премахната, което е в противоречие с целите на ЗПКОНПИ.

Освен това подобно тълкуване би довело до нееднакво приложение на закона спрямо онези лица, които са трансформирали незаконно придобитото имущество в друго налично имущество, което се отнема. Акцентира се на обстоятелството, че съдът е постановил отнемането на суми от продажбата на МПС, за които също няма данни да са налични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период и към датата на предявяване на иска, а същевременно отхвърля исковете за отнемането на суми от по 200 лв. като парична равностойност на две МПС към датата на прекратяване на регистрацията им по аргумент, че не са налични в патримониума на ответника. Това е вътрешнопротиворечив извод, тъй като разликата е само в това дали МПС са били отчуждени или не. Тъй като исковете са осъдителни, а не конститутивни, то и не е налице пречка да се отнеме липсващото имущество. Цитира се и решение № 29/12.04.21г. по гр.д.

№ 1021/19г., ІІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че приложимият закон не изисква имуществото да е налично, тъй като когато то липсва, се отнема неговата парична равностойност и поради това при изчисляване на „значителното несъответствие“ се взема предвид и неналичното, но придобито през проверявания период, имущество. В условията на евентуалност, ако се приеме, че въззивната жалба е недопустима, то в такъв случай и първоинстанцинното решение следва да се приеме за недопустимо (цитира се в този смисъл Определение № 394/26.05.14г. по ч.т.д. № 1418/14г. на ВКС, І г.о.). Претендира се решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се уважат отхвърлените искове, евентуално – решението да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове.

В определения срок насрещните страни С. С. Р. и КР. СЛ. АТ. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

За да достигне до горния извод, съдът намира, че въпреки постановеното въз основа на отправеното от ищеца в първото по делото с.з. на 25.01.22г. определение от съда, че приема направеното искане за постановяване на неприсъствено решение на осн. чл. 239 от ГПК, с обжалваното решение съдът е отхвърлил част от предявените искове. Изхождайки от приетото в доктрината („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар, Проблеми на правоприлагането.Анализ на съдебната практика“, Второ преработено и допълнено издания, ИК „Труд и право“, София, 2017г., стр.

561-562) и в съдебната практика (определение № 184/20.04.15г. по ч.гр.д. № 306/15г. на ВКС, І г.о.) в такава хипотеза за вида на решението следва да се 2 съди не по неговото наименование, а по неговото съдържание. Това е така, защото след като веднъж съдът е направил с определението си по чл. 239 от ГПК преценка за наличието на всички препоставки, вкл. и за вероятна основателност на иска, същият следва да го уважи (хипотезата е различна от тази, разглеждана в Решение № 157/29.11.10г. по т.д. № 262/10г., І т.о. на ВКС, където въпреки отправеното от страната искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът не се е произнесъл по искането, а е постановил редовно решение). Ако обаче тази предварителна преценка на вероятната основателност на иска е била неправилна, съдът е следвало да оттегли своето определение за приемане на искането за постановяване на неприсъствено решение и да премине към решаване на делото по общия ред, вкл. и чрез провеждането на фазата по събиране на доказателства с оглед провеждането на пълно и главно доказване от ищеца. Това в настоящия случай не е станало, но изхождайки от съдържанието на постановеното от първоинстанционния съд решение следва да се приеме, че същото не е неприсъствено и подлежи на обжалване по общия ред.

Решението в частите му, с които е отнето имущество от ответниците, е влязло в сила поради необжалването му.

Първоинстанционният съд е приел представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото, представляващи актовете на съответните длъжностни лица и органи от КПКОНПИ за образуване на проверката, за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за наличието на решение за внасяне на искова молба в съда за отнемане на процесното имущество от всеки от ответниците; както и такива в подкрепа на твърденията на Комисията за наличието на значително несъответствие в имуществото на ответниците за проверявания период чрез сравняемите стойности на имуществото и нетния доход (а последния – като разлика между доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му).

При липсата на оспорване от ответниците настоящият съд ще приеме, че пазарните стойности към датите на прекратяване на регистрациите на леките автомобили (марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324 и марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама № W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595), възлизат на по 200 лв. за всеки от тях.

Поради горното не се налага да се дават указания на ищеца за кои от твърденията му по фактите не сочи доказателства, а и самият въззивник също не е отправил доказателствени искания.

На въззивника в качеството му на ищец следва да се даде възможност да уточни дали претендираните за отнемане суми, представляващи предмет на отхвърлените искове, са налични в патримониума на ответниците към края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

У К А З ВА на страните, че при липсата на оспорване от ответниците настоящият съд ще приеме, че пазарните стойности към датите на прекратяване на регистрациите на леките автомобили (марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324 и марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама № W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595), възлизат на по 200 лв. за всеки от тях.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника КПКОНПИ, гр. София в качеството му на ищец в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение да уточни с преписи за ответниците дали твърди, че претендираните за отнемане суми, представляващи предмет на отхвърлените искове, са налични в патримониума на ответниците към края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба. Ако е налице такова твърдение – доказването му подлежи на доказване от ищеца с всички доказателствени средства. При липсата на уточнение, съдът ще приеме, че не се твърди паричните суми да са в патримониума на ответниците.

НАСРОЧВА производството по делото в открито с.з. на 18.05.22г. от 09:15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители /КПКОНПИ – на електронен адрес чрез Системата за сигурно електронно връчване/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4