Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1172 от 04.08.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 601/2025
Вид
Определение № 1172
Подписан
04.08.2025
В сила
04.08.2025
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1172 гр. Плевен, 04.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

Т. Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500601 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на „МАКРОАДВАНС“АД-гр.

София срещу определение № 2442 от 12.05.2025 г. по гр.д. № 2862/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1677 от 06.12.2024 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че неправилно Плевенски Районен съд е приел, че той като ответник носи отговорност за разноските на ищеца, респ. дължи заплащане на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като не е давал повод за завеждане на делото чрез предприемане или заявяване на готовност за предприемане на действия по принудително изпълнение и е признал иска.

На следващо място жалбоподателят намира за неправилно адв. възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, да се присъжда ведно с ДДС, тъй като не се касае за възмездна облагаема доставка на услуга.

„МАКРОАДВАНС“АД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Л. В. С. чрез Еднолично адвокатско дружество „ЕЛЕНА ИВАНОВА“-гр.

Пловдив е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че правният интерес на ищцата от предявяване на процесния установителен иск не зависи от предприемането на действия от страна на ответника за реализиране на вземането за неустойка, т.е. че е достатъчно съществуването на процесната 1 нищожна договорна клауза. Да останат в тежест на ищцата направените от нея разноски за защита на накърнените й права би означавало ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Л. В. С. намира, че с определянето на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА от съда доставената от адвоката услуга става възмездна и подлежи на облагане с ДДС.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, защото:

С решение № 1677 от 06.12.2024 г. по гр.д. № 2862/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ПРОГЛАСИЛ ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП по иска, предявен от Л. В. С., ЕГН **********, гр.Плевен, ул.*** против „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14 клаузата на чл.10 от договора за кредит, сключен с „МАКРОАДВАНС“АД на 22.05.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 ГПК „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14 ДА ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен сумата от 50 лв. държавна такса, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Г.С.Раковски № 147, ап.14 ДА ПЛАТИ на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Елена Иванова“ гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 180978004, като процесуален представител на Л. В.

С., сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

Решението е постановено съгласно чл.237 от ГПК – при признание на иска. Във вр. с разноските Плевенски Районен съд е приел, че се е установило наличието на процесната нищожна като неравноправна клауза, по която е „събрана“ уговорената сума. Липсват твърдения, а още по-малко доказателства, че ищцата е платила, а ответникът е получил конкретни суми 2 като неустойка по силата на чл.10 от договора.

В отговора си ответникът е признал иска – т.е. съществуването на процесната нищожна като неравноправна клауза, но липсва признание и на факта, че въз основа на тази клауза е „събрал“ някаква сума.

Няма спор, че ищецът има правен интерес да предяви иска за прогласяване нищожността на процесната договорна клауза. Следва да се отбележи, че не само съществуването в правния мир на нищожната договорна клауза обосновава този правен интерес, а и пасивното поведение на кредитора, който не признава тази нищожност извънсъдебно и не инициира потвърждаване действието на договора без нищожната клауза.

Иначе казано – както може да признае иска след завеждането му, така кредиторът може и преди това да признае нищожността на договорната клауза, като сведе волята си до знанието на длъжника. За да е сигурен длъжникът, че въз основа на нищожната клауза кредиторът няма да предяви претенции и да предприеме изпълнение, най-добре е нищожността на клаузата да бъде призната в двустранно подписано споразумение към договора.

Щом кредиторът е пасивен в горния смисъл, дава повод длъжникът да се защити по единствено възможния начин, като предяви иска и във вр. с това направи разноски.

В заключение – Плевенски Окръжен съд намира, че от двете кумулативно изисквани предпоставки за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК е налице само признанието на иска. С пасивното си поведение „МАКРОАДВАНС“АД-гр.София е дало повод за завеждане на делото. При това положение – няма основание разноските да се възлагат върху ищцата.

Плевенски Окръжен съд намира, че с определянето на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА доставената от адвоката услуга става възмездна и подлежи на облагане с ДДС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №18273 от 10.06.2025 г., подадена от „МАКРОАДВАНС“АД-гр.София, с ЕИК *** срещу определение № 2442 от 12.05.2025 г. по гр.д. № 2862/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4