Определение № 262 от 27.02.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 535/2018
- Вид
- Определение № 262
- Подписан
- 27.02.2019
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 ал.1 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.257 ал.1 · Кодекс за застраховането
О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 262 27.02.2019 година град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 535 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените искове от С.В.В. с ЕГН ********** и Ж.Б.В. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, представлявани от адв.Д., против "Застрахователна компания Олимпик“ АД Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1404, р-н Триадица, Гоце Делчев No 142- 142А, с искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. на всеки ищец, явяващи се брат и баба на Жасмина В.В., за претърпените от тях болки и страдания вследствие на смъртта и неочакваната загуба на тяхната сестра и внучка, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 27.04.2014 год., до окончателното изплащане на обезщетението.
Бургаският окръжен съд констатира, че на основание чл.7 ал.5, вр. с чл.10 от Регламент №1215/2012 год. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, претенцията е предявена пред българския съд поради местонахождението на клона и доколкото се твърди, че отношенията произтичат от дейността на клона.
Пасивнолегитимираната страна, ответник по прекия иск, е „ЗК Олимпик“ Кипър, която се представлява от временния ликвидатор Павлос Накузи от дружество „Мазарс Лимитед“ със служебен адрес ул.“Романос“ №1, Тлаис Тауър, 1070, Никозия, Кипър. Последният е предоставил пълномощно на подателя на отговора на исковата молба.
Осъществена е редовна предварителна размяна на книжа – депозиран е отговор на „ЗКОлимпик“ АД Никозия, чрез „Застрахователна компания Олимпик
- клон България" КЧТ, а ищците не са се възползвали от възможността за подаване на допълнителна искова молба, след което размяната на книжа е преустановена.
За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им - изискуемо вземане за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, което представлява застрахователно събитие по валидно сключена застраховка "гражданска отговорност", следва да се приложи глава Тридесет и втора на ГПК – „Производство по търговски спорове“, поради абсолютния търговски характер на сделката, от която се сочи, произтича отговорността на ответника.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищците твърдят, че на 27.04.2014 год. около 14:50 ч. по пътя между гр.Поморие и гр.Бургас е настъпило ПТП, причинено от виновния водач Минчо Георгиев Минчев, от което е настъпила смъртта на пътник в лекия автомобил – Жасмина В., внучка на Ж.В. и сестра на С.В.. Заявява се, че механизмът на произшествието е установен с присъда №27/23.02.2016 год. по НОХД №1/2016 год. на БОС, решение №73/30.05.2016 год. на АС Бургас по ВНОХД №74/2016 год. и решение №271/08.12.2016 год. по н.д.№922/2016 год. на ВКС. Твърди се, че според влязлата в сила присъда на наказателния съд, отговорността за настъпилото ПТП и крайно негативните последици от същото е на водача Минчо Минчев, който с неправомерното си и непредпазливо поведение, виновно допуска настъпването на ПТП, в пряка причинно-следствена връзка с което е и последвалата смърт на Жасмина В.. Ищците твърдят, че настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, а от това е доказана и гражданската отговорност, попадаща в покритието на чл.267 ал.1, вр.чл.257 ал.1 от КЗ. Ищците се позовават на данните в Информационния център към ГФ, които до доказване на противното установяват данните за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и от които става ясно, че към датата на събитието е налице валидно застрахователно правоотношение, учредено с полица №28114001195971/24.04.2014 год. с начална дата на покритие 24.04.14 год. и крайна дата на покритието 24.04.2015 год.
Твърди се, че ищците имат качеството на пострадали лица по смисъла на чл.265 ал.2 от ЗК (отм.), предвид постановеното ТР №1/2018 год. по т.д.№1/16 год. на ОСНГТВКС, тъй като се явяват брат и баба на починалата, с която са били в изключително близки отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа, живели са в едно домакинство, което дава право на ищците на основание чл.226 от КЗ (отм.)да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени от ищците болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Ищците сочат, че загубата на Жасмина В. съставлява за тях едно от най-тежките житейски събития. Заявява се, че Ж.В. е била за починалата втора майка, грижела се е за нея, била е неин приятел, опора и учител в живота. Твърди се, че двете са живели дълги години заедно в изключителна близост в гр.Кермен, били са заедно почти цял ден и Жасмина и С. са били отгледани от тяхната баба, поради заетостта на родителите, което е изградило особена връзка между тримата.
Заявява се, че ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, главоболие, тревожност. Преди събитието са били изключително жизнени и контактни, радвали са се на своето семейство и приятели, но в момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други лица и тази отдръпнатост се наблюдава и във вътрешните отношения на вече разбитото им семейство. Считат, че събитието има за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищците. Предвид на това, всеки от ищците претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от
„ ЗКОлимпик“ АД Никозия, чрез
„Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ, с който претенцията се оспорва.
Ответникът заявява, че ищците не са доказали възникването на отговорността му и своето право да получат обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.
Оспорва се твърдението за наличие на близки отношения между ищците и пострадалото лице. Сочи, че по смисъла на ТР №1/2018 год. по т.д.№1/16 год. на ОСНГТВКС лицата, извън кръга на наследниците, очертан в ПП №4/61 год. и ПП №5/96 год., имат право на обезщетение, само ако привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите на съответната родствена връзка. Поради това е прието, че тези лица имат право на обезщетение само по изключение. Сочи се, че пострадалото лице не е съжителствало в едно домакинство с ищците, а е съжителствало с Минчо Минчев в друго населено място. Твърди се, че ищците не са участвали непосредствено в ежедневието ѝ и са осъществявали контакти относително рядко. Поради това според ответника отношенията между ищците и пострадалото лице не са от такова естество, че да налагат изключение от правилото, закрепено с ТР №1/2018 год. по т.д.№1/16 год. на ОСНГТВКС.
Ответникът твърди, че степента и характера на уврежданията на Жасмина В. показва, че тя не е била с поставен обезопасителен колан.
Изразява становище, че претендираното обезщетение е завишено по размер, предвид принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици за ищците.
Въвежда се възражение за изтекла кратка погасителна давност за лихвите, претендирани за период от три години преди завеждане на исковата молба.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът прави искане за привличане на трето лице – помагач, а именно Гаранционен фонд, с мотиви, че произшествието е настъпило при условията на независимо съпричинителство – от поведението на водача на неидентифициран бял бус. Счита, че при евентуално уважаване на исковете, на основание чл.288 ал.1 от КЗ (отм.), вр.чл.54 и чл.127 от ЗЗД за застрахователното дружество биха били налице основания да претендира и получи от ГФ такава част от размера на присъденото обезщетение и лихви, каквато съответства на размера на вината на водача на неизвестното МПС.
Ответникът прави искане за спиране на настоящото производство на основание чл.229 ал.1 т.7 от ГПК.
Изразява становище по доказателствените искания на ищците.
Ищците не са депозирали допълнителна искова молба. Взели са становище само по исканията за привличане на трето лице- помагач и за спиране на делото.
Предявените искове са с правно основание чл. чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. с чл.45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увредените лица в размер на по 100 000 лв. Претенцията за лихва се основава на чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По делото не са налице признания на права.
По делото не се спори, че на 27.04.2014 год. е настъпило пътно-транспортно произшествие, като водач на л.а.„Ауди“ с рег. № 730Н242, в който е пътувала починалата Жасмина В., е бил Минчо Георгиев Минчев и последният е осъден с влязла в сила присъда за деяние, изразяващо се в нарушение на правилата за движение при управление на МПС и причиняване по непредпазливост на смъртта на Жасмина В.; че последната е сестра и внучка на ищците.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Влязлата в сила присъда, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско-правните последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, и виновността на дееца. При въведените от страните твърдения и оспорвания, както и поради постановената присъда, ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване претърпените вреди и техния размер, причинната връзка между ПТП и причинените неимуществени вреди, отговорността на застрахователя поради валидно застрахователно правоотношение, по което е застраховал гражданската отговорност на виновния водач. Съобразно задължителното тълкувание, съдържащо се в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, ищците, които са брат и баба на загиналата при ПТП и са извън кръга на лицата, посочени в ППВС 4/61 г. и ППВС 5/69 г., трябва да проведат пълно доказване на следните кумулативни предпоставки: че между тях и починалата е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка; че търпят от смъртта на Жасмина В. продължителни болки и страдания; че в конкретния случай е справедливо тези болки и страдания да бъдат обезщетени.
Ответникът-застрахователно дружество носи тежестта за установи всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и правопогасяващи възражения, включително възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Няма обстоятелства, които да са служебно или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
По отношение на доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да бъдат приети, с изключение на протоколите от разпит на свидетели и експертизите, изготвени в наказателния процес, които се явяват недопустими доказателства.
На основание чл.190 от ГПК и поради оспорването на отговорността си, ответникът следва да бъде задължен да представи заверен препис от застрахователната полица, с указания за последиците по чл.161 от ГПК.
Следва да се допусне събиране на поисканите гласни доказателства.
Искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза следва да бъде отклонено, тъй като не се представят документи, въз основа на които да се изготви заключението.
Доказателствените искания на ответника са основателни и следва да бъдат уважени, предвид разпределената доказателствена тежест, която носи, и правото му да проведе насрещно доказване. Следва да се изиска и приложи НОХД №1/12 год. по описа на БОС.
Разпечатката съдържа 47 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/395d9d34-983f-4ee0-b10c-c3eb0116ab65