Решение № 4444 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4444 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330117338 по описа за 2023 година

Ищецът „А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.**********, представлявано от ******* А. Д. и М. М., е предявел искове по член 422, вр. чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и член 92 ЗЗД срещу Н. Н. К., с ЕГН: ********** от гр. *********** за сумата от 867,99 лева задължения възникнали въз основа на Рамков договор идентифициран с негов уникален номер № *****г., сключените към него приложения и договори, както и общите условия на мобилния оператор, от които: 44, 42 лева неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, 233,64 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, 589,93 лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца; сумата от 250,92лв. — мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че на 14.12.2019 г. между „Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД /, в качеството на мобилен оператор, от една страна и от друга - Н. Н. К., в качеството на абонат, е сключен общ рамков договор идентифициран с негов уникален номер ******* / Във връзка с така сключения рамков договор е открит на абоната партиден номер ******, по който са начислявани задължения на ответницата за договорени от нея и ползвани услуги - за услуга ***** с план А1 Net 75 за срок от 24 месеца. Също така се излага, че на 14.12.2019г. е подписано Приложение №1 към рамков договор идентифициран с негов уникален номер ******- „Условия за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет А1 SURF 2XL специален (Срок от 2 години)”, приложен към делото. С приложението е договорено да бъде предоставяна на Н. Н. К. ползването на договорен тарифен план „А1 Сърф 2XL LMD” за телефонен номер ********** при месечна абонаментна 1 такса, уговорена за промоционалния период от две години от 18,99 лева с ДДС за предоставяне на пакет при изрично договорените параметри в чл. 3 от Приложение № 1 от 14.12.2019г. Тази промоционална цена е валидна за срок от две години от 14.12.2019г. до 14.12.2021 г. / чл. 5.3 от Приложение № 1 от 14.12.2019г. /

Съгласно чл. 6 от Приложение № 1 от 14.12.2019 г., ако абонатът прекрати предсрочно своя договор и е физическо лице, то той дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка. На 14.12.2019 г. във връзка с цитирания Рамков договор и Приложение № 1 от 14.12.2019г. между ,.А1 България' ЕАД и Н. Н. К. е сключен Договор за продажба на изплащане, като на основание р. I, чл. 1 и чл. 2 от Договора, с неговото подписване купувачът - Н. Н. К. е закупила и е станала собственик на апарат ****** сериен номер:*****. Освен това съгласно р. I, чл. 3 от Договор от 14.12.2019г. закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронно съобщителни услуги предоставени на Н. Н. К.. В р. II от Договор от 14.12.2019г. за продажба на изплащане към рамков договор № *******е изрично уговорена промоционалната цена и начина на изплащане на устройството, като първата вноска е в размер на 12,98 лева, а остатъкът от 298,53 лева са разделени на 23 броя месечни вноски, които се начисляват с месечни фактури за потребление на услуги.

Уговорена е също така и лихва в размер на 5 % годишно. Твърди се, че устройството е предадено на купувача с приемо-предавателен протокол, в който изрично е посочено, че то се предава във връзка с услуга предоставена на номер **********. Сочи се, че във връзка с ползвани услуги и задължения възникнали от неизпълнение на договорите от ищеца са издадени следните счетоводни документи: Фактура №******г. за отчетен период от 09.05.2020г. до 08.06.2020г.; Фактура №**********/13.07.2020г. за отчетен период от 09.0б.2020г. до 08.07.2020г.; Сметка №********. за неустойка - невърнато оборудване; Сметка №******** за неустойка - невърнато оборудване; сметка №**********/08.07.2020г. за неустойка за отстъпки от цена на услуги; сметка №*********. за неустойка за отстъпки от цена на устройство и сметка №*********за неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси.

От особения представител на ответницата адв. А. Б. е постъпил писмен отговор, с който исковете са оспорени изцяло, като се твърди, че няма представени доказателства ответницата реално да е ползвала услуги за исковия период, както и да няма данни същата да е била уведомена, за 2 развалянето на договора, поради неизпълнение и че е същият е прекратен.

Оспорва се твърдението за прекратяването на договора. По отношение на претендираните неустойки се заявява липсата на правно основание за тяхното начисляване и прекомерността им, а касателно лихвата за забава се твърди да е неоснователна, поради несъществуване на главното задължение. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност за всички задължения възникнали по-рано от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба.

В молба от 10.10.2024 г., подадена от ищеца, е изразено становище по отговора на исковата молба, с което се подчертава, че договора не подлежи на разваляне, а на прекратяване, както е уговорено в чл. 54, т. 12 от Общите условия. На следващо място се сочи, че едностранното прекратяване на договора без предизвестие е допустимо при неплащане от страна на страната на посочените услуги, като видно от доказателствата се касае за неизпълнение, а именно неплащане повече от 124 дни. Твърди се също така, че длъжника е запознат с Общите условия и че е бил уведомен с кратко съобщение на мобилния му телефон, че предстои прекратяване на договора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените писмени доказателства - Рамков договор идентифициран с негов уникален номер № ******г., Приложение №1 към рамков договор идентифициран с негов уникален номер ******* - „ Условия за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет А1 SURF 2XL специален и договор за продажба на изплащане на устройство от 14.12.2019 г. апарат ***********със сериен номер: *********, неоспорени от ответницата, се установява наличието на валидни правоотношения с ответника по договора за мобилни услуги и интернет и договора за предоставяне на устройство със соченото в исковата молба съдържание.

За предоставените мобилни услуги за месечно текущо потребление, съдът намира същите за потребени, но неплатени. Касателно устройството се установява, същото да е било предадено на ответницата, видно от приемопредавателния протокол за закупено устройство от 14.12.20219г.

Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото не е изтекла тригодишната погасителна давност, падежът на вземанията е от 2.07.2020г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по член 410 ГПК е депозирано на 30.06.2023г.

Относно предявените искове за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

Съгласно представените договори, неустойка се дължи за предсрочно 3 прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП.

Относно предвидената неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство.

С така предвидената клауза операторът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството - предоставено е само неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.

Относно предвидената неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира, че клаузите в случаите на 4 невръщане на предоставено устройство да се дължи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора, представляват клаузи с неясен характер, тъй като липсва конкретизация относно крайния размер на задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Тази уговорка налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП), а именно ценова листа на оператора, върху параметрите на който влияние има само той и по този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП), поради това, че не се държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение, което не е в зависимост от момента на предсрочното прекратяване на договора и дължимото обезщетение винаги е равно на цената на ново устройство. Поради това и тази неустойка се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП, с оглед на което искът за неустойката, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа в размер на 200 лева, подлежи на отхвърляне.

С оглед недължимостта на неустойките недължими са и мор. лихви върху неустойките в размер на 170,71 лева.

По разноските:

В полза на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност съобразно уважената част, като за заповедното производство – 153 лева за адв. възнаграждение и 8 лева за държавна такса, и в исковото производство 128 лева за особен представител; 158 лева за адв. възнаграждение и 16 лева за държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК между „ А1 България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. ********* и Н. Н.