Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260127 от 02.08.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3127/2020
Вид
Решение № 260127
Подписан
02.08.2023
Състав
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Закон за управление на етажната собственост

Р Е Ш Е Н И Е №260127

02.08.2023 г., гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3127/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Съдът е сезиран с искова молба на „Стеко 19„ ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Сава Муткуров“ № 71, представлявано от ********* си А., против Р.Г.Ч., ЕГН *********,***, и иск с правно основание в чл. 266 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК.

І. Твърденията на страните по фактите :

Според изложеното в исковата молба , на дата 18.02.2019г., между живущите в сградата в гр. П., ************, представлявани от А.Ш. и С. А., и ищцовото дружество бил сключен договор за изработка № *******, по силата на който ищецът следвало да извърши строително – монтажни работи , като положи по цялата фасада на сградата външна топлоизолационна система. Договорена била обща за цялата работа насрещна цена от 28694 лв., от които били платени авансово 15 000 лв; договорено било също така общата цена да се изчисли по единични цени съобразно извършеното количество монтажни работи, по 42 лева на квадратен метър и ако се налагат корекции в общата цена, то да се изготви двустранен приемо - предавателен протокол при завършването на работата. На дата 21.02.2019г. между страните било подписано и допълнително споразумение, според което били променени цените на полаганата на първия етаж изолация, която станала 54 лева на кв. метър.

Работата била извършена и приета без забележки, като след завършването й, бил съставен протокол за приключване на строително – монтажните работи към договора , където били описани допълнително извършените строителни работи и съответната им промяна в цената. Така окончателната дължима от Ч. и други собственици на големи апартаменти станала 7188.25 лева, изчислена като стойност, пропорционална на площта на апартаментите. Доколкото Ч. заплатила 2500 лева от нея, то останали за плащане още 4688.25 лв. от стойността на изработеното, изискуеми от датата на 14.06.2019г., датата на подписване на протокола за приемане на работата. Плащане на постъпило.

На дата 25.09.2019г до ответника била изпратена нотариална покана да плати сумата . Поканата не била връчена, тъй като Ч. не била открита на адреса си .

Ищцовото дружество се снабдило за процесната сума със заповед за плащане № 10510/05.12.2019г., издадена по частното гражданско дело № 18982 по описа на ПРС за 2019г. Длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Ч. , че дължи на ищеца сумата от 4688.25 лв. цена по договора за изработка , ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 21.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането , и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът е оспорил иска своевременно като недопустим и неоснователен, чрез упълномощен адвокат. Оспорва се съществуването на договор между страните, тъй като представителите на етажната собственост А. и Ш. не разполагали с представителна власт да представляват ответника; възразено е, че ищецът не е едноличен собственик на апартамента, и че Ч. е направила възражения против качественото изпълнение, като в тази връзка се иска и намаляване на цената на изработеното. Направено е и възражение за причинени при изработката вреди. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

Вещото лице Ж. по проведената строително техническа експертиза е извършило оглед на сградата и дава заключение, че изолация е изпълнена по цялата фасада на сградата, като част от твърдените недостатъци са налице – има неравности по мазилката, включително и пукнатини по тази част от нея , която представлява каменна вата и е положена около апартамента на ответника и зад рекламната табела на същия етаж; има различно оцветяване по плоскостите на фасадата, изпълнени с неравности овали по терасите, неизпълнена изолация около една от водосточните тръби , което е довело до термомост; има хоризонтални пукнати по едната тераса като резултат от неположена укрепваща мрежа.

Има данни за причинени от полагането на анкерните елементи пробиви в сградната система за отвеждане на каналната вода, при което , освен до течове в апартамента на ответника, се е стигнало и до засягане на положената изолация, като е останал видим дефект.

Стойността на отстраняване на тези дефекти е

, както следва :

1. необходима сума за отстраняване на неравности по фасадата чрез полагане на нова структурна мазилка – общо 821.69 лева, от които 601.28 лева труд и 22.41 лева материали;

2. стойност на необходим ремонт на топлоизолацията зад рекламната табела – 259.51 лева, от които 206.95 лева труд и 52.56 лева материал;

3. стойност на подмяна на каменна вата в частта, засегната от течовете – общо 626.54 лева, от които 448.34 лева труд и 178.20 лева материал.

4. стойност на отстраняване на течове от хоризонтална тръба за обратна вода – 231.12 лева, от които 158.27 лева труд и 72.85 лева – материал.

ІІ. При изложените твърдения за наличието на договор и издадената по същото облигационно отношение заповед за плащане, води се иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите. Искът е допустим, при интерес от исканото установяване, обусловен от наличието на заповед за плащането на процесното вземане. Има идентичност между описаното в заповедта вземане и това , предмет на исковата молба, спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

ІІІ . Кои факти съдът приема да са установени:

От данните по делото личи, че заедно със сестра си Х. Т., ответникът е един от съсобствениците на апартамент № *, находящ се на първия етаж от жилищната сграда в гр. **************, при равни за двамата съсобственици квоти. Апартамента е от тъй наречените „големи“ апартаменти , с площ от

110 кв. метра, каквито в сградата има четири, а общия брой на самостоятелните обекти е девет.

Между страните няма спор, че на дата 18.02.2019г. е сключен от живущите на адреса С. А. и А.Ш., договор за изработка № ******, с който на ищеца е възложено изработването на топлоизолация на сградата, при договорени единични цени по смисъла на чл. 266 от Закона за задълженията и договорите. Между страните не се спори, а и се установява както от свидетелските показания , така и от заключенията на вещите лица, че работата е извършена, като ищцовото дружество е изпълнило изолацията по част от фасадата на сградата.

Личи от показанията на свидетелят А.Ш., които кореспондират с представеното копие от протокола, че работата е приета, като е отбелязано в протокола, че „възложителя няма възражения към качеството и технологията на изпълнение на посочените СМР“.

Установява се от двете представени по делото възражения , първото от които носи дата 28.06.2019г., че съсобствениците на апартамента № 1 на етаж 1 Р.Ч. и Х. Т. са възразили против качеството извършване на част от работата, и че направили и възражение за претърпени от ответника в апартамента на етаж първи вреди при извършването на работата, изразяващи се в допуснати два пробива на тръби за обратна вода.

На 25.09.2019г. Ч. била поканена да заплати остатъка от възнаграждението за целия апартамент , което не било направено.

ІV. По правото, при така установените факти:

В хипотеза по чл. 266 от Закона за задълженията и договорите , ищеца доказва като факти по смисъла на чл. 153 от ГПК съществуването на договора за изработка и изработването на възложената работа. Ответната страна доказва да е направила при фактическото предаване на изработеното всичките си възражения против качеството и количеството на изработеното.

В договора, копие от който е представено на л.

11 от делото , липсва подпис на Р.Ч.. Предвид съществените си елементи, договора е такъв за изработка с материали на изработващия , при уговорени единични цени.

Спори се дали подписалите го живущи на същия адрес С. А. и А.Ш. са действали като представители на ответника, като се има предвид , че към датата на сключването на договора, С. А. е бил управител на етажната собственост. Липсва нарочно пълномощно, с което Ч. да ги е упълномощила да договарят от нейно име извършването на изолацията. Сам по себе си, факта на избирането на дадено лице за управител на етажната собственост не дава на това лице представителна власт да договаря от името и за сметка на отделните съсобственици; етажната съсобственост е неперсонифицирана, няма собствена правосубектност.

Липсват данни за учредено от етажните съсобственици сдружение по чл. 25 от Закона за управление на етажната собственост.

Макар да има данни за решение на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата за извършване на изолация на фасадата, по делото този факт остана недоказан. Решение липсва. Такова е необходимо по смисъла на чл. 17 ал. 2 т. 3 от Закона за управление на етажната собственост ( ЗУЕС) , тъй като по своя характер, цената на извършването на изолацията всъщност съставлява полезни за поддръжката на общите части на сградата разноски – такива , които не са необходими за запазването на вещта , но които ще увеличат нейната стойност. Това е така дори при предписание от общинската администрация, каквото свидетелят Ш. твърди , но каквото не бе доказано да е издадено по надлежен ред.

При липса на решение на общото събрание , лицата, сключили договор за изработка на изолация на фасадата, действат без надлежна представителна власт, дори ако са управители на етажната собственост.

Самият договор не е недействителен, но е непротивопоставим на (не обвързва) собствениците на самостоятелни обекти, които не са дали съгласие за него, включително чрез последващото му потвърждаване. (срв. и дадените в Тълкувателно решение по дело 5/2014г., т. 2 , разрешения).

Тук следва да се отбележи обаче съдържанието на възражението под № 2 , приложено на л. 52 от делото. То е подписано и от двамата съсобственици на апартаменти на етаж първи от сградата, и съставлява изходящ от ответника частен документ. С него ищцовото дружество е информирано

„официално „ , че „ инвеститор и възложител на този проект (по протокол за приключване на СМР към договор 19-004) са всички собственици на жилищната сграда“. Затова съдът прави извод, че договора, иначе сключен без представителна власт, е потвърден впоследствие от възложителя Ч. и от сестра й като съсобственици на един от големите апартаменти на етаж 1 от сградата. Оттам , има между страните валидно облигационно отношение, договор, по силата на който е възникнало задължение на Ч. да плати цената по него.

Що се касае до възражението за неприемане на извършеното , то трябва да се каже , че в протокола работата е приета , като е отбелязано , че „възложителя няма възражения към качеството и технологията на изпълнение на посочените СМР“. Протокола за приемане на СМР и определяне на окончателната им цена не носи достоверна дата, но доколкото е споменат във възражението от дата 28.06.2019г, то съдът приема, че е съставен преди тази дата, както се твърди и в показанията на свид. Ш.. Затова извършеното впоследствие потвърждаване на договора обхваща както приемането на работата, така и представителната власт на А. и Ш. да договарят от името на ответника. Няма пречка потвърждението на договор, сключен без представителна власт, да бъде извършено след изпълнението на задълженията по него, като потвърждението обхваща всички елементи на договора; недопустима е правна конструкция , при която да се признае съществуването на сключен чрез пълномощник договор за изработка , но да се отрече валидността на вече извършени от същия пълномощник действия - приемането на работата.

Тъй като договора е потвърден от съсобствениците на обект в сградата и работата е приета, то налице е валидно облигационно отношение между страните, по силата на което е възникнало задължение на Ч. да плати. Работата се счита приета , дори да е извършена с недостатъци , възраженията за некачествено изпълнение на изолацията са погасени и съдът не може да ги уважи.