Решение № 26 от 06.06.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Карнобат, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20242130200034 по описа за 2024 година Производството е oбразувано по жалба от В. В. Х. с ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат, ул. *** чрез адв. С. К. със съдебен адрес и адрес за призоваване : гр. Карнобат, ул. *** срещу наказателно постановление № 230454-000157 от 29.06.2023 г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Сунгурларе, с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание – "глоба" в размер на 2000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за 24 месеца, а за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че са налице нарушения на материалния закон и процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,като за него не се явява и неговия процесуален представител адв. К., като по този начин не се взема от жалбоподателя друго допълнително становище освен това посочено в жалбата за нарушения на материалния и процесуалния закони . Не се прави претенция за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява в съдебно заседание негов законен или процесуален представител като по този начин същият не изразява друго становище освен това посочено в съпроводителното му писмо с което моли съдът да потвърди издаденото наказателно постановление.Същият не претендира за разноски.

1

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 19.07.2023 г., а жалбата е подадена на 02.08.2023 г. – л. 34).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.06.2023 г., около 16. 10 ч. в Община Сунгурларе Сунгурларе, по път III 705 в посока от с. Вълчин към с. Мъдрино бил спрян за проверка от служители на РУ Сунгурларе автомобил марка „Ситроен“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя В. В. Х., видно от договор за покупкопродажба №2480 от 15.06.2023 г. , управляван от собственика от същия жалбоподател Х.. Полицейските служители Г. С. К. и М. Д. Я. поискали СУМПС на водача и контролен талон, но той не ги представил. Тъй като последният миришел на алкохол и залитал, бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол чрез техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0066, на което отказал. На водача бил връчен талон за медицинско изследване №138851, в който било изрично посочено, че лицето следва да се яви в ЦСМП гр. Сунгурларе до 100 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът жалбоподателят Х. отказал да получил талона и да предостави кръвна проба за медицинско лабораторно изследване, като отказът му бил удостоверен от един свидетел – мл. автоконтрольор Г. К..

За горните обстоятелства свид. Г. К. съставил на водача АУАН серия № GA 1026453 от 17.06.2023 година , в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0066, не желае да даде кръвна проба за химичен анализ и му бил връчен талон за медицинско изследване №138851, както и 7 броя стикери с холограмен надпис „АО72417“, както и че водачът не представя СУМПС и прилежащ към него контролен талон. Актът бил предявен на водача , като бил подписан от него без възражения. Последният бил поканен в сградата на РУ Сунгурларе, където му били издадени и ЗПАМ №23-0454-000044 от 17.06.2023 г. и ЗПАМ №23-0454-000048 от 17.06.2023г., с които била прекратена регистрацията на автомобила му за срок от една година и му били отнети СРМПС №012608780 и регистрационните табели, СУМПС №285316064 и контролния талон към него, които били предадени с протокол за доброволно предаване от 21.06.2023 г.

Въз основа на АУАН, на 29.06.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в акта, като очертаните относими към обективните и субективни характеристики на нарушенията фактически признаци били субсумирани под нормата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и респ. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от 2 събраните по делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство. Показанията на актосъставителя Г. К. и на свид. М. Я. дадени в съдебно заседание , съдът оценява като лишени от логически несъответствия и вътрешни противоречия, единни и последователни, устойчиви в репродуцирането на правнозначими факти относно поведението на жалбоподателя - че е отказал да бъде тестван с техническо средство по време на проверката и че е отказал да даде кръвна проба за химичен анализ, както и че не е представил при поискване СУМПС и контролен талон.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, също се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР-гр. Бургас, РУ Сунгурларе по смисъла на т. 3.

11 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г., а АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП и са такива органи определени в т. 2.1 във вр. с т. 1.3.2. в горепосочената заповед . Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да се защити.

Правилно е описано поведението на жалбоподателя като ОТКАЗ да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта.

Действията на водача, с които се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава, съгласно чл. 2, ал.

2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно заради това, съдът намира, че направеното описание на фактите в АУАН, среща необходимия минимум от информация, за да може лицето чиято административно-наказателна отговорност се реализира, да разбере в какво се изразява неправомерното му поведение.

3

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за фактически отказ да бъде тестван за употребата на алкохол и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.

Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП отсъстват, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи законосъобразността на административнонаказателното производство.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта, чрез изследване с техническо средство на концентрацията на алкохол в издишания въздух по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол или неизпълнение на предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за тестване и изследване на водачите за употреба на алкохол и отказ, на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на нарушението. Следователно диспозицията на нормата е 4 конструирана от законодателя по метод на въвеждане на алтернативни и независими една от друга форми на неправомерно поведение, при което за довършване на изпълнителното деяние е необходим и достатъчен отказ от първата предложена от контролните органи, взели участие при проверката форма /способ/ за тестване на водача. Тоест липсва степенуване или взаимозависимост между отделните способи, което да съчетава необходимост от задължителен отказ от страна на водача по отношение на всеки един от методите за изследване, нормативно закрепени в чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Независимо обаче, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП Решение № 984 от 2.06.2017 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г.