Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 486 от 24.09.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 365/2020
Вид
Определение № 486
Подписан
24.09.2020
В сила
27.11.2020
Състав
Мария Кръстева Маринова, Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.153, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.142 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.143, т.2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • §5, т.38 · Закон за устройство на територията
  • §5, т.39 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер *** г.Град Варна

Апелативен съд – ВарнаI състав

На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:Милен П. Славов

Членове:Петя И. Петрова

Мария К. Маринова като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20203000500365 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, представлявана от С.Ф-Е- - старши инспектор в ТБ Габрово при ТД на КПКОНПИ Велико Търново, против определение №260410/ 20.08.2020г., постановено по гр.д.№421/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прек -ратено производството по гр.д.№421/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му по иска на КПКОНПИ против М. И. Я. и Р. И. Я. с пр.осн. чл.153, ал.1 от ГПК за отнемане в полза на държавата на плътна ограда с височина до 2, 20м. към източната, западната и северната граница на имота и ажурна ограда с плътна част 0, 6м. към улицата по южната регулационна граница, разположена изцяло в УПИ ХІХ-1073, кв.14 по плана на СО „Сотира”, гр.Варна, представляваща подобрение в ПИ №*** по КК на гр.Варна, като недопустимо.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№421/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявените от КПКОНПИ против М. И. Я. /проверявано лице/, Р. И. Я. и И. Г. Д. искове с пр.осн. чл.153 от ЗПКОНПИ, вр. чл.141, чл.142 и чл.143, т.2 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти, л.а. и парични суми.Част от исковете касаят следното имущество. Излага се, че ответниците М.Я. и Р.Я. са закупили по време на брака си с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№38/05.03.

2014г., ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, целият с площ от 413 кв.м., за придобиването на който, според извършения от ищеца икономически анализ, същите са разполагали със средства от законни източници, предвид което и недвижимият имот не подлежи на отнемане.Преди сключване на договора за недвижимия имот е имало издадено разрешение за строеж за построяване в него на вилна сграда и на плътна ограда с височина до 2, 20м. към 1 източната, западната и северната граница на имота и ажурна ограда с плътна част 0, 6м. към улицата по южната регулационна граница, като след придобиване на собствеността по заявле -ние на Я. същите са вписани като възложители и собственици в разреше - нието за строеж.Обектът /вилна сграда и ограда/, предмет на издадено разрешение за строеж, понастоящем е изграден и завършен.В хода на проверката не е установено Я. да са разполагали със средства от законни източници за изграждането му.Последните са закупили по време на брака си с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№177/10.04.2014г., и ПИ с идентификатор 10135.2508. 1259 по КККР на гр.Варна, целият с площ от 55 кв.м., за придобиването на който, също не се установява ответниците да са разполагали със средства от законни източници.

С договор за покупко-продажба, сключен след края на проверявания период и обективиран в н.а.№76/27.12.2018г., Я. са продали на ответника И. Г. Д. ПИ с идентификатор ***, ведно с всички подобрения и приращения върху имота /т.е. вкл. вилната сграда и оградата/, както и ПИ с иденти -фикатор ***.Приобретателят И.Д. е баща на ответницата Р.Я..Твърди се, че И.Д. е знаел и/или е могъл да предполага, че имуществото/вилна сграда, ограда и ПИ с идентификатор ***/ е незаконно придобито, както и, че го е придобил с цел прикриване на действителните права, свързани с него.Предвид горното и на осн. чл.143, т.2, пр.1, 2 и 4 от ЗПКОНПИ се претендира да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата на сделката, обективирана в н.а.№76/18г., само в частта й, с която се прехвърлят всички подобрения и приращения в ПИ с идентификатор ***, представляващи вилна сграда и плътна ограда с височина до 2, 20м. към източната, западната и северната граница на имота и ажурна ограда с плътна част 0, 6м. към улицата по южната регулационна граница, разположена изцяло в УПИ ХІХ-1073, кв.14 по плана на СО „Сотира”, гр.Варна/идентичен с ПИ с идентификатор ***/, както и в частта досежно ПИ с идентификатор ***.След обявяване на сделката за недействителна по отношение на държавата в посочената й част се претендира да бъдат отнети от М.Я. и Р.Я. изградените в ПИ с идентификатор *** вилна сграда и плътната ограда с височина до 2, 20м. към източната, западната и северната граница на имота и ажурната ограда с плътна част 0, 6м. към улицата по южната регулационна граница, както и ПИ с идентификатор ***.В условие на евентуалност, ако искът с пр.осн. чл.143 от ЗПКОНПИ бъде отхвърлен, се претендира Я. да бъдат осъдени да заплатят пазарната равностойност към датата на отчуждаване/27.12.2018г./ на вилната сграда, а именно сумата от 250 000лв., оградата - сумата от 20 000 лв. и на ПИ с идентификатор *** - сумата от 3 800лв.

Процесната вилна сграда представлява самостоятелен обект на правото на собственост и няма пречка правото на собственост върху същата да се притежава от лице, различно от това, носител на правото на собственост върху поземления имот, в който е изградена, представляващ УПИ ХІХ- 1073, кв.14 по плана на СО „Сотира”, идентичен с ПИ с идентификатор ***.До този резултат би се достигнало при основателност на претенцията за обявяване недействителността по отношение на държавата на договора, обективиран в н.а.№76/18г., в частта му относно вилната сграда и отнемане на същата, като вид незаконно придобито имущество, в полза на държавата, като последната ще бъде собственик на сградата, а И.Д. собственик на ПИ с идентификатор ***.Оградата обаче не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, а 2 несамостоятелен такъв и не може да бъде обект на отделна собственост независимо от придобивния способ.Оградата, макар и да представлява „строеж” по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ не съставлява „обект” по см. на §5, т.39 от ДР на ЗУТ, като не може да се придобива самостоятелно, а по силата на приращението следва собствеността върху терена, без да може да се отделя от тази собственост.Поради горното и съдът приема, че след като не се касае за самостоятелен недвижим имот, обект на правото на собственост, който да е правно допустимо да се притежава отделно от собствеността върху земята/която не се претендира от ищеца за отнемане/, то предявеният иск в тази му част се явява недопустим.След като не съставлява обособено самостоятелно имущество, което да може да бъде отнето/поради правното естество на вида недвижима вещ, каквато представлява оградата/, за ищеца е налице правен интерес да претендира за отнемане паричната й равностойност, определена по пазарна цена към момента на предявяване на иска за отнемане.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260410/20.08.2020г., постановено по гр.д.№ 421/20г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3