Разпореждане № 7523 от 31.08.2020, Районен съд - Стара Загора

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Номер 7523

31.08.2020 г.

Районен съд – Стара Загора

Град Стара Загора

XII-ти граждански състав

На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело № 20205530103281 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление на А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2070.07 лева главница от регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за изплатени на 10.08.2020 г. главница , лихви и разноски за погасяване задълженията на длъжника, по сключен с К. договор за потребителски кредит № 1091515/12.06.2018 г., сумата от 177.98 лева главница от неплатено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство о т 12.06.2018 г., и законна лихва върху главниците от 27.08.2020 г. до изплащането им, както и разноските по делото, срещу длъжника А. К. Х. .

Сл е д като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице предпоставките за уважаване на искането, а мотивите за този извод са следните:

Според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато искането противоречи на закона. В случая заявителят иска издаване на заповед за изпълнение за посоченото регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за изплатени от него на 10.08.2020 г. , като поръчител, главница, лихви и разноски за погасяване задълженията на длъжника по договор за потребителски кредит № 1091515/12.06.2018 г., който заявителят твърди, че длъжникът сключил с К., при представените общи условия. Според императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК обаче, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е такава за неговата действителност. А според императивната норма на чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Представеният по делото договор за потребителски кредит обаче, както и общите му условия, при които заявителят твърди, че е сключен, не са подписани от длъжника, а само от двамата законни представили на К. - Г.К.иС.Я., посочени в договора (л. 5-15). Това ясно личи при сравнение на подписите под същите с тези под представения стандартен европейски формуляр, който също носи подписите само на тези законни представители на кредитора, но не и на длъжника (л. 27). А след като е така, този договор е нищожен, защото не е спазена предвидената в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК писмена форма за неговата действителност 1

(чл. 22 ЗПК), за което съдът следи служебно (чл. 17, ал. 1 ГПК и Р 384-2011-I г.о. ). Поради това е нищожен, поради липса на предмет, и договора за поръчителство от 19.03.2018 г., сключен между заявителя, като поръчител и кредитора „Кредисимо“ ЕАД (л. 25-29), защото поръчителство може да съществува, съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, само за действително главно задължение, а случаят не е такъв (в този смисъл и Р 52-2010-II т.о.). Очевидно е при това положение, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за регресното вземане от 2070.07 лева, за платените от заявителя на 10.08.2020 г. , като поръчител по този нищожен договор за поръчителство, главни задължения на длъжника по също така нищожния договор за потребителски кредит, противоречи на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, според който, предвиденото в него регресно вземане възниква само за поръчител, който е платил на кредитора действително главно задължение на главния длъжник, а случаят не е такъв. Поради това искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за това регресно вземане, не може да бъде уважено, а следва да бъде отхвърлено в тази му част на това основание по чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК.

То следва да бъде отхвърлено на същото основание и в останалата му част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и за 177.98 лева главница от неплатено възнаграждение по сключения от страните договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2018 г. , защото и той е нищожен, поради невъзможен предмет (чл.

26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД). Предмет на същия договор е сключването от заявителя на договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на неговите задължения по договора за потребителски кредит (л. 21).

Последният обаче е бил нищожен и към момента на сключването на този договор за предоставяне на поръчителство. А тъй като договор за поръчителство може да се сключи само за действително, а не и за такова нищожно главно задължение (чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД), то и предмета на сключения от страните договор за предоставянето му по същия нищожен договор за кредит, е правно невъзможен. А ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет (така и ТР 3-2017-ОСГК). Поради това и този договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради невъзможен предмет, за което съдът следи служебно (чл. 17, ал. 1 ГПК и Р 384-2011-I г.о.). А след като е така и в случая заявителят е поискал да му се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и за уговореното в този нищожен договор възнаграждение от 177.98 лева, това му искане противоречи на закона, според който, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, а случая не е такъв с оглед нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, в който е уговорено плащането на това възнаграждение (чл. 286 ЗЗД).

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК заявлението на „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2070.07 лева главница от регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за изплатени на 10.08.2020 г. главница, лихви и разноски за погасяване задълженията на длъжника, по сключен с К. договор за потребителски кредит № 1091515/12.06.2018 г., сумата от 177.98 лева главница от неплатено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2018 г., и законна лихва върху главниците от 27.08.2020 г. до изплащането им, както и разноските по делото, срещу длъжника А. К. Х. .

ДЕЛОТО да се докладва за указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК след влизане в сила на настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3